Доц. д-р Йордан Величков, преподавател по международно право и дипломат, пред „Труд”: Престъпление е от 30 години България да е все на дъното

Младите са двигателите на прогреса, старият елит трябва да отстъпи

Протестите в страната, особено тези в София, извадиха на преден план младите българи. Няма да е грешно ако кажем, че те са поне 80% от недоволните, излезли по площадите и улиците. Какво мисли за тях - платени ли са, имат ли идеи, програма, водачи, докъде ще стигнат - по тези въпроси разговаряме с доц. Йордан Величков.

- Днес всички говорят за младите, които протестират. По-възрастните им се възхищават и ги подкрепят, други са скептично настроени към тях. Как разбирате вие исканията на младите българи, доцент Величков?
- Ще станат вече 20 дни, откакто отчаяният и обезверен български народ стана свидетел на това впечатляващо, според мен историческо събитие. Тези десетки хиляди млади хора скочиха срещу модела на управление с искане за радикална промяна на системата. Тяхната решимост, да не търпят повече няколко парвенюта, овладели властта, и натрупали огромни богатства за сметка на българския народ, е твърда и безкомпромисна. За разлика от всички други протестни акции през последните три десетилетия, по улиците и площадите на София и другите градове протестира едно ново поколение граждани. В многобройните си изявления те впечатляват с интелекта и доброто си образование, а много от тях със солидния си опит и знания. Не е за подценяване и друго - те увлякоха след себе си и българи от чужбина.

- Вие мислите така, но други - сериозни хора, веднага заподозряха, че протестът е платен. Изглежда ли ви на такъв?
- Очевидно, наред с широкото обществено одобрение и адмирации за смелостта и твърдостта на младите хора за промяна на съществуващото статукво, се включиха и познати, платени ласкатели на системата, които омаловажавайки и оклеветявайки протестната вълна, се опитват да я представят като някакво незначително платено мероприятие. Абсурдността на това твърдение е без аналог. Практиката показва, че организирането на платени протести от няколкостотин души е възможно. Малоумие е обаче да се твърди, че може да се плати на няколко десетки хиляди, които да протестират дни наред.

- Прави ли са тези анализатори, които отбелязват, че протестът няма ръководство, не се виждат решения и смятат това за голяма грешка, дори за олекване на недоволството?
- Недоволството е спонтанно, но не приемам тази „разобличаваща” теза на анализатори, че протестиращите нямали ръководство, нямали лидери и кадри за управление на държавата. А нима след 10-ти ноември 1989-а опозиционните сили разполагаха с лидери и подготвени управленски екипи? Нима Френската революция от 1789-а идва с готови управленски специалисти? Според многовековната практика истинските лидери израстват, доказват се и утвърждават в сложни времена, при революционна ситуация или военна обстановка и то в ход с развиващите се събития. Те както и останалите ръководни кадри се оформят и при бурни икономически и социално-политически процеси.

- Но вие убеден ли сте, че протестиращите имат потенциала да излъчат лидери? Нали знаете, че когато се стигне до там, това си е повод за скандали и опропастяване на всяка добра идея?
- Тези, общо взето, образовани интелигенти хора могат да намерят сили - е, няма да бъде лесно, ще имат доста трудности, проблеми и спорове. Но хора, които са получили необходимото образователно и професионално ниво са в състояние да намерят консенсус и излъчат най-доброто. Те сами настояват, че в управлението трябва да влязат освен почтени и образовани, но и доказани професионалисти, хора с опит. Още повече, че те няма да робуват на партийни ангажименти да се издигат партийци и активисти - това, което правят всички партии.

- Извинете, но вие наистина ли вярвате, че няма някой да яхне протеста и на техния гръб да си направи, това, което вършат от години и за което вие говорите? Всяко начало е постлано с добри намерения, както се знае...
- Разбира се, че ще има такива опити. Но смятам, че това сега не може да стане. До такава степен старите политици са износени - и като образи, и като личности, и като визия - те просто не могат. А хората от площада едва ли биха ги търпели. Засега те идват, присъстват и нямат претенции за някаква намеса и използване на протестите. Опитът на обществото, на младите вече е твърде голям. Сигурно няма да е гладко, сигурно ще има подводни камъни, но всичко, което мина през живота ни през тези 30 години намирам, че сега няма да бъде позволено да се случи. Обратното ще е най-лошият вариант, който го гледаме толкова много време.

- Не сте ли прекалено романтичен в надеждата си за промяна? На протестите мнозина са 20-годишни, че дори и още по-млади. Те знаят ли какво искат и какво да направят в политиката, имат ли идеи?
- Имах възможност и участвах в две шествия. Вярно е, че преобладаващата част са много младите. Но не забравяйте, че младите са били най-дейните във всички революции. Да погледнем последната война - Втората световна - та там 80% от избитите, участниците в Съпротивата са хора между 18 -22-23 години. Това е нормално. Убеден съм, има не само много млади, но доста хора има сред 30-годишните, че и повече. Те наистина вече знаят какво искат. Държанието им не е агресивно. Силата на тези протести е в хората между 18-40 годишните. На 200 души има двама-трима с бели коси.

- Наистина ли смятате, че е дошло време старите лица да се оттеглят и да дойде абсолютно нова политическа класа? Как ще стане това, нали знаете, че власт трудно се дава и изпуска?
- Категоричен съм, че старите и износени политици показаха и доказаха своята неспособност, своята некадърност. Не може на 2-3 партии да даваш власт по два или три пъти и резултатът да е пълен провал! Да, Борисов дойде на власт, но в екстремни и ненормални политически условия. Не го казвам като упрек към него, но провалът на лявото и на дясното го изтика на бял кон. Истината е, че некадърните леви и десни сили, които доведоха България до днешния хал, са най-виновните. Сега пак някои от тях - разни градски или селски десници напират. Това е смешно. Трябва да се намерят сили да градят България наново. С мимикрия просто не става.

- Но от години това се говори и все си е старата песен на нов глас...
- 30 години една държава като България - на средно европейско и световно икономическо, социално, културно и всякакво ниво, се върти в една и съща орбита, от която няма излизане. Представяте ли си да я пратиш на дъното и там да бъде десетилетия - това е престъпление. Кой има вина? За пореден път показахме, че десетилетия България се управлява от най-слабите, най-некадърните и най-сервилни политици в Европа. Да се хвалим колкото щем, но реалните резултати разобличават тези хвалби.

- Виждам, че много Ви е накипяло... Я кажете - предсрочните избори ще дестабилизират ли държавата, както твърдят някои анализатори, повтаряйки тезата на управляващите?
- Да, тези платени „експерти” твърдят, че предсрочните избори ще дестабилизират държавата... Това е толкова несериозна теза, че мога само да u се изсмея. И ще ви дам няколко примера от световната история. В новата си политическа история Франция е провеждала само в рамките на няколко години по 7-8 извънредни избори, а Италия за 20 години е организирала 40 извънредни избори. Двете, безспорно най-демократични страни, са и сред седемте най-развити държави на планетата.

- Но хаотичните действия на недоволните млади няма ли само да размият протеста, коментаторите отбелязват липсата им на програма?
- Напротив - програмата на тези хора е толкова ясно и категорично формулирана, че стряска управляващата прослойка: „Долу мутренско-олигархичното управление!”, „Вън мутрите от властта!”, приемане на нова Конституция, която да утвърди и прецизно да формулира разделението на властите, както и баланса между тях. А най-важното е - равенство на всички български граждани, без изключение, пред закона.

- Съдебната ни система от десетилетия никога не се е славела с одобрение, назначаването на висши кадри там е с парламентарни и партийни квоти, това не е ли достатъчно, за да се види откъде идва проблемът?
- Един от най-големите абсурди на 30-годишния преходен период са кадрите на съдебната система, на съдебните институции - те да се назначават от управляващите политически сили. Как тогава съдебната система ще изпълнява функциите си на контролираща трета власт и ще бъде гарант на демокрацията, когато тя е напълно зависима от силните на деня! Нетърпимо и скандално е една персона - която и да е тя, произволно, еднолично и безконтролно да се разпорежда със съдбата на цял един народ. В резултат на този управленски парадокс, плод на несъвършената законодателна уредба, българският народ в огромната си част бе доведен до безпрецедентно ниво на обедняване и срамно престъпно забогатяване на групичка мутри и олигарси. Срещу тези аномалии в управлението на България скачат днес протестиращите.

