Добромир Хриз, „Златният“ господар на Просек

Руините на средновековния Просек.

Добромир със „златното“ прозвище превръща Просек в „болярско гнездо“, напомнящо като природни дадености столицата Търново

Царете Петър и Асен назначават военачалника Добромир Хриз за управител на земите по долното течение на Струма

Добромир Хриз е една от ярките личности от нашата история в края на XII и началото на XIII в., а името му е тясно свързано със средновековните градове Струмица и Просек (при Демир Капия, Северна Македония). Историците от XIX в. погрешно “смесват” Хриз с близко звучащото име на севастократор Стрез, негов своеобразен “наследник” в Просек броени години по-късно. В своята научна студия “Владетелите на Просек” (1911 г.) проф. Петър Мутафчиев категорично показва, че става дума за две различни личности. Прозвището “Хриз” (“злато”, “Златния”) според някои учени той получва заради своето богатство, според други това е древнославянското име “Хръс”. Както отбелязва проф. Георги Н. Николов, в същност “златното” прозвище се превръща в “име” на могъщия болярин.

Според византийския историк и висш държавен функционер Никита Хониат, в чиято осведоменост не можем да се съмняваме, Добромир Хриз е изпратен от Търново от царете съуправители Тедор-Петър (1186-1197) и Асен (1186-1196) с отряд от 500 конници като български управител на земите в поречието на Струма. Негова “столица” е Струмица, но, подобно на други локални господари, Хриз се стреми към повече самостоятелност. Отдалечеността на поверената му област от Търново, както и от византийската столица Константинопол, му позволява повече свобода на действие. Според Хониат скоро Хриз се превръща в “лесно изменчив хамелеон”, лавирайки между България и Византия. В момент на “несъгласие” с Асеневци става “съюзник на ромеите”, след това отново „... клони към своите сънародниците...” и напада района на Сяр/Серес. Преди обаче да получи военна помощ от Петър и Асен, Хриз е пленен и хвърлен във византийски затвор. Император Алексий III Ангел (1195-1203) се стреми да използва противоречията в българския лагер, както е и в случая с “цареубиеца” Иванко. Полагайки клетва за вярност, Хриз е върнат в Струмица, но вече като византийски управител.

Цар Калоян (1197-1207) надмогва семейната вражда с Иванко и “несъгласията” с Xриз, въвличайки и двамата в орбитата на своята политика. Добромир Xриз премества резиденцията си от Струмица в изоставената, но още по-непристъпна крепост Просек в долината на Вардар, която по думите на хрониста Ефрем „... обсадите превръщаше в безсмислица...” Избрал “болярско гнездо”, напомнящо Търново, Добромир Хриз като съюзник на цар Калоян започва да нахлува във византийските владения. За да накаже размирника, през 1198 г. император Алексий с армията си навлиза в неговите земи. Колкото и да е куриозно, в ромейския щаб избухва спор между опитните военачалници и „... любимците на императора - евнуси и голобради младежи...” Военните настояват за окупация на цялата област и след това към обсада на Просек. Надделяват “любимците”, които са за светкавичен удар: “Не си струва да се пребивава дълго в тези варварски и неприветливи места - казват те, когато зреят смокините, пъпешите и другите плодове /.../ и е хубаво човек да бъде край морето, където весело подскачат делфините, а отвсякъде се усмихват прелестни места за къпане...”

“Ваканционното” настроение води до решение за директна атака. Алексий III се стреми да всее страх чрез брутални действия - подобно на брат си Исак в Северна България през 1186 г., опожарява зреещите ниви и дори позволява на селджукските си турски съюзници да отвличат местни българи в робство... Достигайки Просек, императорът хвърля в атака елитните части, които с лекота превземат външното укрепление. Когато атакуват непристъпните стени на вътрешната крепост, както се оказва, обозът е безнадеждно закъснял... В пристъп на ярост вместо с железни ломове ромеите се опитват да къртят стената със своите мечове, които са изпотрошени без особен резултат, няма ги и щурмовите стълби... Българите преодоляват първоначалния стрес, а находчивият Добромир Хриз взема инициативата в свои ръце - ромеите са атакувани с изненада през нощта, разположените по околните хълмове византийски каменометни машини са изгорени, “диверсионна група” прониква в самия лагер! Каменометната “артилерия” на Хриз обстрелва ромейските позиции и “бомбардира” с каменни ядра отсрещните скали: “Те се раздробяваха на огромен брой късове - разказва Хониат,- като ставаха смъртоносно оръжие...” Когато през нощта византийските войници се опитват да надвият умората, се понася страшен грохот: “Поради мрака войската се ужасяваше, тъй като недоумяваше какво става...”, а в същност българите търкалят празни бъчви от крепостните стени! 

Все пак Хриз трезво не надценява силите си и предлага мир. Една от причините Алексей Ангел да се съгласи на мирни преговори е „... ужасното куманско нападение...” в околностите на византийската столица, провокирано от Калоян във времето, когато императорът обсажда Просек. Добромир Хриз е “преназначен” като византийски управител на владените от него земи. Решено е лоялността му да бъде подсигурена с политически брак, като му е дадена дъщерята на протостратора (командващият конницата) Мануил Камица, братовчед на императора. Тя е насилствено разведена с императорска заповед (!) и изпратена с ромейска свита при новия си съпруг. Знатната невеста, която още не е преодоляла шока от раздялата със бляскавия Константинопол, се сблъсква с “дивите” нрави в провинциалния Просек, в чиито черти заедно с хората живеят стада от кози, овце и говеда... Сватбата е шумна, а “младоженецът” яде и пие на воля! Както изисква “добрият тон”, младата жена мълчи и почти не вкусва от храната и виното. Развеселеният велможа я подканва да се включи в празненството, но тя свенливо отказва. Тогава Хриз насмешливо отсича на гръцки: “Не яж и не пий!”

Поне временно съюзът на Хриз с цар Калоян е обезсилен. Господарят на Просек не подкрепя разбунтувалия се свой “колега” Иванко, поставен от Алексий III за византийски управител на Филипопол/Пловдив. В крайна сметка, българският цар намира начин да привлече “лесно изменчивия хамелеон” - когато алчният и безскрупулен Алексий III отказва да откупи пленения от Иванко, но изпратен в Търново Мануил Камица, цар Калоян предлага на Хриз да стори това. Надали българският болярин е изпитвал чак толкова силни чувства към своя тъст, за да плати за свободата му два кентинария злато, т. е. над 14 хиляди златни монети! В същност Xриз знае, че Камица има влияние сред недоволната византийската аристокрация, което може да бъде използвано. Бившият протостратор жадува да отмъсти на Алексий, който вече е конфискувал огромните му богатства... През 1201 г. Камица и Хриз овладяват Прилеп и Битоля, навлизат в Тесалия, Средна Гърция и извършват набег дори в Пелопонес! Хриз се завръща в Просек, придобивайки нови земи, докато Камица се опитва да се утвърди в Тесалия като самостоятелен владетел. Потушаването на бунта коства много усилия на императора, а цар Калоян изполва неговата ангажираност, за да завладее крепостта Констанция (при дн. Симеоновград) и Варна - последната византийска опора на север от Балкана. През 1202 г. Алексий III моли за мир, с който е решена и съдбата на Добромир Хриз. И все пак, докато преговаря с Калоян, императорът тайно води паралелни преговори с Хриз! Поучен от съдбата на пленения с измама Иванко, боляринът отказва среща с императора. И още нещо, изпратена му нова съпруга (!) - обещаната на Иванко невръстна Теодора, внучка на императора.

През зимата 1202 г. държавицата на Xриз е ликвидирана от цар Калоян, а местните българи преминават на негова страна. С други думи, и в случая с Хриз няма и следа от някаква “македонска” държавност, за каквато пишат скопските “историчари”. Какво става с Добромир Хриз е неизвестно, но в най-добрия случай властолюбивият болярин е завършил дните си като затворник в столицата Търново.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи