Една верига, каквато и да е тя, притежава силата на най-слабата си брънка

България бе домакин на IX-та Световна конференция на Гарибалдийските ложи. В София се събраха масони от десетки държави. Само вестник „Труд“ имаше възможността да постави въпросите си пред Доменик Шарпентие – Асистент Велик Майстор на Великата Национална Ложа на Франция.

- Поводът да сте в България е световната конференция на Гарибалдийските ложи, която тази година се проведе в София. Какво послание отправихте към присъстващите и към българските Ви братя? С какво България заслужи да домакинства събитието?

- Първо искам да благодаря на вестник „Труд“ за интереса по темата. А причината, поради която България бе избрана е очевидна - братята ни от София, от ложа „Капитан Петко Войвода“ при Обединената велика ложа на България, заслужиха заради работата, постоянството и компетентността си да са домакини на този важен за всички масони форум. Конференцията протече при перфектна организация. Докладите, които чухме, също бяха оценени заради дълбочината на изнасяне на фактите и прецизността им в подготовката. Мога да споделя, че ложа „Капитан Петко Войвода“, като част от веригата на Гарибалдийските ложи, е с изключителна репутация и е международно призната сред останалите си братя-масони по света. Аз бях член на организационния комитет по избора на това домакинство. Втората причина България да бъде избрана е нейният национален герой – Капитан Петко Войвода, който се е присъединил към движението на Джузепе Гарибалди в борбата за свобода и независимост на европейски народи. Гарибалди и Петко Войвода се срещат през далечната 1866 година и оттогава ги е свързало много голямо приятелство. Точно тяхната връзка е изиграла много голямо значение и за Италия, и за България.

- Известен факт е, че Джузепе Гарибалди е бил Велик майстор на Великата ложа на Италия. С какво масонските ложи, които се свързват с именития Джузепе Гарибалди, са по-различни от останалите регулярни такива?

- На първо място ще ви отговоря, че всички ложи са еднакви. В цял свят има ложи, които са свързани помежду си с емблематични имена. Например, могат да имат за свой обединител някой много известен италиански ренесансов художник и тези ложи ще бъдат ориентирани по-скоро към изкуството, а може да бъде и тема, с която да имат тясна допирна точка. Има ложи, които са взели за свой символ и пример личността на Гарибалди, при които осезаема тенденция е да отстояват принципите на свободата и взаимното уважение. Няма свобода, ако няма респект един към друг. В противен случай автоматично, едното става потиснато от другото. Двете теми, които обединяват Гарибалдийските ложи по света, са свободата и уважението.

- Във Вашия доклад споменахте, че „верига“ и „свобода“ са оксиморони. Как свободните зидари разбирате темата на конференцията „Веригата на свободата“?

- Добър въпрос. Да, това, което казах в началото на изказването си бе, че веригата и свободата са оксиморони сами по себе си. Но от момента, когато една верига се превръща в духовен елемент и тя представлява един доброволен акт на хора, които притежават същите идеали и ценности, като свободата, толерантността, взаимното уважение, то те спонтанно сформират един вид верига. И от нещо, което първоначално е било само консепт, се получава нещо абсолютно реално и конкретно. „Да бъдеш във вериги“ априори не предразполага човек да се радва на свободата. Веригата преди всичко е символ на ограничената свобода. Лингвистите биха казали, че „Веригата на свободата“ е идеалният пример за оксиморон. Веригата обаче може да осигури свободата, ако става въпрос за голямата братска верига на масонството. А тя представлява всички масони, които са свързани солидарно като брънки. И в моя доклад завърших с посланието към всички братя -да не забравяме никога – една верига каквато и да е тя, притежава силата на най-слабата си брънка.

- Променят ли се целите на световното масонство в 21 век и то през последните години? Питам ви, защото само след месец делегации начело с Великите майстори на всички регулярни ложи по света си давате среща в Панама на XVI-та си Световна конференция. И тези дни, когато попаднах на програмата на форума, видях, че отделяте много повече внимание на въоръжените конфликти по света, на проблема с изхранването на хората в някои региони, опазването на земните ресурси и проблемите с околната среда - т.е. търсите решения за глобални кризи. Докато само преди 3 години в Калифорния на същата тази конференция фокусът бе повече за състоянието на масонството днес, погледът бе насочен повече към проблемите на свободното зидарство.

- Много голям въпрос...

- Да. Стана и дълъг.

- (Смее се) Ще ви отговоря съвсем честно – аз не съм Велик майстор и това не е от моята компетентност. Но това, което мога да ви кажа като масон – светът и обществото се променят, имате право. Но какво се променя в крайна сметка? Променят се техниките. Техниките създават промени в манталитета, на разбиранията за околния свят. Но индивидите не се променят относно своите нужди и очаквания. Смятам, че именно франкмасонството е средство да се мисли как да запазим изконните човешки ценности. Да ги запазим изключително активни. Да гарантираме свободата и уважението един към друг. Това предполага една известа реципрочност. Това са универсални ценности. Масонството е място, където масоните имат за цел да се усъвършенстват и подобряват, преди да имат претенцията да променят света към по-добро. Да имаме съзнанието, че ние масоните, имаме задължение да ставаме по-добри, а не да поучаваме другите. Да останем скромни пред световните проблеми. Нашето единствено влияние върху събитията е да останем възможно най-разбиращи. Ако говорим за Великата национална ложа на Франция, в нашите общи регламенти и организация, ние никога не засягаме нито политика, нито религиозни проблеми. Като граждани ние имаме своите убеждения и се изразяваме по тези теми напълно свободно, но като масони – не. В ложите не трябва да се внасят разногласия по тях.

