Много хора вече са осъзнали болезнено загубите, които понасят от пандемията

Коронавирусната криза вече нанесе огромни щети върху човешката психика. Как повлия всичко това на самочувствието на хората, обърнаха ли се те към себе си, успяха ли да овладеят страховете и паниката си, колко време ще е необходимо да се справим с всички последствия от личните ни кризи. По тези и други въпроси разговаряме с психоложката доц. Пепа Митева.

- Госпожо Митева, как кризата с COVID-19 повлия на самочувствието на хората?
- Самочувствието е много крехка зона - то се гради постепенно, прониква в същността ни, утвърждава се, огледално се отразява в света около нас и при малко пропадане или провал е склонно да се срути като пясъчна кула. Самочувствието при криза, като пандемията COVID-19, e изключително ранимо - то е атакувано от загуби, провали, раздели, чувство на вина, болести, трудно преодолими емоции. Това са едни от най-мощните оръжия на дистреса, които всички ние преживяваме в последните месеци на годината. При криза често казваме, че събитието е „възможност за промяна“. Това звучи оптимистично, но до промяната трябва да извървим дълъг път - съпроводен е с пропадане и изправяне отново. Преминаваме през етапи, които поставят на изпитание всичко научено - от битовизма и прозаичните ни нагласи до най-високата степен на интелектуалните търсения. Липсва работата, липсват колегите, насладите от ежедневието, срещите, стопяват се спестяванията ни, балансът на здравето и живота се нарушава, обичта е поставена под въпрос.

- Как може да се компенсира това?
- Извикваме на помощ самооценката, която да компенсира дефицитите, но ако липсват опори? Това, което сме проектирали за утре, вече го няма. Необходимо е бързо и неочаквано всичко в живота да се прекрои. И като човеци, научени на адаптация, малко по малко всеки от нас се изправя и запълва отворените процепи от кризата. Това е процес, изискващ смелост, нагласите на „социалния катерач“, който умее да си поставя цели и да ги следва. В моменти на криза, ако имаме навици, свързани с гъвкаво търсене и утвърждаване на малки цели, намираме начин да се справим с всеки въпрос „как“. Последните месеци сме свидетели как търсим решения за оцеляване и преодоляване на кризата. Наблюдаваме как ставаме по-добри, по-грижовни, по-споделени. Завихри се една нова картина на взаимодействие и на помагане. Самооценката реагира на външната среда - когато тя е приветлива и отзивчива, има надежда.

- Казват, че „в кризата се правят малки, умерени крачки“, че е момент за смирение и обръщане „навътре към себе си“.
- Когато бях гост-лектор в Националния университет „Ал-Фараби“ в Алмати, Казахстан, на въпроса „Какво Ви прави щастливи?“ казахските ми студенти отговориха: „Ние се радваме на това, което имаме, и нямаме големи очаквания. Често благодарим за това, че сме здрави, заедно и се подкрепяме“. Време е „да свалим маските“ и да покажем най-силните си страни. Имам предвид не защитните маски, а метафората за маска. Тогава самооценката ликува, надгражда уменията и се нарича увереност. Друга възможност да укрепим самооценката е мисълта - начинът, по който интерпретираме даденостите и създаваме в себе си чувство на сигурност чрез мислите си.

- Как може да се овладее личната криза в двете посоки - като паника за здравето и самочувствието, и за запазване на работата и препитанието?
- Личната криза протича индивидуално у всеки. Тя е свързана не толкова с факта „Какво се случи?“, а с „персонална интерпретация на събитието“. Ако в голяма степен личната оценка е „Нямам сили“, „Не мога“, „Това е пълен провал“, „Ужас, какво ще правя сега“ - тогава последствията са по-близки до катастрофални. Ако оценката е: „Да, сложно, неочаквано е, но търся решения“ - тогава има шанс за възстановяване дори на щетите. Всяка загуба води и до още един парадоксален въпрос: „Какво му е хубавото на това лошото?“ Това ни дава възможност да сме гъвкави, да търсим решения, да сме активни в опита да отхвърлим тревогата. Полезни въпроси са: „Какво научих от случилото се?“, „То какво ми подсказа?“, „Какво открих за себе си?, „Какво открих за другите?“ и т. н. Основен принцип в консултиране при криза е „тук и сега“. И още, преглед в детайлите - „Къде е силата ми?“, „Кой, с какво може да ми помогне?“. Моят личен опит показва, че ако „хванеш момента“ и си на „точното място, с точните хора“, тогава изходът по-вероятно е благоприятен.

- А как да се справим със страха, породен от паниката?
- Паниката за здравето е естествената реакция на страх, породена от конкретно събитие. Страхът се овладява, когато има обективна информация, здравомислие и подкрепа. Страховете могат да бъдат реални, но често са въображаеми, идващи дълбоко от същността ни. Преодоляването им изисква „да ги осветим“, да осъзнаем откъде идват тези страхове, да очертаем последствията, а когато се налага - да потърсим адекватна професионална намеса. Това не се тълкува като „полудял съм“, а говори за добра култура на самопомощ и осъзната грижа за себе си и за близките. Паниката за запазване на работата също е свързана със страхове от загуби. Тя е комплексна и изисква прозрение, какви са реалните опасности и конфликти, които могат да предизвикат загуба. Ако този процес възникне внезапно и неочаквано, тогава страхът е още по-неуправляем. Идва ред на активиране на ресурса, на възможностите на личността, креативността и вярата в себе си, за да потърсим подкрепа. Отново трябва да си зададем въпросите: „Кои са най-силните ми страни?“, „Какво най-добре умея да правя?“, „В кои мои житейски моменти съм се справял успешно?“, „Какво ми помогна тогава?“, „Какво от всичко това мога да приложа сега?“ и т. н. Така неусетно ние оценяваме възможностите си, очертаваме план и остава само да се задвижи процесът на действие. И отново тук балансираната самооценка е значимо условие.

- Колко време ще ни е необходимо, за да преодолеем последствията от личната криза?
- Доказано е, че при много тежка лична криза, свързана и със загуби, са необходими от 6 до 8 месеца за окончателно осъзнаване на последствията и възстановяване. Това е периодът-граница, в който се смята, че страховете, гневът и дезориентацията все още са поносими и здравословни, тоест не са се преобразили в болест. В момента ние приближаваме тази граница на здравословни симптоми на кризата. Много хора вече са осъзнали загубите, които понасят. Това осъзнаване е болезнено, изисква да се мобилизират силите и да се търсят адекватни решения. Когато преминем отвъд тази граница, опасността да се отключат нови, неподозирани белези на промяната е реална. Поразяват се различните нива на личността - емоционално, когнитивно (мисли, памет, внимание, концентрация, въображение), соматично (телесно) и поведенческо, със съответни изражения и симптоми.

- Емоционалната болка как влияе на тялото ни?
- Ако емоционалната болка, заседнала в психичното ни пространство, не е отработена (освободена), тя неусетно преминава към тялото и създава симптоми - болно гърло, болки в ставите, сърдечни атаки, кожни промени, дискомфорт в стомашно-чревния тракт, паник атаки и др. Посърва лицето, походката се променя, избираме по-мрачни тонове в дрехите си. Ако се вгледаме в хората около нас и видим цвета на лицата, на облеклото, характера на походката, и обърнем внимание изправени ли са раменете по онзи лидерски начин, който разкрива увереност, или тътрят крака? Ще срещнем различни картини - на свръх ентусиазъм и нахъсани хора, които живеят „сега за мига“ безразсъдно, с оптимистични послания и настроени позитивно, недоверчиви или нехайни, унили, забавени, изплашени, мрачни и угрижени. Има и стъпили здраво на земята, които търсят решения.

- Какво да правят хората, които вече са си загубили работата?
- Всеки може да загуби работата си. Ако не е пандемията, може да бъде друго, което сме очаквали или не. Тогава си даваме време, за да помислим и да направим оценка: „Какъв е моят собствен принос?“, „Какъв е приносът на отсрещната страна?“, „Какъв е процентът отговорност на всяка страна за случилото се?“. Дистанцираме се от вината и мислим. Когато постигнем баланс и се освободим от първоначалните си емоции, правим самооценка на действията си. Питаме се: „Какво е необходимо да променя?“, „Как да се позиционирам отново?“, „Да изчакам ли или веднага да реагирам?“, „Правилна ли е посоката, в която съм се нацелил?“, „Имам ли реално качества и възможности за това?“, „Къде е моята сила?“, „Какво ми дава самочувствие и увереност?“ и др. Добра култура е да потърсим доказано ефективна психологична, медицинска, правна консултация и подкрепа. Хигиената в мисленето е важно условие за така наречения wellness, или качествен начин на живот, при който „колелото на живота“ изисква баланс. Човешко е да поплачем, да се смирим и да се изправим отново. Живи сме - това е не само подарък, но и възможност.

