Председателката на ССБ Татяна Жилова смята, че българските прокурори и следователи са „втора категория“ магистрати

На преден план отново е Калпакчиев, съдията, който пусна от затвора убиеца Джок

Остриетата на ССБ са се заели да лансират няколко лобистки поправки

Помните ли Джок Полфрийман? Вероятно сте забравили как преди близо три години осъденият за убийство австралиец бе предсрочно освободен, почти 7 години преди да изтърпи наказанието си. Да, много българи бяха възмутени и искаха да научат мотивите на съдиите, които са пуснали на свобода убиеца на студент.

Обяснения не бяха дадени, а председателят на съдебния състав ограничи публичните си изяви, нещо нетипично за ръководител на политизирания Съюз на съдиите в България, какъвто по същото време беше Калин Калпакчиев.

Миналата година съсловната организация, известна, освен с политико-олигархичните си зависимости, а и с антагонизма срещу прокуратурата, смени ръководството си. С конструирането на Четворната коалиция, върхушката на ССБ изглежда реши, че е дошло време да напомни за себе си, като отново покаже амбициите си да кадрува и диктува случващото се в съдебната власт. При това възраждането на ССБ става по добре познатия самонадеян и недопустим откъм етична гледна точка начин. На преден план отново е Калпакчиев, съдията, който пусна от затвора убиеца Джок. А за да заслужи избора си за председател на Управителния съвет на ССБ, не много известната съдийка от Административен съд - София град Татяна Жилова демонстрира още по-голямо нахалство.

„Обществото трябва да е наясно, че съдът и прокуратурата не са равнопоставени“, обяви в интервю за БНР Татяна Жилова, без изобщо да се съобразява, че друго е регламентирано в глава Съдебна власт на Конституцията, а и в устройствения Закон за съдебната власт. Председателят на ССБ стига и още по-далеч: „много е опасно прокуратурата да бъде оставена като самоуправляваща се“. Сега си представете, че председателят на прокурорската асоциация атакува независимостта на съдиите. Каква ще е реакцията ли? Вече щеше да има няколко сигнала до Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за нарушаване на Етичния кодекс. С политически декларации именно от ССБ щяха да искат от главния прокурор да даде обяснение за мнението на съсловната организация на обвинителите.

Публикациите в мейнстрийм медиите нямаше да могат да се преброят. В този случай българските прокурори за съжаление проявяват сенилност, защото, кой, ако не те, следва да възроптаят срещу арогантното поведение на един съдия, пък бил той понастоящем председател на политизирания съдийски съюз. Асоциацията на прокурорите поне до момента не е реагирала, а от нахалното изказване на Жилова мина цяла седмица. Видно е, че с изказването си Жилова нарушава т. 1.4 от правилата за етично поведение на магистратите, според които „следва да защитава и утвърждава в обществото представата за независимост на съдебната власт, като не се поддава на влияния - преки или косвени, от страна на която и да е друга власт - публична, частна, външна или вътрешна за съдебната система“, а всъщност тя демонстрира точно това. Това, че Жилова демонстрира публично негативното си отношение към българската прокуратура поставя под съмнение безпристрастността по част от делата, които гледа като административен съдия. Именно тази u пристрастност се явява основателна причина и за искания за отвод на съдийката, особено по дела, по които страна се явява именно държавното обвинение.

Нахалното поведение към прокуратурата на актуалния председател на ССБ не е изненадващо. Още повече, че си има и друго, при това доста лично обяснение. Синът u - Калоян Жилов, неуспешно се кандидатира за депутат от „Демократична България“ на последните предсрочни парламентарни избори. Куриозното в случая е, че Жилова всъщност критикува съдебната реформа от 2015 г., която осигури т. нар. „самоуправление“ на съдии и прокурори, разделяйки Висшия съдебен съвет на две колегии. Тогава това бе направено по искане на правосъдния министър Христо Иванов, днес председател на партията, от която синът на Жилова безславно се пробва да стане депутат.

