Донбас в Ню Йорк

Снимка: CNN

Смешно и срамно е да разглеждаме погромите в САЩ като „бунт срещу системата“

Това, което най-много ме изумява, е, че случващото се сега в САЩ, политически коректно го наричат „протести срещу расизма и насилието във връзка със смъртта на Джордж Флойд“. 

Ние не наричаме многогодишния погром в Донбас „протести срещу потисничеството на руснаците в Украйна“. Някой, разбира се, го нарича така и този, който прави това, го наричаме "ватенка" и жертва на Първи канал.

Какво, протестират ли? Това са погроми и грабежи. Грабят, като пиян моряк в Русия през 1917 г., както в Донбас – сега, и както го правят Ислямска държава в Сирия. И със същите обяснения. Предполага се, че са страдалци. Жертви на вековна дискриминация. Когато всеки грабеж на маратонки от магазин, независимо дали в Донецк или в Ню Йорк, е изпълнен с висок граждански и морален смисъл, тогава се ограбва с особено удоволствие.

Добре, ако това са протести, то какво точно искат протестиращите? Какви са техните изисквания? Кой попита погромаджиите, които изгориха книжарницата в Минеаполис (да, спомняте ли си, кой друг гореше книгите?), или вампирите, които унищожиха все още неотворения бар на бившия черен пожарникар, който цял живот е спестявал за него? И какво точно искат те, освен  нов телевизор от този магазин и нови „Гучи“ от този, и след това магазинът със сигурност ще изгори?

Ние разбираме ли тази тяхна програма? Справедливост за Джордж Флойд? Но убиецът му е в затвора! Убиецът му ще бъде съден от прокурора, чийто син открито заявява, че подкрепя "Антифа". Той ще бъде съден в град с кмет-демократ и от щат с губернатор-демократ. И този кмет казва, че бунтовете в Минеаполис са били организирани от „бели супремасисти и чуждестранни агенти, за да дестабилизират региона“.

Кметът Фрей и прокурорът Елисън не приличат на представители на кървавата расистка тирания, с която няма законни начини за борба, освен ако не излезете и ограбите „Гучи”. И да излезеш срещу кмета Фрей не е страшно.

В Хонконг сега наистина се протестира срещу тоталитаризма и срещу реалното унищожаване на свободите на острова от тоталитарен Китай. И наистина е страшно да излезеш срещу Левиатан, но хората излизат. На Майдана наистина беше страшно. На улиците на Москва също. А какво страшно има да се разбиват магазини и да се удрят ченгетата с тухли и ако, не дай си Боже, ченгето насочи към вас пистолет, тогава кметът на Ню Йорк веднага ще поиска да се уволни ченгето? А дъщерята на кмета е сред протестиращите. Ако това е протест срещу системата, тогава каква е системата?

Трябва ли всички полицаи в Минеаполис да бъдат обвинявани за смъртта на Джордж Флойд? Всички американски ченгета? Всички богати? Така че всички магазини в цялата страна от бряг до бряг - от Verizon и Macy до малкия бар на чернокожия Корбой Бали, който е виновен за това, че е спестил парите си през тежката си кариера като пожарникар, а не ги е харчил за наркотици и пиене - така че всички тези злодеи носят ли солидарна отговорност за това убийство и могат ли да бъдат ограбвани безнаказано? Трябва ли всеки, който е убит или ограбен по време на тези погроми, да се счита за виновен за смъртта на Джордж Флойд и че всяко убийство или грабеж е свещено място за възмутената общественост?

Казват ми, че там, където има протест, има и погром. Няма да се съглася.

Майданът се проведе на Крешчатик, а това е Пето авеню, или Пикадили на Киев. Майданът продължи няколко месеца. Барикадите бяха близо до огромните витрини на най-луксозните марки. Гумите горяха близо до „Гучи” и „Хермес”.

И нито един магазин не беше ограбен на Майдана! И въпреки това, хората, които стояха на барикадите, получиха много по-малко от американските погромаджии, които само преди месец и половина получиха чек за $1200, а тези от тях, които са работили и са загубили работата си, редовно получават седмичен чек за $600.

По време на бостънското чаено парти американските патриоти изхвърлиха зад борда 342 сандъка с чай. Как не им хрумна да ги занесат у дома си? Сандъците принадлежаха на Източноиндийската компания. Революционерите не докоснаха нищо, принадлежащо на своите сънародници. Единственото, което пострада, беше един счупен катинар на един от корабите. Самите патриоти смениха този катинар сутринта.

470 000 души бяха на „марша на жените“ срещу Тръмп - и никой не беше ограбен. Протестират в Хонконг и никой не е ограбен. А забелязахте ли, че същите тези американски знаменитости, които неуморно отричат расизма в САЩ, мълчат за протестите в Хонконг или дори подкрепят Китай?

Най-изненадващата, разбира се, в цялата тази история е реакцията на американския политически елит, на губернаторите, в чиито щати се извършват погромите, на най-големите леви медии.

Общият смисъл е, че първо, грабежите са дело на белите супрематисти и чуждестранните агенти, и второ, протестите са оправдани. Добре, ако това е дело на пребоядисаните расисти, защо не е заловен поне един?

Те сериозно ни обясняват, че тези нещастни вълнения са свързани с това, че белите расисти смятат чернокожите за престъпници. И какво трябва да се направи, за да се опровергаят тези гнусни измислици на расистите? Разбира се, ограбете „Гучи” и „Амазон”. Това е най-доброто опровержение.

Но може ли да разберем защо например ограбиха синагогите и кашерните магазини и написаха антисемитски лозунги по стените? Та евреите ли убиха Флойд? Не толкова отдавна един чернокож антисемит посече с мачете 72-годишен равин. А как мислите, излязоха ли евреите да громят Харлем?

За да разберем непосредствената, най-проста причина за погромите, достатъчно е да видим къде се появяват.

На теория, трябва да се съгласите, най-нечовешкото потискане на чернокожите от кървави бели експлоататори трябва да се случва в щати, в които управляват всякакви „червени вратове”, републиканци и тръмписти. Там на теория би трябвало да са най-големите протести.

Но по някаква странна причина, общо взето, погромите и грабежите се извършват в онези градове и държави, управлявани от демократичните политици. Тези, които се извиняват на погромаджиите.

Е, тогава какво още искате?

Ако пасувате пред хулигана, тогава той става нахален. Тази черта, често срещана сред хулиганите, е присъща и някои (няма да ги сочим с пръст) авторитарни водачи.

Левите твърдят, че за високата бедност и престъпност сред чернокожите основната причина е в расизма на институциите.

Тук ще възразя, защото тази основна причина във войната с бедността, която самите леви я отприщиха в името на социалната справедливост в неблагополучните райони, разруши семействата, унищожи образованието, лиши бедните от стимула да се измъкнат от бедността и ги превърна в скромния електорат на бързо олевяващата Демократическа партия, точно както в Русия унищожаването на пазарната икономика и обедняването на населението превърна държавните служители в лоялни избиратели на Путин.

Именно затова е нелепо и срамно да се разглеждат тези погроми като „бунт срещу системата“ и да се приравняват погромаджиите и дори мирните протестиращи с онези, които наистина рискуваха своя живот, когато бяха на Майдана или площад Тянанмън.

Те не рискуват почти нищо. Огромна част от системата е на тяхна страна.

Чудни са делата ти, Господи! Преди това съветските пропагандисти ни говореха за САЩ, че са страна, където чернокожите ги линчуват. А сега това ни се обяснява от американските политици и професорите директно в американските университети.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари