Тръмп изглежда като ексцентричен шоумен, но той има прекрасен усет за геополитическите процеси в света

Неотдавна САЩ и Китай най-после загърбиха търговската война и сключиха търговско споразумение, което накара света да си отдъхне. Какви са параметрите на договореното, какви са изискванията пред двете държави и какви последици ги очакват, коя от тях има повече шансове. По тези въпроси, както и какви са възможнос­тите пред Тръмп да спечели втори президентски мандат, разговаряме с доц. Александър Ганчев.

- През миналата седмица президентът на САЩ и Китай сключиха т. нар. първа фаза на очакваното с нетърпение от целия свят търговско споразумение между двете държави. Как оценявате тази стъпка на двете най-големи световни икономики, доцент Ганчев?

- Направеното на 15 януари от президента Доналд Тръмп и китайския вицепремиер Лиу Хъ във Вашингтон определено е нещо позитивно. Сделката като начало на процеса по уреждане на взаимоотношенията на САЩ и Китай в областта на икономиката и търговията излъчи позитивен сигнал към световната икономика и подобри перспективите за световната търговия. Не случайно и от двете страни бяха изказани становища, че тя е добра за САЩ, за Китай и за света като цяло.

- Параметрите на споразумението са любопитни - те са поместени в цели 86 страници. Кое е най-интересното в тях, какво уреждат те?

- Наистина, подписаният 86-страничен документ е доста обширен и урежда множество дискусионни икономически въпроси между САЩ и Китай в сфери като трансфера на технологии, търговията, финансовите услуги, валутната политика и двустранното уреждане на икономически спорове. Всички негови клаузи ще влязат в сила до 30 дни от подписването му. Съществен момент в споразумението е разширяването на търговията между САЩ и Китай и промяната на нейната посока за периода 2020-2021 г. През него Китай ще трябва да закупи от САЩ стоки и услуги на обща стойност $200 млрд. над нивата от 2017 г. За 2020-а допълнителните покупки трябва да са за минимум $76,7 млрд., a за 2021 г. те трябва да бъдат $123,3 млрд. Посоченото значи, че в края на периода САЩ ще намалят търговския си дефицит спрямо Китай с над 30%.

- Всъщност, подобен растеж на китайския внос от Щатите за сметка на какво е?

- Общо за двугодишния период растежът на китайския внос от САЩ става за сметка на земеделска продукция - соя, месо, пшеница, зърнени култури, памук, мед и морски продукти за $32 млрд., на енергоносители - втечнен природен газ, петрол и въглища за $52,4 млрд. Индустриална продукция - като индустриално оборудване, оборудване за производство на електроенергия, турбини, ядрени реактори, ядрено гориво, фармацевтични продукти, лекарства, електроуреди, стомана, оптични прибори, медицинско оборудване, самолети и превозни средства - всичко това за $77,7 млрд., а на услуги - туристически, информационни, финансови и транспортни - за $37,9 млрд. Залага се и намерение за увеличаването на тези покупки до 2025 г.

- Какво друго се задължава да направи Китай след сделката?

- В много икономически области споразумението засяга реципрочно и двете държави. Реално обаче с него Китай се задължава да прекрати принудителния трансфер на интелектуална собственост и да ограничи пиратството и продажбата на фалшиви стоки. Първата фаза включва и механизъм под шапката на МВФ за уреждане на въпросите около образуването на валутните курсове и уреждането на икономическите спорове със САЩ, което отново е своеобразно отстъпление на Китай. В замяна на това САЩ ще намалят от 15% на 7,5% митата върху китайска продукция на стойност $120 млрд. В първоначалния си вид от 25% ще останат обаче митата върху китайски стоки на стойност $250 млрд.

- Последиците за САЩ какви ще са? Това споразумение не е ли успех за Тръмп преди всичко, като че ли неговото упорство в тази търговска война надделя?

- Безспорно първата фаза на търговската сделка с Китай е голям успех за Доналд Тръмп. Той принуди Китай да започне договорното уреждане на проблематични от американска гледна точка икономически въпроси и показа, че американската дипломация е в състояние да осигури, по думите му, реципрочна и честна за всички търговия. С това Доналд Тръмп изпълнява до голяма степен поредно ключово свое предизборно обещание и своя основна външнополитическа цел. Нещо повече, неговата администрация трасира пътя към окончателното приключване на вече двегодишното икономическо противопоставяне с Китай, което ще се случи при следващите фази на споразумението.

- Което може ли пък вече да успокои финансовите пазари?

- Точно така. Сегашното споразумение подхрани оптимизма на финансовите пазари и разсея за момента всякакви притеснения за посоката на развитие на американската икономика, защото в близките години то ще даде тласък на индустрията и земеделието в САЩ. Чрез него възможност да реализира сериозен растеж на китайския пазар получава и влиятелният американски финансов сектор.

- Това улеснява ли Тръмп по пътя към втория му президентски мандат?

- Категорично. Със този си успех Доналд Тръмп разчисти сериозно пътя към спечелването на втори мандат. Доброто сегашно състояние на американската икономика и очертаващата се липса на сериозен опонент от Демократическата партия означава, че само случайни или непредвидими събития могат да му попречат при спечелването на изборите през ноември.

- Да погледнем към Китай. Той играе все по-голяма роля в днешния свят. Коя е причината?

- Наистина азиатската държава постепенно възвръща накърненото си от Запада през XIX век самочувствие. През последните години политиката на официален Пекин в областта на науката, културата, външната политика и военното дело ясно показва, че Китай все по-категорично заявява претенция да е нов геополитически и цивилизационен център, който опонира на глобалния лидер САЩ. Основната причина за този възход е бурният тридесетгодишен икономически растеж в Китай. Той е функция на три компонента - свободната търговия, политика, фаворизираща икономическото развитие, а не левите идеологии и използването на икономиката като геополитическо оръжие.

- Какво имате предвид с последното?

- Според традиционната икономическа теория специализацията и свободната търговия води до по-високо благосъстояние за всички. Тази постановка е вярна, но тя не отчита два момента от реалния живот. Първо, голяма част от държавите се намират в конкуренция за мястото им в света, за достъпа им до ресурси и налагането на културни или цивилизационни модели - тоест съществуват геополитически противопоставяния. Второ, свободната търговия би била взаимноизгодна само ако специализацията има еднакъв ефект върху икономиките на отделните държави в дългосрочен план. Опитът показва друго. Производства с висока добавена стойност често насърчава създаване на други подобни на тях, от което се реализира съществени дългосрочни ползи за една икономика. При специализация в производства с ниска добавена стойност се стимулира развитието на отрасли отново с ниска добавена стойност.

- Как държавите могат да използват това?

- При правилно структуриране на икономическата политика чрез стимулиране на развитието на определени отрасли, привличане на специфични производства на база конкурентни предимства, субсидиране, преференциално финансиране или стимулиране по пътя на обезценката на собствената валута някои държави при механизъм на свободна търговия ще могат да натрупват по-лесно капитал, който да използват за своите геополитически цели. Това може да стане чрез регулации, стимулиране на развойна дейност в отрасли, които ще носят растеж в дългосрочен план, придобиване и контрол на ключови чуждестранни активи, ноу хау или реализирането на чисто геополитически и военни проекти. По този начин държавите буквално могат да предотвратяват или печелят геополитически сблъсъци още преди те реално да са се случили. Китай върви по този път от много години и това започна да притеснява САЩ.

- Правилно ли разбирам, че търговската война и сделката с Китай е опит на САЩ да ограничат това?

- Да. Настоящата сделка е опит на администрацията във Вашингтон да излезе от традиционния си предимно либерален търговски модел и да спре или забави процесиите по отлив на икономически потенциал към Китай, които в дългосрочен план могат да превърнат САЩ само в преразпределител на създадена на друго място стойност. Това не отива на един геополитически лидер. Затова първата фаза е сериозен пробив и шанс за САЩ, защото тя е срещу китайските интереси. Доброто настроение на китайската делегация от миналата седмица обаче показва, че в Китай също са доволни от сделката и нейната посока.

- И какви биха могли да са причините китайците да са доволни от подобно развитие на нещата за тях? Разбира се, Далечният Изток винаги е бил загадка за останалия свят.

