Доц. д-р Антоний Гълъбов пред „Труд“: Намираме се в “зона на здрача” с безконтролен кабинет

България е в беда, политическата криза е дълбока и опасна, защото е между политиците и гражданите

Процесът на варваризиране на българската политика е стигнал до там, да се търсят всякакъв вид звездобройци и шамани, които да обясняват кое число е по-подходящо за избори. Това споделя в разговора ни доц. д-р Антоний Гълъбов като коментар на действията на политическите централи в търсене на подходящи хороскопи за провеждането на предсрочните парламентарни избори. Той отново припомни, че правителството на Кирил Петков е обсебено от собствената си самонадеяна некомпетентност. Щетите, които нанесе това управление, вече имат дългосрочни последствия, коментира още доц. Гълъбов.

- Каквото си надробиш, това ще сърбаш - тази поговорка от Бургас отправи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов към президента Румен Радев, имайки предвид икономическите щети, които нанесе правителството на Кирил Петков и проблемите, които ще трябва да решава служебният кабинет. Ще признае ли държавният глава грешката си с инсталирането на „Продължаваме промяната“ на политическата сцена у нас? 
- Не. Няма да признае абсолютно нищо. Както съветниците на Румен Радев така и съветниците му са убедени в момента, че той е най-силният политически фактор в страната. Той започна да се дистанцира от „Продължаваме промяната“ от 40-ия ден на това правителство, усещайки че се случват две неща - първо, че новото мнозинство отказва да следва неговия дневен ред и второ - траекторията на движението на правителството ще предизвика този път социални протести, а не протестите от лятото на 2020 година. Радев се придвижи последователно и все по-решително встрани от „Продължаваме промяната“, за да минимизира щетите за собствения си образ. Същественият въпрос е в това, че българското общество не изглежда готово да потърси отговорност от Радев за неговия „принос“ за настоящата политическа криза. Това е проблем, защото българското обществено мнение, българските граждани, имат нужда от повече време, за да осъзнаят това, което се случва. Пред очите им всекидневно се разиграват всякакъв вид спектакли, скандали, които в крайна сметка имат за цел да отклонят вниманието от истинския проблем. А истинският проблем е, че политическата криза не е заради отношенията между партийни лидери и политически партии. Политическата криза е дълбока и опасна, защото е между политиците и гражданите. Имаме изключително ниски равнища на доверие не само в партийната система, но и в публичните институции. Същото се разпростира и в отношението към Европейския съюз и към НАТО. Политическата криза ще започне да се решава тогава, когато гражданите започнат да възстановяват доверието си в политическия процес и демократичните процедури и започнат да участват по-активно не само на избори, но и в процеса на вземане на решения. Това беше основния проблем на правителството в оставка. То затвори всякаква форма на диалог с гражданите, с работодателите, със синдикатите, с местната власт, със съдебната власт, дори със собствените си коалиционни партньори. Правителството е обсебено от собствената си самонадеяна некомпетентност. Щетите, които нанесе това управление, вече имат дългосрочни последствия.

- Тогава защо се забавя процедурата за връчване на втория мандат, след това на третия и приключване на работата на този парламент, но по-важното е - на това правителство?
- Този въпрос е много важен и затова казвам, че навлизаме в една своеобразна „зона на здрача“ в политическо отношение. По всичко изглежда, че Румен Радев ще даде повече време между първия и втория мандат с убеждението, че добронамерено ще позволи народното събрание да работи по-дълго, за да може да приеме най-необходимите закони. Проблемът е в това, че имаме правителство в оставка, което по същество е по-неконтролируемо дори от служебен кабинет. През изминалите дни наблюдаваме една изключително обезпокоителна тенденция - министър-председателят в оставка продължава да назначава нови заместник-министри. Единствената причина, която би мога да бъде в основата на подобни решения е казано простичко: заличаване на следи. Това започна в МРРБ, бяха уволнени трима заместници, беше назначени един нов, очевидно е, че не е за да бъде по-добре организирана работата на министерството, а с друга цел. Така че, в тази „зона на здрача“, в която навлязохме от петък, имаме безконтролно правителство. Народното събрание дори при много добре организиран парламентарен контрол, вече казано на всекидневен език не може да направи нищо. Парламентът не може да уволни правителството отново. Колкото по-дълго продължава тази зона на здрача, толкова по-обезпокоително е това, защото изглежда сигурно, че управленския екип няма готовност със съответните законопроекти и е сигурно, че ще се работи за постигане на по-добри резултати на предстоящите избори.