- Пред „Труд” вашият колега акад. Георги Марков посочи, че най-големият проблем на управлението са т. нар. „калинки”...
- Много точно е отбелязал този проблем историкът. Нима младите протестиращи не казват и това? Искат го и те - вместо корумпирани примитиви и необразовани „калинки” на ръководни постове в държавата, според тях трябва да застанат почтени, образовани, професионално доказани и със солиден опит експерти и то във всички сфери и нива на управление. По-ясни, радикални и дори революционни искания не са отправяни от нито една политическа сила или обществена организация след промените през 1989 година.

- Каква е вероятността Борисов да подаде оставка? 
- Вероятността правителството на Борисов да се оттегли от властта е голяма. Този акт ще бъде безспорен успех за протестиращите. Не по-малък успех обаче е бързото израстване на едно ново гражданско общество. Младите хора дават пример, който трябва да се приеме като критичен упрек към по-възрастните генерации, които десетилетия търпяха наглите мутренски набези, магистралните банди, рекета над целия български бизнес, бандитските показни убийства, назначаването на некадърни и с престъпно минало управленски кадри. Страхът и овчедушието, които бяха сковали средните и възрастните генерации са не само укорими, но и непростими.

- Явно, че симпатизирате на младите от протестите. Но как бихте ги характеризирали, защото не липсват констатации, че днешното поколение не са научени на нищо, освен да искат?
- Днес по улиците и площадите на българските градове виждаме едно ново поколение, което е смело и безкомпромисно към корупцията, към некадърното управление, към липсата на правосъдие и на справедливост, към безгрижието на управляващите за съдбата и мизерното съществуване на милиони български граждани. Едно поколение, което е категорично в искането за оставка на правителството, за смяна на модела на управление и за ликвидиране на престъпното 30-годишно статукво. Със сериозното политическо израстване на това поколение и неговите основателни искания са длъжни да се съобразяват не само днешните управляващи, но и всички други бъдещи правителства. С това поведение на такива млади и решителни хора може да се гордее всеки народ.

- А какво казва учителката, каквато се явява историята, какви са нейните свидетелства? 
- Историята свидетелства, че в най-критичните моменти българският народ е намирал сили и воля да се мобилизира и преодолява опасности, дори и такива, които са застрашавали неговото съществуване. Известен е тежкият демографски срив през XVII - началото на XVIII век, който е преодолян с бурен прираст на българското население, което от под 1 милион нараства на 7 милиона за век и половина. Този исторически акт е дело на младите българи. Те са организаторите на нестихващата съпротива срещу османските поробители и двигатели на националноосвободителното движение.

- Било ли е застрашено съществуването на държавата ни и кога?
- На три пъти, само през първата половина на XX век, в резултата на престъпната политика на Кобургите, е застрашено съществуването на българската държава и народ. В резултат на трите загубени войни (1913 г., 1918 г.,1945 г.) в столиците на някои държави победителки е обсъждано разчленяването на България и присъединяването на територията u към нейните съседи. В тези съдбовни моменти младостта на България, мъжете между 18 и 45 години, с блестящия си героизъм и безпримерна храброст по бойните полета, защитиха правото на българите да бъдат независими. Затова сега се радвам на младите и се надявам на тяхната енергия. Но трябва отчетем и психологическия момент. Виждате колко млади се върнаха от чужбина покрай пандемията. Те видяха, че чужбина за тях е чужда и тук е бъдещето им. Но в коя родина - тази дето не им осигурява елементарното нещо - работа и хляб? За това трябва да мислим.

Нашият гост

Доц. д-р Йордан Величков е завършил право, специализирал е дипломация в Москва и Лондон. Бил е на дипломатическа работа в Югославия, САЩ и Канада. Депутат в 40-ото НС. Почетен председател на Съюза на патриотичните сили „Защита”. От 1995 г. е преподавател по международни отношения в ЮЗУ „Неофит Рилски” - Благоевград и в СУ „Св. Климент Охридски”. Написал е няколко книги и стотици статии.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта