Датата 4 март е обявена от СЗО за Световен ден за борба със затлъстяването. С наднормено тегло или затлъстяване са 61.7% от българите, показват данни на Световната здравна организация. В тази категория влизат всички хора над 18 години с индекс на телесна маса (ИТМ) по-голям от 25 са с наднормено тегло, а над 30 - със затлъстяване. ИТМ е основен показател за определяне на хората с наднормено тегло и затлъстяване и се формира от теглото на човек в килограми, разделено на ръста му в метри на квадрат. 59.35% са хората в Европа с наднормено тегло. 23.3% от европейците са със затлъстяване, а в България 25%. Аналогична е ситуацията и при децата, където според данните на Световната федерация по затлъстяване (СФЗ), 13.6% са с наднормено тегло. За проблемите, свързани със затлъстяването, разговаряме с доц. Антоанета Гатева.

- По данни на СЗО България е една от страните в Европа с висок процент (61.7%) хора с наднормено тегло. Какво е обяснението?
- Честотата на затлъстяването в световен мащаб непрекъснато се повишава, като по данни от различни източници се смята, че около 50% от световното население е с наднормено тегло или затлъстяване. За България тази честота е малко над средната за Европа - 61,7%. Факторите, които определят разпространението на наднорменото тегло в различните страни, са много разнообразни и включват средна възраст на населението, социално-икономически статус, достъп до медицинска помощ и др. Разбира се тук играят роля и културални особености на съответната страна, генетични фактори и т. н. Специално за България обясненията са свързани със застаряващото население, лошите социално-икономически условия за големи групи хора, които водят до консумация на не особено качествена храна и ограничен достъп до ресурси за активен спорт, както и с липсата на достатъчно ефективни програми за скрининг и превенция.

- Има ли научно обяснение за високия дял на децата с наднормено тегло - 17.1% при момчета между 5 и 9 г. и 10.2% при момичетата на тази възраст?
- Световната пандемия от затлъстяване е свързана с една много тревожна тенденция, а именно рязко нарастване на честотата на наднорменото тегло при подрастващите. Това е свързано до голяма степен с обездвижване и прехранване. Проблемът с обездвижването се подсилва изключително много от навлизането и развитието на информационните технологии. Съвременните деца предпочитат да стоят пред екрана на телевизора, компютъра, смартфона и таблета, вместо да излязат навън да играят с връстниците си. Това освен повишаване на теглото води и до проблеми с поведението, съня, дефицит на вниманието, проблеми с очите и др. Освен това лесният достъп до преработени храни с висока енергийна плътност допълнително влошава проблема. Отговорност на родителите е на много ранна възраст да развият правилни хранителни навици у децата си, да ограничат максимално употребата на съвременни информационни технологии и да създадат у тях интерес към различни спортни занимания.

- Как се отразяват на здравословното състояние наднорменото тегло и затлъстяването? Какви са рисковете за хората със затлъстяване?
- Затлъстяването е хронично заболяване и като такова носи със себе си много здравни рискове и усложнения. Повишеното тегло освен чисто механично натоварване оказва негативен ефект върху целия организъм чрез секретираните от излишната мастна тъкан хормони и възпалителни фактори. По тази причина последиците от затлъстяването са най-разнообразни и включват въглехидратни нарушения (предиабет и захарен диабет тип 2), сърдечно-съдови заболявания, метаболитен синдром, дислипидемия, неалкохолна чернодробна стеатоза („омазняване“ на черния дроб), жлъчно-каменна болест, репродуктивни нарушения (менструални нарушения, еректилна дисфункция, безплодие), ставни проблеми, повишен риск от злокачествени заболявания, обструктивна сънна апнея и много други. Пациентите със затлъстяване, особено тези с екстремно високо телесно тегло, често имат различна степен на инвалидизация и значително намалена продължителност на живота.

- Има ли действително връзка между наднорменото тегло и тежките случаи на COVID-19? Имаше предположения, че една от причините за смърт вследствие на COVID-19 е затлъстяването. Така ли е?
- Смята се, че затлъстяването не води до по-висок риск от заразяване с COVID-19. Когато такова настъпи, обаче, пациентите със затлъстяване много по-често развиват тежка форма на заболяването, по-често имат усложнения и по-често се нуждаят от интензивни грижи. Това се дължи от една страна на факта, че тези хора обикновено имат и други придружаващи заболявания, които повишават риска от по-тежко протичане на COVID-19 инфекцията, като захарен диабет и сърдечно съдови заболявания. Освен това дори без придружаващи заболявания, затлъстяването само по себе си е свързано с нарушения в коагулацията, функцията на имунната система и възпалението, функцията на белия дроб, което допълнително повишава риска от усложнения.