- Това ли беше животът на 47-ото Народно събрание? Виждате ли шанс за кабинет чрез третия мандат?
- Лично аз не съм оптимист по отношение на третия мандат, за мен третият мандат е важен само от гледна точка на това, в каква посока се кани да маневрира Радев. Преди две години казах, че всичко зависи от това, колко далече е готов да стигне Румен Радев. В момента той е убеден, че всичко зависи от него. В момента се моделира следващото управляващо мнозинство в 48-ото Народно събрание. Не виждам, освен може би в декларациите на ДБ, не забелязвам никой да се опитва да съхрани живота на 47-ото Народно събрание и респективно да търси някаква възможност да продължава управлението. Тук е момента да припомним само, че в рамките на отминалите 7 дни от първия проучвателен мандат, Асен Василев не направи абсолютно нищо, което се прави в една парламентарна република по отношение на търесне на подкрепа, разширяване на подкрепа за една управленска програма. Не съм далеко от мисълта, че всъщност изобщо не е имало размисъл за структура и персонален състав на правителството. Сигурно е, че никой автентично не иска да продължи сегашната ситуация. Подготовката за следващите избори е в ход. Но по-големият проблем за мен остава тази зона на здрача, в която се намира политическия процес и по същество пълната безконтролност на правителството в оставка.

- Защо са необходими предсрочните избори - за нова подредба в политическата конфигурация или за изпускане на напрежението, за преформатиране и на диалога?
- От една страна амбицията на Румен Радев е да има мнозинство, което да се вслушва в неговите собствени намерения. С други думи той сне практически доверието си от ПП с надеждата, че едни предсрочни избори ще конфигурират друго мнозинство, което ще бъде по-отзивчиво към неговите амбиции. От гледна точка на избирателите обаче, тъй като това е единствената гледна точка, която ме интересува, онова, което видяхме през миналата година е, че на изборите през юли избирателите предпочетоха „Има такъв народ“, но на изборите през ноември и именно заради намесата на Радев част от подкрепилите ИТН гласуваха за ПП. Това означава, че имаме един много подвижен ход. Хора, които ще търсят нещо подобно и ще търсят политически субект на следващите избори, който ще им бъде посочен като бъдещия печеливш. Това е много опасна игра, защото по нищо не изглежда българските политици, с много малки изключения, да са започнали да полагат усилия и да мобилизират повече граждани да гласуват. Напротив. Системната грешка на българския партиен живот винаги е била в това, че всяка партия изглежда заинтересована само нейните, собствени избиратели да излязат, а другите да се разочароват. Българските политици продължават да смятат, че могат да управляват, ако гласуват все по-малко хора. Българските граждани не усещат това много добре и точно затова имаме трайна тенденция за все по-ниска избирателна активност. Единственият ни шанс в момента е на тези избори тази тенденция да бъде пречупена и да имаме по-висока избирателна активност, която да наруши очевидно вече приведени в ход партийни калкулации за това кой, с кого ще управлява. Ако имаме поне малко политическа отговорност, този път трябва да видим повече предизборни коалиции, а не следизборно договаряне.

- Ниската избирателна активност може да се оправдае с летните месеци и затова се заговори за една почти сакрална дата 2 октомври, която е максимално подходяща, дори ако щете от астрологична гледна точка. Но изчакването u не ни ли вкарва доста навътре в тази опасна „зона на здрача“?
- Точно така. Това е пълноправно правителство все още и то може да взема решения, да управлява публични средства, може да внася законопроекти. Според българската Конституция в нито един момент изпълнителната власт не трябва да прекъсва. Същественият въпрос с определянето на възможен период за предсрочни избори се оказва значително мислен през астрологични прогнози, разбирате ли докъде сме се докарали? Процесът на варваризиране на българската политика е стигнал до там да се търсят всякакъв вид звездобройци, шамани, които да обясняват коя вибрация и на кое число и в пътя на ретроградния Меркурий е по-подходящо за избори. Дотук се докарахме през тези години. По-добре е да си даваме сметка за това, в което се намираме, отколкото да се опитваме да го прикриваме с някакви гръмки фрази. Този тип политическа култура може да превърне в ретроградно и Слънцето. Ретроградността не е в астрологията, не е в астрономията, ретроградността е в манталитета. Ние сме свидетели на това, дори и във възможно най-подходящия астрологично ден, тези хора са в състояние да действат ретроградно на България и го виждаме всеки божи ден. 47-ото Народно събрание показа напълно, че нормалните политически линии са напълно нарушени от всякакви светло червени линии. Дори изявленията, които чувам от ДБ, че България е в почти паническа нужда от преговори с БСП. А ако само за момент сменим перспективата и погледнем политически програми, политически семейства, декларирани политически намерения, виждаме едно много ясно очертано дясно-центристко мнозинство, което е разкъсано от червени линии, с които ни обясняват с кого и по какъв начин никога няма да преговаря. Трябва да си даваме сметка до каква степен истинската политика е допуснала тези хора, защото истинската политика на първо място е в постигането на съгласие. В демократичните режими основната цел на всяка политика е разширяване на подкрепата и постигането на съгласие, аргументиране на собствените предложения в преговори. Не виждаме абсолютно нищо от това. Затова и тези партийни етикети вече напълно са загубили значението си и на фона на тези два корпоративни субекта по своя характер - ИТН и ПП, някак идеологическите маркери и политическите идеи започнаха да губят напълно смисъл.

- „Няма ляво, няма дясно“ е и мотото на „Български възход“ - партията на Стефан Янев...
- Но и на „Да, България“ също. Христо Иванов формулира за пръв път тази крилата фраза. Нали точно затова Васил Божков му отговори, че „няма леви, няма десни - всички сме бесни“, докато през 2020 година се забавляваше да насърчава протестите от Дубай. За съжаление от няколко седмици повтарям, че България е в беда. И както политиците, така и експертите, но най-вече българските граждани трябва да си дадат сметка, че ако продължим по този начин, не може да очакваме нищо по-добро от това.

- Как ще изглежда 48-ото Народно събрание, каква подкрепа ще получат от избирателите си партиите - и нови, и стари? 
- Колегите вече се ангажират с някакви прогнози, но въпросът е как ще стигнем до изборите и какво ще бъде служебното правителство на Румен Радев. Аз имам една рискова хипотеза, а тя е, че процесите на вътрешен разпад, които наблюдаваме в ИТН, ще се повторят в ПП. Загубата на властта ще разколебаят част от корпоративните интереси, които търсеха свое представителство през ПП. Очаквам намаляване на подкрепата за ПП дори само заради това, че не са се опитали да удържат властта на всяка цена. ДБ също е проблематична в това отношение, тъй като и трите политически формации от обединението имат съществени вътрешни различия. Склонен съм да смятам, че там ще настъпят някакви центробежни сили. Най-вероятно ГЕРБ ще остане най-голямата политическа партия, чухме, че Бойко Борисов говори за 8 процента преднина пред ПП, напълно възможно е тази преднина да е и по-голяма. Със сигурност имаме стабилизиране по отношение на ДПС. Участието в управлението на БСП ще се отрази по-скоро негативно, въпреки че самите те казват, че за 6 месеца са постигнали толкова много, колкото никой за последните 12 години. Партията на Стефан Янев за сега остава по-трудна за преценка, защото изглежда по-скоро като по-умерен и балансиран вариант на „Възраждане“, а от друга страна изглежда по-решителна от БСП. „Възраждане“ със сигурност ще увеличи резултат, тъй като „Възраждане“ демонстрира радикален популизъм от трето поколение. Не очаквам нови политически формации в рамките на следващите месеци бързо да спечелят подкрепа. Така че, по-скоро ще имаме пренареждане на досегашните фигури, отколкото нов инженерингов проект, който бързо да спечели подкрепата на гражданите, оставяйки настрани „Български възход“, който продължава да е абсолютно неясен политически субект. Той и не съществува като политическа партия, но като имаме предвид, че и ПП не е партия, може би трябва отново да се направи един хороскоп (смее се, б. р.), за да се разбере какво ще бъде бъдещето на българския политически свод.

Нашият гост
Доц. Антоний Гълъбов е роден през 1964 г. в София. Завършва социология в СУ “Св. Климент Охридски”. Преподавател в Департамент “Политически науки” в Нов български университет. Консултант на български и международни НПО, работещи в сферата на човешките права, противодействие на корупцията, етнически и религиозни различия, прозрачност на местната власт.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта