Как българските училища ще се възползват от възможността да бъдат финансирани с над половин милиард лева по Плана за възстановяване и устойчивост, за да изградят нови модерни кабинети, в които да се преподават трудните предмети в областите на науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM), питаме Диян Стаматов, който освен председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета е и директор на 119. СУ в София. Негова е прогнозата, че сроковете са твърде кратки, а неяснотите големи, заради което не повече от 80 процента от родните школа ще смогнат да използват средствата. Именно парите по плана за STEM кабинети са едно от хубавите неща, които предстоят за 2023-а, ни казва той. На този фон обаче днес в училище има пандемия, но не от коронавирус, а от бележкарство, агресия и липса на санкции - как може да бъде преодоляна, за това разговаряме с Диян Стаматов.

- Ще имат ли всички 2400 училища у нас STEM кабинети до три години, господин Стаматов? Изглежда ли така, или МОН остави всичко по големия STEM проект с над половин милиард лева финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост на директорите и педагогическите колективи?
- Средствата, които се предоставени по Плана за възстановяване и устойчивост за STEM, са възможно най-положителното, което ни очаква през следващата календарна година в сферата на образованието. МОН подходи децентрализирано в конкретната ситуация като позволи реализирането на онова, което е най-необходимо за дадено училище - било то STEM център, било надграждане на съществуващия, подобряване на математически кабинет или създаване на съвременни пространства. Добре е според мен, че училищата сами ще си избират, а след това и реализират проектите. Всеки педагогически колектив, респективно директор, знае най-добре потребностите на своето училище. От една страна, според спецификата на района, от друга - според особеностите на самите ученици. До този момент имаме една среща, инициирана от МОН, с 2400 директори, на която бе основно изговорено, че има средства за всяко българско училище. На тази среща възникнаха много въпроси. Ние, директорите, се надяваме изключително силно те да намерят отговори в бъдещата официално публикувана концепция на МОН. Засега такава няма, тя се бави.

- Не трябваше ли да е готова в края на миналата година?
- Говореше се, че трябва да бъде факт до края на декември. След това до края на януари, а на срещата се заговори, че ще бъде факт през март. Тези три месеца са забавяне, тъй като оттук възникнаха няколко ключови казуса. Единият е, че очакванията са всички 2400 училища да се включат до края на тази година, като изготвят проект до края на август, и след това до 2026 г. да реализират STEM центрове. Това е заложено в плана за възстановяване. Според мен това е изключително амбициозна цел. За да се справят всички училища в тези срокове, първо е необходимо да има солидна информационна кампания. Добро обучение на директорите в прилагането на Закона за обществените поръчки (ЗОП), тъй като дейностите по проектите ще са в пряка връзка със закона и разясняването, че STEM не е ремонт, а е нови технологии, запълване на тези технологии с приложение, с образователни ресурси и най-накрая за мотивиране на учителите за използване на изградените вече центрове, за да не се окаже по-късно, че това са едни добре заключени, високооборудвани, много скъпи кабинети. Въпросите като тези продължават да висят, защото концепция няма.

- Тогава как ще се справят училищата с проектите, може ли да се наложи да има отлагане във времето?
- Сроковете си вървят в едно доста забързано темпо. Дотук са положителните и същевременно отрицателните неща за STEM. Най-хубавото нещо е, че има пари, второ - няма истинско кандидатстване, а формуляр, който ще се попълва. По него няма да има оценка, а само съгласувателни процедура дали предложеният от дадено училище проект е STEM или не. Оттук насетне директорите трябва да има консултация с адвокат, за да мога да реализират дейности по ЗОП, да се свържат с архитект, който да изгради самата дейност в средата на училището, да подготвят стъпките по елементарните строително-ремонтни дейности. На някои места колегите директори са притеснени, че нямат пространство да се осъществи това. На други места пък смятат, че не се нуждаят от ремонт, а само от надграждане с технологии, ако училището е било модернизирано скоро. Но това са частни, отделни казуси, отговорите на които всяко училище би следвало да намери в тази концепция, която очакваме. В момента имаме 300 училища в страната, в които са изградени такива центрове от 2014 г. досега. Те са минали през стъпките, които описах и очакванията на МОН са всички останали да направят същото, като тук разликата с досега изградените STEM центрове е, че процедурата ще е още по-елементарни и опростена.

- И каква е прогнозата - ще стане ли при всички училища?
- Надали всички училища в страната ще успеят да се справят. Няма как всичко на 100 процента да бъде покрито и е нереалистично. Според мен не повече от 80 процента от училищата ще успеят да направят STEM центрове. Най-вероятно някои от тях имат реалната представа какво ще изградят, имат и човешкия капацитет да го направят. Но не може това да се очаква за всички, защото има малка група училища, които са с малък на брой персонал, с недобра подготовка в ЗОП и процедурите. Вероятно това ще доведе до забавяне на стъпките и оттам невъзможност да реализират проект. Съюзът на работодателите има за цел през тази година да внесе максимална увереност и спокойствие у колегите директори, и сме предвидили голяма поредица от срещи, за да се внесе тази увереност. На равнопоставен принцип всички училища да могат да изградят добра, мотивираща среда за учене по трудни предмети каквито са математика, информатика, биология, химия, география.

- Ще се случи ли увеличението на заплатите със задна дата от 1 януари, както се твърди, с обещани 400 млн. лв. в следващия държавен бюджет?
- Нагласата на гилдията на директорите е, че през настоящата 2023 г. трябва да има реално увеличение на заплатите с поне 20 процента, за да се запази трендът учителската заплата да е 125 процента от минималната работна заплата в страната. И политическото управление след изборите трябва да намери обединение около продължаване на тази тенденция по няколко причини. Едната е инфлацията, която е факт, другата е стабилният дефицит на учители по ключови предмети като информатика, математика, физика, което без съмнение започва да се усеща много през последните месеци. Със сигурност, ако няма промяна във възнагражденията, това ще доведе до широка ножица не само в тези специалности, но и отлив на учители от системата. Обикновено, когато става въпрос за увеличение на заплатите на учителите, започва да се говори много от рано и продължително време и в обществото остава нагласата, че учителските заплати са много високи, а реалността е, че ние все стоим на опашката на заплатите на европейско ниво и това не прави никак добра услуга на образованието в страната. Хубавото е, че от 2016-а досега заплатите се повишиха, лошото е, че инфлацията през последната година изяде последното годишно увеличение.

- Какво е важно да знаят учениците и родителите за изпитите от националното външно оценяване и държавните зрелостни изпити тази година?
- В момента се намираме на финалната права в самоподготовката на всеки един ученик или зрелостник. Най-новото в националното външно оценяване е, че има още едно допълнително четвърто класиране след седми клас, което създава още една благоприятна възможност в реда на класиранията. Няма промени в спецификата на провеждането на изпитите в края на годината. Всеки ученик и родител трябва да е наясно отсега, че няма никакви практически възможности за реално преписване по време на провеждането им, още по-невъзможно е изтичането на теми. Неща, за които все се говори малко преди провеждането на изпитите. През последните години така беше структурирано провеждането на националното външно оценяване и матурите, че времето е достатъчно единствено и само за отговори на въпросите, и няма възможност за излизане извън залата.

- Вдигна ли се успехът на учениците, откакто отново са присъствено на училище?
- Желанието за по-добри оценки винаги е било на дневен ред в училище. Сега очакванията на голяма група ученици и родителите е, че оценките ще бъдат почти толкова лесно поставяни, колкото по време на дистанционното обучение. Не е тайна, че тогава малко по-лесно се пишеха такива. И сега, връщайки се обратно в присъствена среда, на всички ни е малко по-трудно да покажем, че изпитването не е лесен процес и оценката не се придобива по най-лесния начин. Забелязва се висока степен на бележкарство с очаквания за лесни шестици и петици, но мисля, че постепенно ще се върнем към обективния формат отпреди пандемията.

- Като казахте пандемия, как се справяте с агресията сред учениците - не е ли и това пандемия и как може да се работи за решение на проблема?
- За голямо съжаление агресията отново се възвърна, много по-бързо, отколкото обективността в оценяването след пандемията. Тя е в същите параметри, със съвременни форми - винаги има един, който да запише клип, да го качи в социалните мрежи, да се скрие уж от всичко, което се е случило... но винаги има агресор и пострадал. В категорията на подрастващите в голяма степен е проблем, докато няма нормална комуникация в семейната среда за опасностите, които съществуват при използването на новите технологии. Без съмнение, в съвремието ни, когато няма почти никакви санкции, разговорите остават единственият фактор за убеждаване на учениците, че не бива да се правят такива неща. Това наистина е много трудно, тази подкрепа, която трябва да бъде извършвана и от семейната среда, и от училището.

- Защо в училище няма адекватни санкции?
- Няма наказания, има постоянна подкрепа - за всяко нещо. Вярно е, че с най-новия ни закон бяха премахнати санкциите, които имаха наказателен и назидателен формат. За голямо съжаление обаче като общество ние може би не сме дорасли изцяло за крайно позитивния формат, в който се намираме, защото много често изпадаме в ситуации, в които нямаме нито разбиране от страна на семейството и обществото, нито пък възможностите и способностите да окажем положително въздействие за промяната на ученика, за да се коригира и да върви в правилата и нормите, които са общоприети. От много разговори с колеги мога да кажа, че всички са на мнение, че санкциите са дефицит и е добре да се подходи към възможност за гъвкавост и нови санкции. Например, санкции за отстраняване от училище за 5, 10, 15 дни, когато даденият ученик е направил неприемливи нито за класа, нито за обществото действия - ударил е съученик, съборил го е. Или доста по-сериозните случаи на агресия. Далеч преди да се тръгне към преместване към друго училище или стъпки, които преминават към Административно-наказателния кодекс, защото към тази група се отнасят и предупреждението за преместване и забележката. Неща, които започваха да се избягват, защото не са малко родителите, които прибягват към съдебни дела за премахването на тези санкции. Много често се стига до ситуации, в които ученик, който има поредица от провинения, няма никакви наложени санкции. За да не се стига до съд, където да падне санкцията и отново говорим за ненаказуемост. А без съмнение, когато един подрастващ усеща ненаказуемост върху себе си, той такъв остава и във времето. В нашата гилдия много силно се усеща необходимостта от промени в категорията за приобщаващо образование, подкрепа на ученика, но и налагане на различни форми на санкция. Много по-щадящи от тези, които сега съществуват, но значими, за да могат да окажат промяна на поведението на ученика. Не опира въпросът до оценка на поведението, защото това е връщане назад във времето, но има европейски практики, които могат да бъдат приложени за ученици, които не спазват реда и правилата. Даже нещо повече - оказват сериозно отрицателно въздействие да не се получи провеждане на учебния процес, унижават своите съученици, своите учители. Там не може да се очаква, че само с дълги и безкрайни разговори нещо да се промени.

- Как ще оцените реакциите, които предизвика предложението да има военно образование в час на класа?
- Него го има от 5-6 години, не знам защо стана новина този казус. Ние сме имали военно обучение по 5 часа годишно от 2014 г. По-скоро сега се акцентира с някакви нови теми. Аз бих насочил вниманието към по-добра дисциплинираност, по-добро спазване на общоприетите правила, самодисциплина, взаимопомощ, доброволчество. Няма нищо лошо да се знае историята на българската армия, да се познават европейските практики, да се реагира адекватно при земетресение, наводнение, да си помагат подрастващите. Това доброволчество, което е практика в Европа, би могло да се приложи и у нас. Никой не трябва да си представя, че в час ще се разглобяват калашници. Един добър пример - в София се намира Националният военноисторически музей с огромна и богата колекция с най-различни и използвани във времето техники. Посещение на учениците там може да бъде част от обучението. Не бива да залитаме, че военното обучение е страшно и опасно. То няма за цел за 5 часа годишно да направи от учениците войници. Това няма да се случи.

Нашият гост
Диян Стаматов е роден през 1967 г. в Карнобат. Завършил е биология и педагогика на преподаването по биология в Софийския университет. Повече от 15 години е директор на столичното 119. СУ “Акад. Михаил Арнаудов”. Последователно преди това е ръководил 150. и 80. училище в София. В професионалния си път е бил още учител и заместник-директор. От 8 февруари 2016 г. до 2 февруари 2017 г. е зам.-министър на образованието. Председател е на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България.