Много фирми купуват стоки от Китай като ги поръчват през сайтове за онлайн търговия, а след това ги продават в страната. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви документи са необходими в случая, за да бъдат признати разходите за покупка на стоките.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Дружеството е с основна дейност покупка на стоки от Китай и продажбата им в България. Заявяването и плащането на стоките се извършва чрез сайт за ел. търговия aliexspress.com. Плащането става чрез карта към разплащателна сметка в българска банка на името на дружеството. За плащанията дружеството разполага с банкови извлечения.

Стойностният праг на закупените стоки е под 30 лв. и те не подлежат на облагане с ДДС при вноса на основание чл.58, ал.14, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Затова дружеството не разполага с митническа декларация за внос. Вносът може да бъде доказан чрез разписка за предадена пратка от “Български пощи” ЕАД. За закупените стоки дружеството изисква от доставчиците фактура. Но често доставчиците отказват да издадат такава, издават “proforma invoice” или фактура на името на управителя. Поставен е въпрос спазено ли е изискването за документална обоснованост на чл.10 от ЗКПО в следните хипотези:

1. доставчикът не е издал никакъв документ и освен горните документи, дружеството би могло да приложи само документ за направената поръчка от сайта;

2. доставчикът е издал документ със задължителните реквизити по чл.6 от ЗСч, но документът е издаден на името на управителя на дружеството.

3. доставчикът е издал документ за покупката на името на дружеството, но в него не се съдържат всички задължителни реквизити, съгласно чл.6, ал.5 и ал.6 от ЗСч;

Поставеният по отношение на прилагането на ЗКПО въпрос е свързан с разпоредбата на чл.26, т.2 от същия закон, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. По отношение на документалната обоснованост за целите на признаването на даден счетоводен разход за данъчни цели в чл.10 от ЗКПО се съдържат изрични разпоредби, които се базират на изискванията на ЗСч. По силата на чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В ал.2 от същата разпоредба се доуточнява, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Извън посочените случаи по ал.2 от ЗКПО, счетоводният разход се признава за данъчни цели и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл.2 от ЗСч и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно стопанската операция, по аргумент на чл.10, ал.3 от ЗКПО.

В разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗСч е посочена информацията, която най-малко следва да се съдържа в първичния счетоводен документ, адресиран към външен получател. Разпоредбите в ЗСч и в ЗКПО относно прилагането на принципа за документална обоснованост са идентични. Действително ЗСч има териториален обхват на действие, като обхваща предприятията, изчерпателно посочени в чл.2 от ЗСч, но относно спазване на принципа за документална обоснованост са уредени случаите, в които първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон (чл.6, ал.6 от ЗСч). Регламентирано е, че документална обоснованост е налице и когато е постъпил в предприятието първичен счетоводен документ, издаден от чуждестранно лице, което не е предприятие по смисъла ЗСч, и в документа липсва част от изискуемата информация по чл.6, ал.1, когато този документ отразява вярно документирана стопанска операция.

По отношение на счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, е необходимо да се има предвид, че те трябва да са придружени с превод на български, в случаите, когато това е предвидено в закон (чл.5, ал.2 от ЗСч). Такова изискване се съдържа в чл.55, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), където е постановено, че при поискване от орган по приходите, субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български, извършен от заклет преводач.

При първата хипотеза

В първата хипотеза в запитването, следва да имате предвид, че при липса на издаден документ от доставчика не може да се докаже осъществената стопанска операция (покупка на стока), респективно правата и рисковете върху стоката (договорени клаузи между страните по сделката, прехвърляне на собственост, рекламация и др.). В този случай стопанската операция не е документирана и не покрива принципа за документална обоснованост по смисъла на чл.3, ал.3 и чл.6, ал.6 от ЗСч.

При втората хипотеза

Участниците (доставчикът и получателят) в стопанската операция следва да са определени (чл.6, ал.1, т.3 от ЗСч). При втората хипотеза, когато доставчикът е издал документ за продажба на стоката на името на управителя на дружеството, но в документа се съдържат останалите задължителни реквизити, съгласно чл.6 от ЗСч, не може да се докаже, че предприятието е получател по осъществената стопанска операция (чл.6, ал.1, т.3 от ЗСч). Не е спазен принципът за документална обоснованост. Участниците (доставчикът и получателят) в стопанската операция са определени, като получателят е различен субект от дружеството. В този случай, следва да имате предвид, че при кореспонденцията с доставчика (договор, заявка и др.) следва да посочите наименованието на предприятието, което е страна по сделката.

При третата хипотеза

При третата хипотеза, когато доставчикът е издал документ за продажба на стоката на името на дружеството, но в него не се съдържат всички задължителни реквизити, съгласно чл.6 от ЗСч, не може да се докаже датата на документирането на стопанската операция (чл.6, ал.1, т.2 от ЗСч), не може да се докаже осъществената стопанска операция (покупка на стока), респективно правата и рисковете върху стоката (договорени клаузи между страните по сделката, прехвърляне на собственост, рекламация и др.), тъй като не е посочен предметът, натуралното и стойностното изражение на стопанската операция (чл.6, ал.1, т.4 от ЗСч). Не е спазен принципът за документална обоснованост. В този случай, ако са налице документи, удостоверяващи липсващата информация, респективно когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция, то по аргумент на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗКПО, и на чл.6 от ЗСч, счетоводния разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч.

Все пак следва да имате предвид, че ако за стопанската операция са налице доказателства и други документи (договор, протокол, поръчка, заявка, одобрение на стоката, документи за транспорт, застраховка, плащане към доставчика и др.) съдържанието на които допълват липсващата информация, заедно те покриват изискването за документална обоснованост. В тази връзка следва да имате предвид, че само наличието на платежен документ за извършеното плащане към доставчика не е достатъчно да се приема, че стопанската операция е документално обоснована, по обратния аргумент от чл.6, ал.7 от ЗСч.