Драмата „Непростимо” е един от най-трудните проекти в кариерата на руския артист

В драмата „Непростимо”, която излезе по руските екрани през есента, актьорът Дмитрий Нагиев играе Виталий Калоев, който губи семейството си в самолетна катастрофа над езерото Констанс. Дмитрий признава, че за първи път му се случва да плаче, докато чете сценария и работи на границата на духовните си възможности. Още признания за личния и професионалния живот на най-популярния руски артист можете да прочетете в интервюто, което наскоро той даде за руската преса.

- Можем ли да кажем, че това е най-трудният проект във вашата актьорска биография?

- За съжаление нямам късмет - никога не съм имал леки проекти в живота си. Навсякъде има трудности - организационни или по сценария. Но психологически, може би, да, това е най-трудната работа. Това не е просто трагична, а сърцераздирателна история. Играх човек, който загуби не само жена си и детето си, но и смисъла на живота. За мен е много важно този филм да докосне поне малко зрителите. Той е интересен, тъжен, потресаващ - просто не е безразличен. Работих за публиката и искам зрителите, докато го гледат, да усетят моите емоции.

- Значи в „Непростимо” няма нищо страшно?

- Не се отнасям толкова сериозно към моето място в изкуството, както е характерно за някои артисти. Има хора, които разказват до края на живота си колко трудно е било за тях, докато се превъплъщават в своите герои. Аз не принадлежа към тях - обърнах една страница и отидох по-далеч. Винаги си напомням, че това, което правя, е развлекателната индустрия в нейните различни проявления. Тя засяга различни струни на душата - радости, скърби, но въпреки това е индустрия...

- Но трябваше ли да правите жертви в името на този филм?

- Неловко е да говорим за тях по принцип в този труден момент, в който живеем. Да, беше трудно за мен, беше ми много трудно, докато снимахме, но дори и тези трудности не могат по никакъв начин да се сравняват с трудностите, през които преминава моят герой. В този филм няма лесни сцени, всички са сложни, запазих в главата си и в душата си цялата поредица от събития. Имаше сцени изцяло в пропастта, когато мъртви деца лежаха около мен, мъртво момиче лежеше в ръцете ми - дъщерята на моя герой... Беше много трудно. Може би, за щастие, това не се забелязва, но във всеки дубъл момичето наистина плачеше. Затова този зверски вой, който излизаше от мен, дори на възрастните им настръхват косите. А за детето това беше просто голям шок. Момичето плачеше и аз я притисках още повече към мен, макар че според сценария трябваше просто да я държа в ръцете си.

- Как се отнасяте към вашия герой Виталий Калоев? Какво мислите за силата на този човек?

- Надявам се, че моето лично отношение няма никакъв ефект върху работата ми във филма. Много ми е трудно, не искам отново да се потапям в спомените, когато всичко това се случи, и когато бях разкъсан от напълно противоречиви чувства. Да, всеки, който е способен на действие, вече е силен човек. Тогава идва втората вълна на размисъл по темата: добро ли е или лошо това, което правиш? Но това, което направи Калоев, вероятно е едно от най-мощните неща, които човек може да направи. В различни периоди от живота си съм бил по някакъв начин свързан с подобни ситуации. Докато снимахме, напълно оправдавах героя си. Това е първото правило на актьора, напълно банално, но иначе е невъзможно. Страхувам се да си представя хода на мислите си, ако, не дай Боже, нещо подобно се случи в живота ми.

- Има ли нещо, което не можете да простите в живота? Добър може ли да бъде човек с юмруци?

- Всичко, което има характер на агресия, е неприемливо за мен днес. Това се отнася за всичко: изявленията на хората в политиката, поведението на сексуалните малцинства, феновете на стадионите. Вярвам, че агресията трябва да бъде изкоренена от нас и от обществото като цяло. Но отново има специфични ситуации, в случая – историята в този филм. Не знам как да се държа добре в нея и нямам представа как бих се държал. Може би бих направил същото, ако имах сила на духа.

- Налагало ли ви се е да гасите чувството на гняв и агресия?

- Разбира се, постоянно. Редовно го правя сега, защото съм горещ и агресивен човек. Но в един момент осъзнах, че степента на агресия в обществото е на предела. Това се чете в песните, в коментарите, в поведението на медиите и политиците. Или ще го превъзмогнем и ще започнем да създаваме нещо по-добро и светло, или ще стигнем до абсолютно задънена улица.