- Как могат да бъдат преодолени наднорменото тегло и затлъстяването?
- Като хронично заболяване затлъстяването подлежи първо на комплексна оценка по отношение на тежест, усложнения и етиологични причини, след което се обмислят възможностите и стратегиите за ефективно лечение. Най-добрият вариант е пациентите да се обърнат към специалист, тъй като в някои случаи има вторични причини за затлъстяването (ендокринни заболявания, психиатрични заболявания или употреба на някои медикаменти, които могат да повишат теглото), които трябва да бъдат диагностицирани и лекувани, за да се постигне успех, освен това всеки конкретен случай има своята специфика, която определя подходящия подход за редукция на теглото. Клиниката по ендокринология на УМБАЛ „Александровска“ е част от единствения в страната признат от EASO (European Association for the Study of Obesity) Референтен център за лечение на затлъстяването, който включва специалисти от различни области (ендокринология, диетология, хирургия, психиатрия и др.), които могат да предложат адекватни и съвременни диагностика и лечение на пациентите със затлъстяване.

Във всички случаи първо средство на избор е промяната в начина на живот, включваща подходящ хранителен режим и физическа активност, съобразени с възможностите и физическия капацитет на всеки конкретен пациент. Най-общо се препоръчват намален прием на калории, като за целта могат да бъдат използвани различни подходи по отношение на състава на хранителни вещества и минимум 30-40 минути дневно умерена по интензитет физическа активност.

Когато въпреки придържането към промяната в начина на живот не се редуцира тегло или редукцията не е достатъчна, особено в случаите когато има придружаващи заболявания, индуцирани от затлъстяването, следващата стъпка е медикаментозно лечение. Трябва да се има предвид, обаче, че медикаментите, които са одобрени за лечение на затлъстяването са малко на брой и те задължително трябва да бъдат предписани от лекар, запознат с особеностите и придружаващите усложнения на съответния пациент. Хранителните добавки, които се предлагат без рецепта, в най-добрият случай просто не са ефективни на фона на значителна цена, а в голяма част от случаите могат дори да бъдат опасни.

При пациенти с екстремно затлъстяване или при такива, при които затлъстяването се придружава от усложнения като захарен диабет например и не може да бъде постигната редукция на тегло с промяна в начина на живот и/или медикаменти, все по-широко се препоръчва така наречената бариатрична или метаболитна хирургия. Тя включва различни по обем оперативни интервенции, целящи намаление обема на стомаха и намалена резорбция на хранителни вещества от стомашно-чревния тракт, с което се постига най-значима и трайна редукция на тегло в сравнение с останалите два метода.

Във всички случаи обаче, пациентите със затлъстяване трябва да имат предвид и да осъзнаят, че лечението е продължително, както за всяко едно хронично заболяване, и че независимо дали е избран медикаментозен или хирургичен подход, промяната в начина на живот е задължителна в дългосрочен план, тъй като в противен случай или изобщо няма да се постигне редукция на тегло или тя ще е краткотрайна, т. е теглото ще се повиши отново.

И може би най-важната стъпка в преодоляването на затлъстяването в по-широк план е превенцията, т. е. недопускането на повишаването на теглото, което всъщност е най-ефективният, но и най-сложният подход. Той изисква активни мерки, насочени към всички още от най-ранна възраст с насърчаване на естественото хранене при кърмачетата, създаване на подходящи хранителни и двигателни навици у децата, контрол върху хранителната индустрия, осигуряване на условия за достъпни условия за спорт и насърчаване профилактиката в здравеопазването с особено внимание върху най-рисковите периоди от живота за покачване на тегло като пубертет, бременност и менопауза, например.

- Повечето хора с наднормено тегло прибягват до диети. Какви са рисковете от самоназначаването на хранителни режими?
- Неслучайно, когато стана дума за лечението на затлъстяването, говорих за промяна в начина на живот, а не за диети. Диетата, по начина по който се разбира в наши дни, като концепция не е подходяща за дългосрочен контрол на теглото. Независимо, че значението на думата „диета“ в миналото се е разбирало като „нещата, които ядем“, понастоящем на нея се гледа като нещо краткосрочно, целящо бърза редукция на тегло, след което можем да се върнем към предишните си навици. Това в най-добрия случай, независимо от избраната диета, води до бързо покачване на свалените килограми. От друга страна, има много модерни диети, които са доста едностранчиви и екстремни и биха могли да доведат до тежки хранителни дефицити или други сериозни последици, особено при хора с други придружаващи заболявания. Промяната в начина на живот, от друга страна, предполага дългосрочна промяна в хранителните навици и физическата активност, които са индивидуално съобразени с особеностите на конкретния пациент.

Нашият гост
Доц. Антоанета Гатева завършва медицина в МУ-София през 2006 година. През 2007 г. и 2008 г. работи в Център по спешна медицинска помощ, гр. София. От 2009 г. до момента работи в Клиника по ендокринология на УМБАЛ “Александровска”, първоначално като специализант, а впоследствие като ординатор, асистент, главен асистент, а от август 2020 като доцент. През 2013 г. придобива специалност “Ендокринология и болести на обмяната” и защитава докторска дисертация. В момента научните ѝ интереси са фокусирани върху проблемите на затлъстяването, предиабета и превенция на захарния диабет и неговите усложнения.

Материалът е подготвен със съдействието на Ново Нордиск