Действията на Европейския съюз не са довели до възстановяване на значими морски екосистеми и местообитания. Рамката на ЕС за опазване на морската среда не е достатъчно задълбочена, за да се постигне възстановяване на моретата до добро екологично състояние, като същевременно фондовете на ЕС рядко са насочени към опазване на морските видове и местообитания. Това се казва в публикуван днес доклад на Европейската сметна палата (EСП), според който определените от ЕС морски защитени територии (МЗТ) осигуряват ограничена защита, а свръхуловът, особено в Средиземно море, продължава да е факт.

Най-значимите политики на ЕС в областта на околната среда са формулирани в Рамковата директива за морска стратегия и в директивите за птиците и местообитанията, и включват създаването на мрежа от МЗТ. Общата политика на ЕС в областта на рибарството има за цел да гарантира, че риболовните дейности са екологично устойчиви, да свежда до минимум тяхното отрицателно въздействие върху морската екосистема. ЕС обаче не е успял да спре загубата на морско биологично разнообразие в моретата на Европа, констатират от EСП.

„Поради тяхното икономическо, социално и екологично значение, моретата представляват истинско съкровище. Въпреки това до момента действията на ЕС не са довели до възстановяване на доброто екологично състояние на моретата, нито до устойчив риболов“, заяви Жоао Фигейреду, член на Европейската сметна палата, отговарящ за изготвянето на доклада. „Извършеният от ЕСП одит е недвусмислен знак — червен флаг за тревога в областта на опазване на моретата на ЕС“, допълни той.

На практика рамката на ЕС осигурява само ограничена защита на морското биоразнообразие. Създадените над 3000 МЗТ вероятно представляват най-емблематичните мерки за опазване на морската среда. Но въпреки че МЗТ са част от широкообхватна защитна мрежа, която се простира над европейските морета, ЕСП установява, че тя не достига до проблемите в дълбочина.

Тази констатация се потвърждава от неотдавнашна оценка на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), която посочва, че по-малко от 1% от европейските МЗТ могат да се считат за морски резервати с пълна защита. За да бъдат МЗТ ефективни, ще е необходимо те да обхванат в достатъчна степен най-уязвимите морски видове в ЕС и техните местообитания. Те ще трябва да включват при нужда и ограничения на риболова и да бъдат добре управлявани. В момента действителността изобщо не е такава.

Рибарството оказва значително влияние върху морската среда. Въпреки че общата политика в областта на рибарството е довела до измеримо подобрение на рибните запаси в Атлантическия океан, то в Средиземно море не се наблюдават значими признаци на напредък. Риболовната дейност там продължава да се извършва с интензитет, който надвишава повече от два пъти устойчивите нива.

Въпреки че в политиките на Общността се посочва, че финансирането от ЕС следва да подпомага опазването на морската среда, само една малка част от него е използвана за тази цел. За периода 2014—2020 г. на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) са отпуснати около 6 млрд. евро. ЕСП посочва обаче, че посетените от нея четири държави членки (Испания, Франция, Италия и Португалия) са използвали само 6% от финансирането за мерки, които са пряко насочени за опазване на морската среда, и други 8% за мерки с по-малко пряко влияние в тази област. По този начин те са използвали по-малко от 2 млн. евро (0,2 %) за ограничаване на въздействието на риболова върху морската среда.