- Причините се крият в много по-дългосрочните им цели на фона на американските. Това пък се дължи на демократичния процес при формирането на американската политика и относително краткосрочното желание на политиците във Вашингтон да удовлетворят определени свои избиратели. За да доведат глобалната си стратегия до финал, САЩ трябва да развият сегашната сделка и да направят договореностите с Китай перманентни. Въпреки това, за да балансира търговски Китай и да спре отлива на капитал при сегашната структура на търговията между двете страни, САЩ трябва да увеличат своя износ с около 370 млрд. долара спрямо 2017 г.

- Изглежда това няма да е толкова лесно.

- Посоченото ще се случи трудно поради спецификата на търговията между двете държави. А дори да се случи, САЩ ще продължат да изнасят за Китай финансови услуги, земеделска продукция, стомана и индустриално оборудване, измежду които продуктите с висока добавена стойност поне от сегашна гледна точка са относително малко. Тоест, дори при пълен търговски паритет с Китай, САЩ няма да са засегнали вече формирания или формиращия се в момента китайски производствен потенциал. Особено в областта на високотехнологични производства и услуги, където някои китайски фирми изпреварват сериозно своите западни конкуренти. Нещо повече, според инициативата „Произведено в Китай 2025”, Китай преориентира икономиката си към развитие на изкуствен интелект, ново поколение информационни и комуникационни технологии, индустриални роботи, сухопътни и морски превозни средства, аерокосмически апарати, биофармацевтика, високоскоростен железопътен превоз, енергетика и нови материали.

- Това означава ли, че спорът между САЩ и Китай практически не е решен, а дори бъдещите шансове пред Китай остават?

- Напълно. Ако текущата стратегия на Китай бъде доведена до успех, а изгледи за това има, то Китай ще бъде способен в бъдеще отново да акумулира повече капитал чрез износ на стоки и услуги с висока добавена стойност. Тоест, дори при постигнатите сегашни договорености, Китай ще е в състояние да използва отново икономиката си като геополитическо оръжие. Да, може би в по-малка степен, но ще може.

- Тоест преценявате сегашното споразумение между САЩ и Китай по-скоро като временно примирие, а не като окончателна сделка?

- Точно така. В геополитическия спор между САЩ и Китай, воден засега на полето на икономиката, практически имаме временно примирие, а самият спор не изглежда разрешен в дългосрочен план. Напротив, в бъдеще САЩ ще трябва да полагат сериозни икономически и дипломатически усилия, за да останат световен лидер.

- Не искам да Ви превръщам в гадател, но ако не успеят?

- При техен неуспех е възможно да наблюдаваме смяна на глобалния геополитически лидер с всички произтичащи от това последствия. Тоест, САЩ нямат време за губене и Тръмп прекрасно осъзнава този факт. Китай само трябва да чака добри възможности и да не допуска кризисни ситуации, породени от свръхзадлъжнялост или срив в строителния му сектор. Но дългосрочно при всички положения в световната геополитика предстоят интересни времена.

- Със сигурност ще са интересни. Особено, ако Тръмп спечели втори мандат. Какво може да очакваме от него по отношение на сблъсъка с Китай?

- Въпреки, че за широката публика американският президент изглежда като ексцентричен шоумен, той има прекрасен усет за геополитическите процеси в света. САЩ в момента нямат друг политик, който да има визия, воля и силата да отстоява глобалните интереси на страната. Ако Тръмп бъде преизбран, то той със сигурност ще продължи политиката си спрямо Китай и опитите си китайският възход да бъде спрян. Това означава втора и евентуално трета фаза на търговското споразумение. Големият и на практика отворен въпрос обаче е, какво ще се случи в САЩ след ерата Тръмп, когато съперничеството с Китай вероятно ще има нови измерения.

Нашият гост

Александър Ганчев е роден в Свищов. От 2006 г. е преподавател в катедра „Финанси и кредит” при СА „Д. А. Ценов”. През 2009 г. защитава докторска дисертация в областта на анализа на дълговите пазари, а от 2012 г. е доцент. Геополитически и икономически анализатор.