- Издали сте книга за възможностите на арттерапията да влияе върху самооценката. Как става това?
- Да, това е един от моите любими проекти, след монографията „Творчески подходи в кризисната интервенция“ (2016) и креативното пособие за деца и възрастни „АртТерапия на страха“ (2019).

„АртТерапия за балансиране на самооценката“ (2020) е продължение на опита ми от академичното преподаване в университета и от консултативната практика. То цели да предложи множество диагностични и практически примери, с които чрез изкуството можем да се докоснем до по-дълбоките слоеве на личността. Мястото, където са спотаени емоции, чувства, впечатления, наслоени така, че създават нагласи и поведения, не винаги ефективни в забързания ни ритъм.

- Как човек укротява страховете си чрез Вашия метод?
- Арттерапията е наука, тя е в подкрепа на обучението, терапията и личностното израстване. С нейните инструменти можем да достигнем отвъд видимото в човека, той да открие нови страни от личността си и най-вече да придобие куража, че може. Страховете се укротяват, когато се осъзнаят, осветят, станат видими и с помощта на конкретна оценка за ситуацията и фактите се минимизират. То е като да взема лист и молив и да нарисувам нещо, което ми хрумва в момента (или страха си, когато вече е осъзнат). Върху листа се материализира това, което е в моето несъзнавано - тогава мога да го разгледам, да го проуча, да го назова, да му дам име и... вече става видимо и познато - сега мога да упражня контрол върху него, като направя избор как да подходя. Удовлетворена съм, като супервайзър на първата в България Терапевтична общност за зависимости на юноши „Трамплин“ в София, с ръководител Калин Петков. Очарована съм от възможността именно там да приложим обособена „Програма за балансиране на самооценката“. Равнището на самооценка и нейният баланс е ключова предпоставка за увереност и успех за всеки човек.

- Написали сте и своеобразен учебник за кризи - „Творчески подходи в кризисната интервенция“. Какво съветвате да правим днес?
- Първо е важно да погледнем кризата конкретно и фактологично: „Какво точно се случи?“. Необходимо е да сме адекватни, а не отвлечени в мечтания и очаквания или изплашени и отчаяни. Отговорът на въпроса: „Какво е тук и сега в момента?“ дава възможност за откровен поглед, за картина на реалността с факти. Влияние има и това, как възприемаме себе си, света и другите и разбира се - самооценката. Ако съм неуверен, колеблив и изплашен, много вероятно е да видя света в тъмни нюанси. Втората стъпка е да оценим как тази ситуация ни въздейства, променя и как влияе на средата около нас - един своеобразен отговор, свързан освен със самооценката и с обратната връзка от другите. Следва оценка на ресурса - какви са възможностите в момента и откъде мога да почерпя ресурс като знание/познание, опит, помощ, средства дори и т. н. После на ход идва отговор на въпроса: „Какво мога да направя с това, което притежавам в момента?“ Да планирам действия и да реагирам. Оставането на ниво планове не води до разрешаването на кризата. Важен детайл при справяне с кризата е оценката на съществуващите и развиване на нови умения за справяне със стреса и дистреса. Дори умението да дишаме правилно и осъзнато в моменти на напрежение и стрес помага бързо да „вентилираме тревожността“ и да мислим разумно. Мнението на изследователи, на колеги и мое лично е, че има нужда още да развиваме уменията си за управление на стреса и саморегулацията и да учим децата от най-ранна възраст как да подходят, когато са твърде емоционални и в напрежение.

Вярвам, че внасянето на подобно мислене и поведение по време на криза не само ще доведе до по-плавен преход през нея, а ще се сбъдне азиатската философия - че кризата е възможност.

Нашият гост
Доц. д-р Пепа Митева (PhD) е академичен преподавател, организационен психолог, консултант, научен ръководител и рецензент на докторанти и дипломанти в сферата на педагогиката, психологията и социалните науки. Автор е на 13 учебни пособия и над 100 научни публикации на тема кризи, конфликти и стрес, гняв и агресивно поведение, емоционална интелигентност, работа с деца. Дипломиран асистент по “Психодрама”, Мастер по НЛП, “Арттерапия” и др. Участва в над 18 национални и международни проекти като експерт, лектор и изследовател. Член на Дружество на психолозите в Република България, с уникален идентификационен код.