И ако съдия Татяна Жилова атакува държавното обвинение, то върхушката на ССБ остана с „широко затворени очи“ за най-голямата демонстрация на политическо вмешателство в съдебната система, а именно - издигането на кандидатурата на отиващия си председател на Върховния касационен съд Лозан Панов за президент. За каква съдийска независимост иде реч, когато съдия №1 си взима отпуск, пуска се на избори, подкрепен от политически формации, чието съществуване се обяснява единствено с опитите на олигарси да овладеят прокуратурата, а след като претърпява фиаско на изборите, тихомълком се връща в съда. Не че е попитана за този циничен политически акт, рушащ доверието в независимостта на Темида, но и Жилова не би взела отношение. Все пак, когато Татяна Жилова встъпва като съдия в АССГ, негов председател е бил именно Лозан Панов. Даже няма смисъл да коментираме, ако главният прокурор си бе взел отпуск и бе издигнал своя кандидатура за президент или пък за независим депутат.

И ако административната съдийка, ръководеща с мандат ССБ, не е толкова обиграна в артикулирането на лобистките намерения за овладяване на върха на съдебната система, то Калин Калпакчиев няма тези липси. Отново пред БНР, което сякаш играе ролята като ведомствена радио-точка на съдийската организация, Калпакчиев доразви същинската цел на активизирането на политизираните съдии. Става въпрос за предстоящия избор на нов състав на Висшия съдебен съвет и на съдебни инспектори. Големият проблем и пред двете процедури е, че изискват конституционно мнозинство, т. е. Четворната коалиция трябва да постигне договорки с ГЕРБ и ДПС (може и само с една от двете формации), евентуално и с „Възраждане“. Остриетата на ССБ са се заели да лансират няколко лобистки поправки, част от които обаче изискват и промяна на основния закон. Първата е - занапред ВСС да се трансформира от постоянно действащ орган, в сесийно заседаващ, при който членовете от съдебната власт, няма да губят статуса си на действащи магистрати. Просто от ССБ искат, хем да кадруват, хем да правораздават, все в ползата на едни и същи кукловоди. Втората лобистка поправка, която от политизирания съюз искат да прокарат, е парламентарната квота в съдийската и прокурорската колегии, освен да бъдат трансформирани по начин, който да капсулира съдиите, при обвинителите да е точно обратното - излъчените от политиците да са мнозинство. Новото е, че се лансира идеята - кадруването на прокурорите да се доминира от адвокати и представители на неправителствени организации. Колкото хитро, толкова и прозрачно. Колко ли ще е трудно - подсъдим олигарх да наеме адвокат или юрист от лобистко НПО, членове на прокурорската колегия, които да образуват дисциплинарка срещу обвинителя, който го разследва? Не, от ССБ никога няма да допуснат подобно вмешателство, съдиите Жилова и Калпакчиев и останалата групичка, са напълно безпристрастни и решават делата си единствено по вътрешно убеждение, съгласно закона и доказателствата. Някой да не си помисля и друго, защото ще полетят декларации в защита на клети магистрати.

Единствено ССБ може да има монопол да определя как да се управлява третата власт в държавата - съдебната. Нищо, че от повече от 2200 действащи съдии в страната, в последното проучване на организацията са участвали цели 86. Точно така - осемдесет и шест. С представителност от около 3% или близко до статистическата грешка, политизираният съдийски съюз има претенциите да обявява прокурорите и следователите за „втора категория“ магистрати, да иска да определя правилата за избор на съдебни кадровици, а и на инспектори, които пък от своя страна трябва да контролират и управляват същите тези 86 съдии. Толкова е „тежестта“ на ССБ - някъде между нулата и трите процента. И това не е всичко, но от тази „висота“ партийците в Темида извадиха от гардероба вмирисан проект за промяна на Конституцията, писан още 2020-ата година. Пратиха го на президента, от когото очакват да го припознае, нещо, което той със сигурност ще направи по известни на всички причини.

Арогантността на върхушката на Съюза на съдиите в България не е от днес, но веднъж и завинаги трябва да е ясно, че всичките кроежи и преустройства на съдебната система в изминалите над 30 години, са правени именно под диктовката на тази организация. Но не, за да има бързо, ефективно и справедливо правосъдие, а единствено, за да се намери начин как то да бъде поставено под контрол от задкулисните кукловоди на ССБ.