С червения овал българинът атакува ония, които са го излъгали

България е единствената държава, която има в своята история Доматена революция

Когато на българина му писне от управниците, посяга към домата. Не хваща камъка, който е далеч по-опасно оръжие. Стиска домата, в чийто сокове е ферментирал неговият гняв. Доматът е бомбата на народния гняв. С червения овал българинът атакува ония, които са го излъгали.

Нашият домат е със славна история. През Възраждането го садим, прекопаваме, поливаме и събираме по Европа. Когато през 1876 г. четниците на Христо Ботев се качват на парахода „Радецки“, те са маскирани като градинари. Юнаците носят няколко сандъка с доматен разсад, за да са по-убедителни пред корабната охрана. Това е бойното кръщение на българския домат!

След Освобождението домашният домат е защитен от протекционалната политика на правителствата. Не се допускат зеленчукови пришълци от чужбина. През 30-те години на XX век се появява свръхпроизводство и започваме да изнасяме. Инициативата е на земеделския министър Григор Василев. С този акт той влиза в историята като Доматеният министър.

Социализмът е златната епоха на българския домат. Понеже е с цвета на червеното знаме, Партията полага специални грижи за него. Появяват се призивни четива като „На борба за изпълнение на плана за ранно производство на домати през 1959 година“. Челният опит на текезесетата също е тиражиран, за да бъде използван. ТКЗС „Нов живот“ например в пловдивското село Брестовица налага авангардната технология на торовите саксийки.

„Торовите саксийки - информират кооператорите - се изработват механизирано с моторни преси модел „Стоил войвода“ и преси, произведени в завод „Бъдещност“ - Чирпан. Тези преси са снабдени с транспортни ленти, посредством които торовите саксийки се придвижват до парниковите отделения. Първият модел преси има производителност 11-12 хиляди, а вторият - 25-30 хиляди торови саксийки за 8 часа.“

С помощта на Стоил войвода отечественият домат прави чудеса от храброст. Докато през 1956 г. произвеждаме 238 000 тона годишно, през 1975 г. събираме 754 000 тона, а през 1984 г. реколтата е закръглена на 800 000 тона. В монографията „Домати“ пише:

„В нашата страна производството на домати представлява гръбнакът на цялото зеленчукопроизводство. Тяхното значение се определя от разностранното им използване за нуждите на вътрешния пазар, консервната промишленост и износа. От приблизително 115 kg консумация на пресни и преработени зеленчуци средно на човек за 1984 г. около 26-28 kg са домати.“

Легендарни сортове населяват нашите градини. Растат напористите „Порив“ и „Триумф“. Разлистват се елегантните „Идеал“ и „Топаз“. Дават щедър плод звездният „Меркурий“ и загадъчният „К-407“. Около тях шумят със зелени поли „Люси“, „Кристи“, „Делиза“ и „Анжела“. А „Сонатине“ свири своята соната над доматените полета.

Царят на българския домат е "№10 Х Бизон“. Този хибрид е плоско кръгъл, едър, твърд, яростно червен, със средна маса 60-70 грама. В неговата генетика има спомени от Ботевата чета и Стоил войвода. Когато българинът тръгва на схватка, избира тъкмо Бизона.

Първите Бизони полетяха към Народното събрание по време на януарските бунтове през 1997 г. Тогава в белокаменния бастион се беше затворила злокачествена коалиция от БСП, БЗНС „Александър Стамболийски“ и Политически клуб „Екогласност“. Решени бяха да не се дават!

Беше зима и нямаше пресни домати. Народът обаче отвори туршиените, нарочени за салатка и ракийка. Лиши се от малката радост, която имаше, за да прогони окупаторите. „Бърках в буркана и хвърлях по парламента - разказва участник в доматения бунт. - Като го изпразних, взех от мазето втори, после трети и четвърти...“ Реколтата на боеца била от личното му стопанство в Обеля.

Доматената стихия помете депутатите, през февруари капитулираха. Последен напусна Цитаделата на лъжата председателят Благовест Сендов - омазан с домати!

За да обезоръжат народа, силните на деня смачкаха българския домат. Свиха до краен предел родното производство и насърчиха вноса. Домати чак от Китай заляха пазара. До коронакризата около 80 000 тона годишно минаваха границата.

Оказа се обаче, че чуждият домат е по-опасно оръжие от нашия. Той е здраво брониран и бронебойни патрони за него няма открити. Вносният домат наподобява повече гюле, отколкото зарзават. С тенекиена ципа, измамен цвят, без мирис и вкус, това чудо на природата покрива следите на престъплението.

С такива домати беше атакувано Народното събрание през 2011 г. На 11 август шофьор на лек автомобил „Сеат“ спря пред парламента и запрати два червени мутанта по парадния вход. Върху капака на колата имаше още няколко килограма в найлонов плик. От пресцентъра на МВР съобщиха, че мъжът е 36-годишен софиянец, а дрегерът е отчел над 1 промил алкохол в кръвта му. Нападателят икономисал доматите от шопската, за да замери с тях святата ковачница на закони.

България е единствената държава, която има в своята история Доматена революция. Неин водач е вечният дисидент Николай Колев-Босия. През ноември 2012 г. той изпрати до властта писмо, в което с ювеналовски патос изложи окаяното състояние на родината. След това декларира какво ще направи, за да спаси отечеството от национална катастрофа.

Ще купи от пазара шест развалени домата, с които ще да прицели шестте лъжовни институции. Народното събрание, Президентството, Министерския съвет, Съдебната палата, БНТ и БНР бяха мишените. Босия успя да хвърли само един по събранието, но той беше достатъчен да взриви народното негодувание. Следващите месеци парламентът стана епицентър на доматени бомбардировки заради непосилните цени на тока, парното, водата и дори хляба насущний. На 20 февруари 2013 г. правителството на ГЕРБ падна.

Миналата седмица зарзаватеният революционер отново се изправи пред Министерския съвет. С два червени домата в ръцете. В този зеленчук е вградена неизтриваема символика. Когато се появи по площадите, властимащите трябва да си ходят.