Непоказвани документи и снимки разбиват митове, свързани с Илинденско-Преображенското въстание.

„Те съдържат доста ценна информация, в това число способна да обърне досегашните тези на историографията, в това число и нашата. Изпускам, това което твърдят в Скопие, защото там фалшификацията е пълна, както става ясно и от документите“, обясни Евгений Еков, главен експерт в „Централен държавен архив“ на Държавната агенция „Архиви“, пред БГНЕС.

Еков обяснява, че тези документи са от фондовете на членове на главния щаб на въстанието Анастас Лозанчев, Дамян Груев, Михаил Герджиков, както и от фондове на Македонските патриотични организации и на Иван Михайлов. Те са свързани с начина, по който е взето решението за обявяването на Илинденско-Преображенското въстание през януари 1903 в Солун, за помощта, която оказва българската държава при подготовката и вдигането на въстанието, също така за някои от ръководителите и четите, които участват в него.

„Основният мит е, че въстанието не е българско, а е македонско по етнически характер. Вторият мит е, че българската държава няма никакво участие в неговата подготовка и провеждане. Третият мит е, че става дума за две въстания – Илинденско на македонците и Преображенско – на тракийците“, изброява експертът и продължава: „Четвъртият мит е, че България едва ли не е загърбила последиците от това въстание, което не е така“, подчерта Еков.

Това се доказва от документите на тайния кабинет на княз Фердинанд I, които не са показвани досега, но дават различна от изкривената от идеологеми „история“, твърдяща, че князът е бил студен и е загърбил съдбините на българите в Македония и Тракия.

„Един от документите доказва пряката връзка на българската държава, конкретно на министъра на войната ген. Стефан Паприков при взимане на решението за въстанието. Това е част от рапорт на управляващия княжеското търговско агентство в гр. Сяр, който описва, че решението се взима благодарение и на едно писмо, изпратено от министъра на войната до участниците в конгреса на Вътрешната македоно-одринска революционна организация /ВМОРО/, с което той обещава подпомагане на въстаниците от страна на подчиненото му министерство, Княжество България. Че това не е празно обещание става ясно от едно писмо изпратено до пунктовия началник на вътрешната организация в Бургас от главния редактор на в. „Вечерна поща“, занесено от кап. Червеняков, който е личният адютант на ген. Паприков. Той отива в Бургас, за да отвори складовете и да даде на въстаниците 200 пушки “Бердана“ с 60 000 патрона и пушки „Манлихер“ с 6000 патрона“, каза Еков и подчерта, че с този жест на ген. Паприков е въоръжено ударното ядро на въстаниците в Одринския революционен окръг.

Заради тази негова постъпка ген. Паприков е принуден да си подаде оставката, но делото вече е свършено.

Този факт е особено показателен за всички, които твърдят, че Илинденско-Преображенското въстание е било автономно дело само на вътрешните дейци и то става без помощта, но и въпреки българската държава. Теза, която е основна в писанията на историчарите от Скопие. Фактите и запазените документи говорят точно обратното, заяви Еков.

Той припомни, че във въстанието участват над 20 000 души, като 10 000 от тях загиват в сраженията.

„Освен четите, които са редовна действащата войска на Вътрешната организация, една голяма част са милиции, обучени в навечерието на въстанието – селяни и граждани, които са били подготвени за този момент. Въстаниците са си служили основно с пушки и бомби, които са били производство на няколко работилници-бомболярници и са използвали за отблъскване на нападенията на турската войска, която е била добре оборудвана и ги е превъзхождала с въоръжение и сила. Срещу тях се изправя 50 000 редовна турска армия, въоръжена с най-модерното за времето си оръжие. Срещу въстаниците действат не само турски военни кораби, но и една руска ескадра, която през нощта с мощни прожектори от корабите си осветява горите, за да не може въстаниците да се придвижват от един район в друг. Факт, който удобно се пропуска“, разказва той.

„Разрушени са няколкостотин села и градове и 30 000 души търсят спасение в свободната част на Княжество България. От непоказваните досега документи става ясно, че майката на Фердинанд, принцеса Клементина Бурбон-Орленска отделя лични средства за посрещане и издръжка на бежанците“, посочи той.