Докъде могат да стигнат централните банки с лихвите

Почти не се очаква Европейската централна банка (ЕЦБ) да върне лихвите по депозитите на банките на ниво над нулата.

Държавите няма да се върнат към строгите икономии

Може да се наложи да натиснат спирачката по-силно

Акцент е преходът към нисковъглеродна икономика

Ако приемем, че ограниченията, необходими за овладяването на омикрон варианта на Covid, се окажат както временни, тогава през 2022 г. редица централни банки от развития свят ще започнат процеса на нормализиране на лихвите. Въпросът е докъде могат да стигнат, пише за Файненшъл Таймс Карън Уорд, главен пазарен стратег за Европа, Близкия изток и Африка на JPMorgan Asset Management.

Според пазарите на облигации отговорът е не много далеч. В момента пазарът очаква Федералният резерв на САЩ да повиши основната си лихва до само 1,6%. Това е много по-песимистично от прогнозата на самия Фед, който вижда дългосрочната си лихва на ниво от 2,5%.

Лихвеният процент на Английската централна банка (АЦБ) е още по-интересен. Очаква се нейната основна лихва да се повиши до 1% в началото на 2023 г., но до 2025 г. да спадне обратно до 0,7%. Почти не се очаква Европейската централна банка (ЕЦБ) да върне лихвите по депозитите на банките на положителна територия.
Защо пазарът на облигации е толкова песимистичен по отношение на нивото, което могат да достигнат лихвените проценти?

Инвеститорите вероятно разчитат на циклични преценки. Подозирам, че опитът от миналия цикъл на монетарната политика оцветява възприятията на инвеститорите за предстоящия цикъл на затягане на монетарната политика, като се има предвид ограниченото затягане на централните банки, осъществено преди пандемията. Но бих предупредила да не се използва миналият цикъл на затягане като модел за предстоящия по три причини.

Първо, лихвената чувствителност на домакинствата вероятно е намаляла. Това се дължи на комбинация от по-малко дълг и повече заеми при дългосрочни ниски фиксирани лихви. В САЩ дългът на домакинствата като процент от брутния вътрешен продукт е спаднал от 99% през 2007 г. на 79% днес. Бумът в рефинансирането на ипотечни кредити през последните две години доведе до това, че домакинствата си гарантираха 30-годишни фиксирани лихви от едва 2,7%.

В Обединеното кралство дългът на домакинствата спрямо БВП се понижи от 97% на 87%. И домакинствата все повече се обръщат към дългосрочни заеми с фиксирани лихви. Каквото и да направи АЦБ с лихвите, тези домакинства са защитили вноските си по ипотечни кредити.

Второ, фискалната политика действа като стимул за растежа и ще продължи да го прави през следващите години. Това е в рязък контраст с голяма част от последното десетилетие, когато голям приоритет беше намаляването на публичния дълг, натрупан след финансовата криза. След пандемията правителствата промениха курса и не виждам връщане към строгите икономии. Приоритетите се изместиха към изграждане на инфраструктурата, необходима за улесняване на прехода към нисковъглеродна икономика.

Трето, геополитическата несигурност е малко вероятно да засегне растежа, както беше през последния цикъл. Когато Фед се опитваше да повиши лихвите през 2018 г., тогава президентът на САЩ Доналд Тръмп бе въвлечен в непредвидима търговска война с Китай. Нещата не бяха много по-добри в Европа. Брекзит беше тъмен облак над Обединеното кралство и ЕС. Въпреки че 2022 г. няма да бъде лишена от геополитически събития, не виждам нито едно от тях да е толкова разрушително, колкото тези, които се случиха преди пандемията.

Казано по-просто, в миналия цикъл комбинацията от висока задлъжнялост на домакинствата, строги фискални икономии и геополитическа несигурност действаше като спирачка за търсенето. Следователно централните банки не трябваше да прилагат голям допълнителен натиск за значителното му забавяне. Но много от тези предишни рестриктивни сили сега действат като ускорители. Може да се наложи централните банки да натиснат спирачката по-силно.

Инвеститорите трябва да са много наясно какво може да означава това за позициите в държавни облигации. Ако съм права, през следващите години държавните облигации ще се окажат всичко друго, но не и “безрисковите активи”, за каквито традиционно се смятат.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари