НАТО ще държи „руснаците вън, американците вътре, а германците отдолу“

Трудно е днес да предвидиш какво ще се случи в света. Това бе възможно преди коронакризата. Продължава да е неясна обаче финансовата рамка на европейския бюджет - ще се стигне ли до консенсус или не. В мътно време личните качества на ръководителите стават най-важни. По тези и други въпроси разговаряме с доц. Георги Чанков от УНСС.

- Доцент Чанков, световната коронакриза така преобърна света, че дори и най-вещите анализатори не смеят да прогнозират какво ще се случи. Колко голям ще бъде хаосът, колко назад ще се върне светът и можем ли, имаме ли право поне малко да мечтаем? 
- Светът няма да се върне назад, Хераклит не пуска повторно в една и съща вода. Можем да мечтаем кризата да върне инженера и чистача, без които не можем, и да отбие от хранителната верига паразитните услуги. Свят по Дъглас Адамс - без социални антрополози и телефонни хигиенисти. Прозорливите нации вече натрупаха злато и изграждат собствени наука, промишленост и земеделие. Ние сричаме „бранд мениджмънт“.

- Продължава да е неясна финансовата рамка на европейския бюджет и макар Европейският съвет да излезе с постигнат консенсус, той срещна съпротивата на ЕП. Може ли тази поредица от трудно преодолявани предизвикателства да бъде ориентир за бъдещето на ЕС? 
- ЕП все иска власт откакто е създаден. По всеки повод се пъчи, че зад него са избирателите, а над него - Бог, т. е. никой. Сега Манфред Вебер припомни на Урсула фон дер Лайен обидата си, че не бе назначен за председател на ЕК. Давид Сасоли сам се хареса като телевизионна звезда. А депутатите размахват цветни знаменца с неизпълними предизборни обещания. Роденият без упойка бюджет има таван. „Спестовниците“ може да напомнят на депутатите, че тлъстите им заплати идват все пак от националните касички. Ще има дребни отстъпки, но „еврономенклатурата“ няма да успее да глоби Полша и Унгария за неправилна демокрация. След Великобритания няма опашка от напускащи, но само до момента, в който пресъхне първият „евротранш“.

- Пандемията извади в публичното пространство суми от порядъка на милиарди и трилиони за решаване на коронакризата. Смятате ли, че ЕС има тези финансови възможности, знае ли в каква посока да бъдат насочени и най-вече контролирани тези пари? 
- ЕС финансови възможности няма. Задлъжнялостта е средно 85% от БВП, с 25% над позволеното. Но съюзът си има печатница, която оспори очакванията, че британците влачат след себе си 7 мършави крави. Клетвите, че печатницата за евро няма да работи, бяха залъгалка за политически девственици. Тя виси окачена като пушка на стената от началото на първо действие. Последното действие започна през 2008 г. Оттогава пушката все гръмва и отстрелва по някоя монетарна добродетел. А посоката е ясна. Пари при пари отиват. Елитите с „консултантския“ си персонал ще обърнат гравюрите в активи. Когато накрая хартийките стигнат до простолюдието, ще приличат на разписките за отнети по време на революция луканки и компоти. С тази разлика, че днешните разписки са за цифрови и вятърничави начинания. И, по навик, една трета от всичко отива в джобовете на западноевропейските създатели на пластмасови домати и картофи. „Шопската“ салата пак ще се прави с вносни съставки, а ние ще държим запазената марка и крайната производствена фаза на изделието.

- Какви са логистичните шансове на България да получи парите, които бяха декларирани в официалните документи - 29 милиарда евро? 
- Логистична готовност ние имаме - отгледахме цяло поколение еврочиновници, консултанти, латифундисти и правилни получатели на обществени поръчки. У(при)свояването на европейски пари е основна стопанска дейност. Днес край минните полета на „Орлов мост“ тече вежлив дебат относно свободните места върху дръжката на лъжицата. Молбата към разпределителя на баницата е да я разпределя точно. „И ние искаме да живеем“. Но парчетата не са точно 29. Ще се справяме с 16,7 млрд. евро тъй, че да добавим 1 до 2% (въпрос на методика) към БВП. Още 7,7 са подарък под условия, в т. ч. да страдаме шумно от лошия вирус и да зарежем въглищните централи. Не е речено, че балансът ще е положителен. Другото са евтини заеми, но пък къде днес лихвите са високи? Не е сигурно, че с тези пари ще забогатеем, но е сигурно, че професията „европроектант“ коронакриза не я лови.

- Може ли вече открито да се търси решението за излизане от кризата през призмата на личните качества на държавните и правителствени ръководители, както и тези на европейските институции? Субективният фактор изглежда най-важният или не е така? 
- В мътно време личните качества на ръководителите стават най-важни. Умното куче в мъгла не лае, но подушва посоката на вятъра, който ще я разсее. Виктор Орбан се оказа умно, но нетърпеливо куче. Подуши вятъра и съобщи на всички, заради което понесе дъжд от камъни. Добре, че козината му е дебела. Такава порода няма в европейските институции. Кучешка вярност към реда и параграфите, към абстрактните ценности и конкретните лични облаги - да, усет и въображение - не. Еврократите са майстори да подредят един спокоен, уравновесен свят в екселски таблици. Днешният свят е вироглав. Отказва да се напъха в таблиците и не се плаши от еврозаклинания.

- Смятате ли, че ще бъде постигнат европейски консенсус за защита на европейските граждани - преди всичко на социалните им права? 
- Мел Брукс е описал консенсуса между бедни и богати още в Римския сенат. Нямам право да го цитирам, малките деца също четат вестници.

- Имат ли ЕС и отделните държави ефективна програма за преодоляване на задълбочаващите се противоречия между политици и общество? Добър пример за това е огромният протест по улиците на Берлин преди дни срещу ограничителните мерки, свързани с борбата с коронавируса. Всъщност, възможно ли е да се протестира във времена на пандемия?
- Протестиращите са прави да не вярват нито във вируса, нито в Дядо Мраз. Според графоманите „Протестиращият е красив“, а от Дъглас Адамс знаем, че „красотата е истина“. Революцията пък иска жертви. Ако вирусът отнесе някого в навалицата, ще положим тялото му в олтара на Слободията. Но сериозно: от десетилетия хората усещат, че науката и медиите са подписали нечестив договор с Властта. Преподавам „обществени науки“ от 26 години и виждам колко несъвместими вече стават двете понятия. Историята и социологията станаха лъжливи пропагандни овчарчета и завличат със себе си точните науки. От „икономистите“ само М. Оте и Дж. Стиглиц познаха финансовата криза. Другите пееха псалми за вечния потребителски рай. Как тогава да повярва човек в глобално затопляне, в мехлем против плешивост, или в някакъв вирус? И докато в Германия едва сега узряват, че „телевизионните анализи“ са стока с борсова цена, то ние в България сме претренирали със здравословно недоверие.

- Германия и Франция се очертават като естествените водачи на ЕС. Макрон продължава да защитава западните фирми чрез пакта „Мобилност“. Не излизат ли наяве амбициите му да постави под сериозен контрол и дори елиминиране на източноевропейския бизнес на превозвачите? 
- Двете страни са сърцето на обединението по презумпция. „Каролингското ядро“. Здравината на обединението днес зависи от огризките, които ядрото подхвърля на периферията. Но трудните времена вдигат цената и на огризките. Истинският товарооборот е в Западна Европа. Няма да го оставят на нас, ние няма да храним техните безработни. При опасност от замръзване организмът жертва крайниците, за да спаси сърцето. В икономическата зима ние в Източна Европа сме лесни за прежалване.

- Макрон има и идеята за европейски военен бюджет и европейски военни сили. Отслабването на количественото присъствие на американски войски в Централна Европа ще даде ли възможност за създаване на самостоятелна европейска армия? Ще добавя и друго радикално питане - това може ли да е първата стъпка към преструктуриране или закриване на НАТО? 
- Призракът на европейските военни сили се мотае наоколо от 1951 г. Като всички призраци, и този е безсмъртен. Уви, той е и безплътен. Същото се отнася и до френската мания за величие. Колкото до НАТО, преструктуриране - да, закриване - не. Съюзът все тъй трябва да държи „руснаците вън, американците вътре, а германците отдолу“. Сега руснаците са изблъскани навън, но главно поради собствената им глупост. И става по-трудно германците да бъдат държани „отдолу“. Четвъртата германска империя пъди съня на поляци, чехи, холандци и т. н. Насреща е само чичо Сам. Бедата е, че парите вече не стигат. Местенето на войски пак ще решава горните задачи, но ако може, по-евтинко.

