Надзирателите нямат нужда от подкрепата на грантови съдии

В понеделник в ранни зори, на връх професионалния им празник, надзирателите и съдебната охрана излязоха на протест с искания за повишаване на възнагражденията с 20%, а не с 5 на сто, за изравняване на социалните придобивки с останалите служители от сектор „Сигурност“ и за осигуряването на условия за попълване на незаетите места в затворите и съдебните палати. И докато в протеста на охраняващите лишените от свобода и осигуряващи сигурността в сградите на съдебната власт да няма нищо нередно, тъкмо обратното - отдавна държавата трябваше да е намерила решение на тези проблеми, в медиите бе разпространена една позиция, за която в пълна сила важи комeнтарът - дори в лицемерието трябва да има граници.

Съюзът на съдиите в България се солидаризирал с исканията на надзирателите и съдебната охрана. Съюзът, захранван с грантове от чужди фондации, генериращ непрекъснато скандали в правосъдието през опитите за скрито и явно кадруване, политизирал до невиждани размери съдебната система в разрез на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, се сетил, че има проблем с ниското възнаграждение и липсата на достатъчно служители при надзирателите и съдебната охрана.

Организацията, която крие членската си маса, за да може години наред манипулативно да бъде представяна от „медиите“-бухалки на подсъдими и обвиняеми олигарси като „гласа на съдиите“, се е присетила, че за разлика от тях има много служители в правоохранителните органи, за които грантове няма, а европейското финансиране стига колкото да се подобрят условията в част от затворите у нас, но за лишените от свобода, разбира се. Изтърпяващите присъди у нас отдавна са със самочувствието на правоимащи, осигурено им от грантови правозащитници, които използват рецидивисти, за да водят дела срещу България пред „любимия“ Европейски съд за правата на човека. Лицемерна е позицията на „загрижените“ представители на ССБ и защото за тях няма нищо нередно, когато присъдружният им Български хелзинкски комитет допуска номинации за „Човек на годината“ на лице, осъдено за убийство, което, ползвайки тази индулгенция, „учи“ надзирателите в Софийския централен затвор как да се държат с лишените от свобода.

Отвореното писмо на върхушката от ССБ не е нищо повече от евтино извличане на дивидент от наистина сериозните проблеми в сектора, но и опит за „оневиняване“ за пълното бездействие на Христо Иванов като министър на правосъдието по решаването му. Преди по-малко от два месеца стана ясно, че още преди три години прокуратурата е сигнализирала Министерството на правосъдието за застрашаващото сигурността съотношение на броя надзиратели спрямо този на лишените от свобода. Оказа се, че в затворническите общежития в Пловдив, Стара Загора и Плевен на един служител на Главната дирекция „Изпълнение на наказанията“ се падат по 97, 84 и 102-ма затворника. Реакция по сигнала на прокуратурата не е последвала, сигурно, защото Иванов и ССБ по това време бяха заети с воденето на задкулисна война за овладяване на държавното обвинение, която катастрофално загубиха.

Отвореното писмо, подписано от Управителния съвет на съдийския съюз, няма как да срещне благодарност от служителите в местата за лишаване от свобода и съдебната охрана, които не са забравили какво им се готвеше преди три години. „Споделяли възмущението“ на служителите от ГДО и ГДИН от ССБ днес, но бързо забравиха, как задкулисно дърпаха конците в Министерството на правосъдието в периода 2014-2015 г. Та нали заместник-министърът Петков бе отишъл в изпълнителната власт от позицията му на член на ръководството на същия съдийски съюз.

Къде бяха от ССБ, когато под „вещото“ ръководство на провалилия се Христо Иванов и неговия заместник Петко Петков, се готвеше механичното сливане на Главните дирекции „Съдебна охрана“ и „Изпълнение на наказанията“ и превръщането им в Изпълнителна агенция. „Реформата“ на дуото Иванов-Петков в ГДИН и ГДО не отстъпваше по нищо от плановете им за „революция“ в правосъдната система – „първо да я унищожим, после ще му мислим“, почти като схемите от Костовата приватизация – „фалирай и купи за жълти стотинки“. Единствено острата реакция на ръководствата на ГДИН и ГДО, а и отзвукът в медиите, предотврати през 2015 г. тотална катастрофа в сектора. Тогава Иванов и Петков упорито се опитваха да ликвидират цели 700 щата, уж под формата на съкращения на администрацията. Действията им до такава степен ескалираха напрежението, че за първи път надзиратели и съдебна охрана протестираха с викове „Оставка!“ под прозорците на правосъдното министерство, а без малко щяха и да линчуват провалилото се дуо.

Надзирателите и съдебната охрана нямат нужда от лицемерната подкрепа на „грантови“ съдии, които извършват поредния маскиран опит за трупане на  политически дивиденти, в полза на провалилия се и като политик Иванов и номинално ръководената от него партия-ГМО „Да, България“. Долу ръцете от служителите на ГДИН и ГДО и не ги въвличайте в задкулисните си сценарии срещу държавата, а ги оставете да постигнат исканията си на базата на професионален диалог с правителството.

Писмата на ССБ – начин на употреба

Защо ги нямаше “отворените писма” от ССБ, когато Христо Иванов, любимият им министър на провала (правосъдието) се хвалеше колко много бил направил по въпроса с изхранването на затворниците? Толкова “много”, че и до днес обществените поръчки не могат да се осъществят, а държавата плаща за храна на затворниците, колкото струва прилична вечеря в любим на “грантовите” съдии ресторант с меню за вегани край Съдебната палата.