След всичките опити за смяна на празника, пропаганда, мръсотия, плюнки и омраза резултатът е налице - масово българите празнуват 3-ти март, на Шипка е пълно, а истеричните писъци на българомразците едвам се чуват. Празнуваме освобождението.

Както винаги, българинът показва, че е учудващо издръжлив на определени видове пропаганда. Докато днес, ние сме достатъчно изпълнени с патриотизъм и любов към родината да заглушим душманите, скоро денят ще свърши. И ние ще се върнем по диваните, негласуващи, неактивни, нежелаещи, а мразещите България ще се върнат на работа - финансирани, мотивирани и с нищо по-важно в живота си от омразата към всичко българско. След няколко часа идва залезът и вампирите излизат за кръв. Ето, видяхме как можем да ги победим - когато сме сплотени и се движим заедно напред, те изчезват сякаш, а българското изплува. Несравнимо повече сме и сме несравнимо по-силни, защото зад нас стои истината и правдата.

Нека сме наясно - всичко това с отмяната на празника, постоянното говорене за руската роля и постоянната отрова върху 3-ти март е атака срещу България. Празникът олицетворява националния идеал за свободата, не общото с друга държава. Той е символичен за цялата борба на България - почти пет века опазване на българската култура и вяра под ятагана и десетилетия тежка борба за постигане на независима, силна държава.

Комунистите са премахнали 3-ти март като празник, защото са го смятали за великобългарски шовинизъм. Идеята на социалистическия интернационал е бил да бъде премахната нуждата от държава и държавата да изчезне като понятие, а всички да се слеем в световния интернационализъм. Принципът днес е същия - тези против 3-ти март са модерните комунисти, пребоядисани предимно в зелено. Атаката срещу държавата остава.

Дори бурните спорове срещу думата “робство”. Всъщност, робство наистина не е идеалната дума, защото в България приемаме “робство” само с една дефиниция. Например, на другите езици има различни видове - такова, в което имаш по-малко права от владетеля си на база етнически или религиозни белези или друго, което е да си собственост на поробителя. Димитюд е правилна дума, защото все пак отношенията са уредени от Корана, а робство, иго, владичество и всичко друго - просто семантика. Истината е, че когато един човек каже “турско робство”, а друг спори, че е иго, двамата имат предвид абсолютно едно и също нещо, просто ползват различна дума. Споровете около това коя дума е правилна, обаче, заглушават самият принцип, че почти 5 века сме плащали кръвен данък и сме преживяли да ни владее друга държава, налагаща своята култура. Когато пък стигнем до някаква дума, по-мека от робство, неизменно завиваме към обяснения как всъщност е било “османско присъствие” и е било прекрасно. 

Трябва да знаем всички тези методи и принципи на желаещите да я няма България като независима държава. Защото през идните 364 дни ще бъде подновена със свежи сили атаката срещу всичко българско.

Ето, поне вече знаем как се побеждава - когато сме заедно. Честит празник!