"Ключовият фактор за есенното избухване на епидемията са училищата, защото то се случи точно на един инкубационен период време от отварянето на учебните заведения. Скокът в началото на октомври трябваше да бъде предвиден, а дори да не беше, трябваше много бързо да се реагирана това, което се вижда", каза пред БНР доц. Анастас Пашов от департамента по имунология на Българската академия на науките по повод растящия брой новозаразени с коронавирусна инфекция у нас.

"Аргументът училищата да останат отворени беше, че няма достатъчно регистрирани болни или положителни PCR за тази възраст. Това число зависи от насоченото търсене, а при положение, че при децата тази болест протича в много случаи безсимптомно. Предполагам, че много от тези случаи са останали незабелязани и след това видяхме резултата от експлозията и дифузното разпространение. Тези тихи, невидими случаи разпространиха болестта през дома си и през контактите", коментира доц. Пашов.

Той уточни, че според научната литература основният двигател на епидемията са домашните контакти.

По думите му преминаването на учениците на дистанционно обучение е временна мярка, която цели ограничаването и овладяването на ръста на епидемията в рамките на месец-два, а не става дума за постоянна форма на обучение в електронна среда.

Изменчивостта на вируса не е основният проблем за Covid-19, подчерта ученият. Той предупреди да не се вземат безразборно имуностимуланти, защото имунната система не е силна или слаба, а проблемът ѝ е колко добре е настроена и "бърникайки" в нея лесно може да бъде разклатена.