В новогодишната реч на Си Дзинпин имаше всичко, което китайският народ искаше да чуе - че е народ герой. Как да тълкуваме изреченото от техния президент, какви послания и към света бяха отправени, какво се случва в Поднебесната империя, как се развива китайското чудо. По тези въпроси разговаряме с най-добрия китаист у нас доц. Мариана Тиен.

- Госпожо Тиен, президентът на Китай Си Дзинпин произнесе запомнящо се новогодишно слово, както мнозина световни лидери сториха това, обръщайки се към своите народи. Как разчитате неговите думи, изречени в толкова необичайното за света време на пандемия?
- Словото на китайския президент бе пропито със зареждаща позитивна енергия и оптимизъм, изпълнено със силна вяра в просперитета на страната. Си Дзинпин окачестви 2020-та година, като изключително „необичайна“. За сравнение, в речника на повечето световни лидери при новогодишните им обръщения преобладаваха определенията „трудна“, „тежка“, дори „преломна“. Като мъдър държавник на една велика цивилизация, той знае, че най-важното за една държава е нейният народ. В ролята си на обединител на нацията не пропускаше и миг да покаже пред съгражданите си, че и самият той е част от тях и само обединени, независимо от пол, етническа принадлежност, социален ранг - всички те са положили „неуморни усилия“ през изтеклата година и са съумели да запишат „забележителна страница“ в борбата срещу „новия коронавирус“. Китайският държавен ръководител не спести суперлативи в стремежа си да внуши на обикновените хора, че те са не само значими, а са „велики“ и са „герои“, че именно те са творецът на историята, но не чрез недоволство, хленчене и протести, а чрез делата си.

- Защо, според вас, Китай постигна такива успехи с коварния вирус? Отчете ли това китайският президент?
- От гледна точка на нас - европейците, Китай наистина успя да пребори коварния вирус поради редица причини, сред които са безпрецедентната в световната история перфектна организация, създадена от властите на всички нива. И в тази връзка, желязната дисциплина, вследствие не само на стриктното прилагане на мерките за защита, но и на безрезервното доверие на китайците към тяхното правителство. Техният водач отдава победата на „великия дух на китайците“, обединявайки още по-силно народа си и заздравявайки единството на нацията. Показа, че е преизпълнен с гордост от своята „велика страна“, от нейния народ и най-вече от „непреклонния дух“ на китайците. Ето как Си Дзинпин изнесе урок по мотивация на сънародниците си, вдъхновявайки ги към още по-силен патриотизъм: „Величието се ражда от обикновеното, героите се раждат сред народа“.

- Всъщност смъртните случаи в Китай отдавна намаляха след първоначалния кошмар, а затварянето на градове става дори само заради няколко случая...
- Китай като цяло се справи с вътрешното разпространение на коронавируса още през май, от когато е и последният смъртен случай от COVID-19 в страната. Оттогава насам правителството предприема перманентно допълнителни мерки за предотвратяване на завръщането на заразата. Сред тях са изследване на цялото население на цели многомилионни градове и региони, в които са открити изолирани единични случаи на заразени с новия вирус, като Циндао, например, а от първи януари започна и масовото ваксиниране в Пекин. Успявайки да се справи със заразата вътре в страната, Си Дзинпин призова за засилено международно сътрудничество в борбата срещу вируса. „Пътят напред не е само за нас, а за всички“, тъй като светът е „едно семейство“ е другият момент, който се открояваше в словото на китайския президент. Той буквално каза, че след година на неимоверни трудности и изпитания „ние разбираме по-дълбоко от всякога значението на общността на споделена съдба за цялото човечество“.

- Но някои европейски и американски изследователи не го тълкуват точно така.
- Да, за тях това е пореден опит на „меката сила“ да наложи икономическото си, а напоследък все по-силно и политическо, влияние над света. Много дебати се водят за намеренията и прозрачността на т. нар. „дипломация на маските“, „Ковид дипломация“, а напоследък и за „ваксинната дипломация“.

- Извинете, но как Китай успя за толкова кратко време да преодолее негативното влияние на епидемията, социално-икономическото развитие бележи възход там, не е ли така?
- Това е абсолютно вярно. Китай положи драконовски усилия за възстановяване на производството, усилия, равнозначни на „героизъм“, зароден именно в тези тежки изпитания. Китай бе първата от големите икономики, която реализира положителен ръст. Нещо повече, прогнозите са БВП за 2020 г. да надхвърли 100 трилиона юана. Благодарение на удачната си стратегия за високотехнологично развитие, на непрекъснатите реформи и различните иновативни мерки в областта на икономиката, е отчетено „успешно реализиране на поставените цели за 13-ата петилетка“.

- Бихте ли дали някои примери, все пак Вие много добре познавате Китай?
- Знаете ли, не можем да не споменем факта, че към края на 2019 г. официално е открита поредната товарна железница от Китай за Европа. Влаковата композиция, натоварена c 42 кoнтeйнepa, основно електроника, потегля от древната китайска столица Сиан към Турция. В началото на май 2020 г., когато останалата част на света се бореше с COVID-вируса, КНР откриха нова линия за редовни товарни железопътни превози до Европа, този път до Литва (Иу - Вилнюс). Китaйcките тoвapни влaкове, пътyвaщи пo „Жeлeзния път нa кoпpинaтa“, пресичат двa кoнтинeнтa, многобройни дъpжaви, няколко морета и стигат крайните си дестинации във Франция, Италия, Великобритания, Испания, Португалия, Унгария, Латвия, Финландия и т. н. Към края на 2020-а година малкото градче Иу, превърнало се в Меката на китайския стокообмен, е отправната точка на дванадесет международни жп маршрута за товарни превози към различни европейски държави.

- Китайските проекти са толкова мащабни, че ние трудно можем дори да ги обхванем. Докъде стигна замисълът на Новия път на коприната?
- Пекин планира, благодарение на своя колосален по размери и замисъл, проект за Нов път на коприната да свърже света с Китай посредством гъвкави и прозорливи координационни политики в различни области, чрез доходоносни търговски споразумения и не на последно място с помощта на огромни инвестиции в нови пътища (сухоземни, морски, железни, въздушни), стойността на които надвишава 1 трилион щатски долара. В този контекст на размисъл, КНР направи директните влакови връзки в най-важния трегер в стратегията си за Новия копринен път. От една страна, жп превозите са несравнимо по-евтини от въздушните, а от друга, са доста по-бързи от морските.

- Пекин агитира с шумно медийно промотиране копринените си проекти. Европа като че ли проявява доста голям интерес към тези жп трасета?
- Инициаторът за създаването на новите жп трасета безспорно е Китай, примамвайки със значителни инвестиции. Наистина е факт, че голям брой и азиатски, и европейски държави с охота се присъединяват към тях, търсейки начин не само да подобрят транспортната си инфраструктура, а и максимално да се възползват от търговските сделки. Все повече компании от цяла Евразия се включват в надпреварата, а битката да се докопат до китайските държавни субсидии става все по-ожесточена. Дори държави, които отхвърлят идеята за развитието на това смело китайско начинание, наречено „Един пояс, един път“, са готови да отворят вратите си и да развържат кесиите си за новите товарни „железни“ връзки. Интересно е друго, че освен „Железния път на коприната“ скорост набира и т. нар. „Въздушен път на коприната“.

- Кажете нещо повече за този Въздушен копринен път?
- Динамиката на въздушните връзки на Китай с други азиатски страни, които твърде енергично строят грандиозни летища и логистични бази, никак не е за пренебрегване. Очакванията на експертите и анализаторите са до 2024 г. Китай да се превърне в най-големия авиационен пазар в света, което ще прибави значителни позитиви към китайската икономика. Освен търговски победител, Китай ще спечели преди всичко в политически план. Новите „копринени железници“ превозват не просто товари, а и китайските политически стремежи.

- Излиза, че инициативата „Един пояс, един път“ вече има изградена инфраструктура по всякакви пътища - автостради, жп линии, пристанища, летища... Има ли път, по който няма да мине китайската „коприна“ или напротив?
- От пътищата, които виждам досега, а сред тях са сухоземния, морския, въздушния, железния и полярния път на коприната, в Китай с ускорени темпове набират бясна скорост и „нововъзникващите стратегически индустрии“, известни още като „информационните технологии от ново поколение“. Шумно насърчавайки „зеленото развитие“ и „глобалната зелена революция“ в ерата след COVID-19, властите в Пекин залагат на „зелена трансформация“ в собственото си икономическо и социално развитие, наблягайки сериозно върху производството на т. нар „интелигентни автомобили“, управляващи се дистанционно. Сред приоритетните области са още авиационните услуги, трансграничните финанси, търговията с културни продукти и не на последно място, дигиталната търговия и по-специално - трансграничната електронна търговия в здравния сектор. В този ред на мисли, в близките месеци може да се очаква да се задейства с пълна пара и Дигиталният път на коприната.

- Е, Китай наистина създава много комуникациони мрежи отвъд своите граници. Дигитализацията ли е новата глобална ниша, която е свръхамбициозната цел на Пекин?
- От 2016-а година насам Китай трескаво гради оптични кабели и създава комуникационни мрежи отвъд своите граници, подобрявайки международната си свързаност чрез Интернет и телекомуникационните връзки между страните участнички в инициативата „Един пояс, един път“. В този контекст, ролята на грандиозните по размах начинания „Произведено в Китай 2020“ и „Интернет +“ се изразява в амбициозния u замисъл да внедри националните си оператори в телекомуникациите, електронната търговия и информационните технологии в много страни по света, запълвайки незаетите ниши на глобалните пазари. Неслучайно и Петгодишният план (2021-2025) придава първостепенна важност на изграждането на подземна и подводна кабелна инфраструктура между Китай и богатите арабски държави, на първо време, а на по-късен етап и с други региони по света.

- Каква може да е стратегическата цел на този Дигитален път на коприната?
- Подобно на всяка друга брънка от веригата на Новия път на коприната, като Морския, Полярния, Железния, и т. н., и Дигиталният път на коприната също има своята стратегическа цел. Близо 99% от системите за съхранение на данни, международния интернет, телефонния обмен и т. н. се пренасят посредством подводни оптични кабели. А към всичко това като добавим и обстоятелството, че Китай строи още едно „копринено“ звено - Космически път на коприната, то отговорът на въпроса дали китайският мега проект „Един пояс, един път“ е предизвикателство пред глобалното и регионалното икономическо развитие едва ли би затруднил някого. През отминалата 2020-а г., благодарение на космическите апарати „Тиенуън-1“, „Чан’ъ-5“, дълбоководният батискаф „Фъндоуджъ“ и други технологични постижения бяха постигнати важни пробиви. В тази връзка бе споменато и изграждането на Хайнанската пристанищна зона за свободна търговия.

- Световни анализатори не крият оценката си и за нещо друго, което е постигнал Китай - победа в борбата с бедността. Как стават тези неща, имате ли обяснение?
- Да, самият Си Дзинпин нарича това „решителната победа в борбата с бедността“ и „пълното и окончателно“ изкореняване на абсолютната бедност през 2020-а. В рамките на последните 8 години над 100 милиона души, съсредоточени в 832 селски района, предимно маргинални и труднодостъпни, се избавиха от бедността. Китайският ръководител увери своя народ, че ще съсредоточи усилията на държавния апарат за „възраждането на селата“ и ще върви „неотклонно“ по пътя към „благополучието на целия китайски народ“, с развиване на средната класа, или т. нар. средно заможно общество, познато на китайски като „сяокан“.

- През 2021 годна предстои да бъде отбелязана една много важна за Китай годишнина - 100 години от създаването на Китайската комунистическа партия.
- Да, предстоящо е отбелязването през 2021 година на вековния юбилей от създаването на ККП, чийто генерален секретар е Си Дзинпин. Той сравни партията с натоварена с „епохално“ дело „малка лодка“, въплатила надеждите на „огромния народ“, която през всичките тези сто години, преминавайки през „бурни вълни“, се превръща в „кораб“, водещ страната „към бъдещето“, към поемането по „изцяло нов път“ за изграждането на модерна социалистическа държава.

- Трябва да признаем, че в Китай се провеждат много реформи. На това ли се дължи китайското чудо, чия е ролята за това?
- Изключителният икономически напредък на Китай, дефиниран от китайския лидер като „истинско чудо“, и колосалните успехи на страната в много други области, в това число и на световната сцена, според китайския управляващ елит се дължат на непрекъснатите реформи и политиката на отваряне към света, но според мен, водеща е ролята на китайската дипломация. Ако трябва да обобщя с няколко ключови думи, то те са: позитивизъм, амбиции, просперитет, мощ, увереност.

Нашият гост
Мариана Тиен е китаист. Има повече от 100 публикации, написала е две монографии за Китай. От 2006 г. живее много повече в Китай отколкото в родината си. Преподавала е на студенти в Китай до 2014 г. главен секретар на Глобалния център за партньорство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (17+1), доцент д-р в Центъра за съвременни китайски изследвания в Института за държавата и правото към БАН.