- Доколко вярна е тезата, че едва ли не светът е заложник на резултатите от американските избори? Защо нашият живот и бъдеще трябва да зависи от вота зад Океана? Човек има чувството в последно време, че се чака второто пришествие...
- САЩ са „каталитична държава“ (по Бжежински). От времето на Хаджи Смион оттам идват важни импулси за обществен напредък. Или назадък. САЩ ни пращат Уди Алън и джаза, миньорските гащи и смартфоните, икономическите догми и политическата инфантилност. Днес там е базата на глобалния капитал, който още държи между зъбите си световната баница. И там е приказният юнак, който се цели с юмрук в тези зъби. Разбира се, не за да раздаде баницата на сирачета, но ако пропусне целта, ни чакат трепетни години. Ще видим джендърология в седем цвята посред бял ден.

- Не можем да избягаме от темата за „лошата“ Русия, която непрекъснато „засилва атаките си срещу всички в Европа“, че поставя най-големите европейски икономики на „фронтовата линия на нова Студена война“. За намесата u пък около президентския вот в САЩ - да не говорим. Възможно ли е е тази Русия на Путин да е толкова всесилна и могъща, че да преобърне всичко с главата надолу? 
- Никога не е толкова силна или толкова слаба, колкото изглежда. Това е прозрение на западняк, но Западът продължава да не разбира нищо оттатък река Неман. Русия днес е лесното извинение за всички глупости, които западните политици произвеждат. Големият u грях е в това, че отказва да се подчини. Беше време, когато русите доброволно седяха заедно с нас на задния чин да учат либерална демокрация и плащаха за това с богатствата на Сибир. Западът погрешно сметна това за безсрочна сделка и отказваше да им издаде зрелостно свидетелство до момента, в който русите осъзнаха, че плащат със злато за учебници втора употреба. Изключени от класа за слаб успех и лошо поведение, те се сетиха, че с атомните си подводници няма как да ги изключат от света. С Русия на своя страна Изтокът сложи край на петвековното военно превъзходство на Запада. Връщане няма.

- Ние обаче вече изглеждаме „застраховани“ от руско влияние, преминала била опасността от обръщане към Евразия - влизането ни в чакалнята на еврото била достатъчна причина това да не се случи - ето така разсъждават анализатори. Да се успокоим ли? 
- Застраховани? Звучи ми странно. Това влияние ни е генетично заложено по една проста причина - като нация съществуваме с руска помощ (подобно на арменците и грузинците). Днес можехме да сме несретници като кюрдите, или дори музеен експонат. Без Русия нас ни няма, знаем го дори на подсъзнателно равнище. Ако го забравим, Трети март ни подсеща. Затова всички професионални евроатлантатори у нас така мразят тази дата. Ако те са обезпокоени от руското влияние, аз не бих тръгнал да ги успокоявам. Впрочем, обръщането към Евразия може да стане за 24 часа, при което същите тези евроатлантатори първи ще посрещнат изгрева с поклони към слънцето. Нас обаче историята ни е поставила върху допирната точка между Изтока и Запада, а сега върху нея се наслагва и повратната точка в историята. Изтокът изгрява (отново), а Западът запада, макар и по-бавно от пророчествата.

- А влизането ни в чакалнята на еврозоната?
- Вижте, ЕС може и да оцелее, но българското членство в него е прищявка на конюнктурата. Затова и влизането в чакалнята изобщо не е равно на качването на влака. Самият влак пък е без посока, локомотивът е без машинист, а пътниците се карат с кондуктора за цената на билета. Припомням, че самата гара едва не се срути върху главите им през 2011 година, а земетръсите тепърва предстоят. Но ако трябва да се задълбочавам върху щетите от влизането в еврозоната, ще трябва да Ви помоля за още една вестникарска страница.

Нашият гост
Георги Чанков завършва ВИИ “К. Маркс” и свободна художествена академия “Жул Паскин”. Академичната му кариера е от 1995 г.: ТУ- София, ФАГИОПМ (“Немски факултет”), а от 2000 г. преподава в УНСС, катедра “Международни отношения”. Научните му области са: геополитика, европейска интеграция, управление на транснационални корпорации. Написал е няколко книги на български и на немски език. Има и самостоятелна изложба с акварели.