- Кои приоритети сте извели за свободното зидарство във Франция днес?

- Великата национална ложа на Франция като всяка ложа представлява до голяма степен духовно общество. Съответно, членовете на Великата национална френска ложа вярват в Бог. При нас има католици, ортодоксални християни, протестанти, евреи, мюсюлмани, будисти, но в ложата ние всички сме братя и когато всеки споменава Великия Архитект на Вселената, то той го нарича с името, с което е свикнал, но ние дълбоко се уважаваме едни други. От 36-те си години масонство, нямам спомен да сме имали проблем на религиозна основа. Относно основните ни приоритети, ние никога не се ангажираме в цивилни граждански действия. Но водени от един от най-важните ни стълбове – солидарността, ние събираме солиден финансов фонд, използвайки го за широка благотворителна дейност. Като започнем с грижата за вдовици, сираци, наши по-възрастни братя и продължим и извън ложата. Имаме и наша фондация, която подпомага закрилата на деца като цяло, не само тези на масоните . По-конкретно в областта на медицината. Например, направихме благотворителна кампания за закупуване на модерна и сложна апаратура за лазерни операции на очите на малки деца за една детска болница в Ница. Също така подпомагаме училища в Близкия Изток, Африка и на други места. Нямаше как да останем безучастни по време на земетресенията в Италия, в Хаити... Солидарността, взаимопомощта са фундаментални пилони в масонството.

- Преди няколко години след като поставих в интервю въпроса за приемането на жени в масонството, Томас Джаксън ми препоръча книгата на негова много добра приятелка проф. Маргарет Джейкъб „Просвещение на живо - Свободното зидарство и политика в Европа през XVIII век“. А преди това отбеляза,че не подкрепя присъединяването на жените в регулярното масонство. Точно във Франция обаче сте най-либерални към женските ложи, към смесените такива. Защо?

- Отговорът е много прост. Вие самата произнесохте думите „регулярно масонство“. Ние държим на нашето съществуване като регулярни и признати от Великата обединена ложа на Англия. Традицията в регулярното свободно зидарство изисква в него да се приемат само мъже. От друга страна ние абсолютно признаваме съществуването на Великата женска ложа и сме в прекрасни приятелски отношения помежду си. Великите майстори на нашата и на тяхната ложи се срещат редовно, за да обсъждат важни международни въпроси и тези на масонството. Не поставяме изкуствени стени помежду си. Признаваме се едни други, но работим в различни структури. Нашата история, нашите традиции изискват това и ние уважаваме основните принципи в масонството.

- Когато бях в музея на масонството в Брюксел, се натъкнах на факта, че един от най-великите любовници на всички времена - Джакомо Казанова, е бил майстор-масон. Какъв е приносът на Казанова към световната братска верига?

- Казанова е принадлежал към епоха, когато самото съвременно масонство е било в процес на формиране. В този етап все още не е имало строго определени правила. Било е самото начало на масонството. Той е бил масон в италианска ложа, която е била по-неясна, по-скоро като движение на идеи, отколкото организация. Казанова е бил интересна и много интелигентна за времето си личност. Сещам се, че той е бил единственият, който е успял да избяга от най-строгия оловен венециански затвор, например.

- Кога за пръв път решихте, че ще влезете в свободното зидарство?

- Като цяло, винаги става почти по един и същ начин. Някой, който ви познава добре или с когото сте работили, който е масон, с когото споделяте общи ценности, ви пита дали сте съгласен да влезете в масонска ложа. Навремето в Ница мой добър приятел ме попита дали искам да стана масон. Този човек бе пример за подражание за мен, притежавайки добродетели и ценности, както в личния си, така и в обществения живот. И аз му се доверих.

- Посланието, което да отправите към читателите на „Труд“?

- Вярвам, че всеки народ със своето национално наследство, своята история, своя език, своята религия, своите традиции представлява една хармонична съвкупност, чрез която всеки чувства своята принадлежност към този народ и изпитва национална гордост – иска ми се всеки човек да е горд, че е българин, французин, италианец... Виждам, че е важно да се познаваме добре, да познаваме основните ценности, и колкото повече познаваме собствените си корени, толкова повече можем да се чувстваме добре със собствената си история и да сме способни да обичаме и другите. Има нещо, в което вярвам и то е, че колкото повече опознаваме себе си и знаем ясно кои сме, ще бъдем толкова по-способни да устоим на ефимерните модни течения, на постоянната промяна на посоката, и ще имаме способността да признаем и другите, заедно с техните собствени вярвания и ценности и това, че заслужават уважение, при условието разбира се, че и те допринасят със същото. Масонството е едно от училищата на живота. Масонството е начин на живот, който защитава свободата, но ние не сме единствените, които правим това. То е и училище за предаването на цялата тази богата история и на нашите фундаментални ценности.

Нашият гост

Доминик Шарпентие е роден на 15 септември 1944 година в Шантосо, малко селце по бреговете на Лоара в област Анжу, Франция. Асистент Велик Майстор на Великата Национална Ложа на Франция, отдаден по-специално в сферата на духовността, както и да представлява Великия Майстор на различни събития. Повече от 40 години е бил директор в областта на туризма на различни региони, като 32 от тях е заемал позицията директор по туризма на Френската ривиера. Завършил е право и политически науки.