Диабетът буквално поразява организма „от глава до пети“. Едно от най-честите му усложнения е невропатията. Около 50 на сто – толкова са диабетиците, при които тя се „отключва“. И макар да не може да бъде излекувана, има начини да бъде забавена, казва пред списание "BETTY" доц. д-р Стефка Мантарова, дм, която ръководи Клиниката по функционална диагностика на нервната система на ВМА.

„Диабетната невропатия е често срещано усложнение на захарния диабет, при което се уврежда периферната нервна система. Тя може да се изяви в различни форми, в зависимост от броя и вида на засегнатите структури. Полиневропатията се определя като увреда на два или повече периферни нерва“, уточнява доц. Стефка Мантарова.

Диабетната невропатия се среща в до 50% от пациентите със захарен диабет. „Около 7.5% имат полиневропатия още при поставяне на диагнозата. Може да се появи във всяка възраст, но честотата ѝ се увеличава с нарастване на възрастта на пациента и давността на заболяването“, изтъква неврологът. 

„Установено е, че по-рано симптоматика развиват мъжете, докато невропатната болка е по-тежко изразена при жените“, обяснява доц. Мантарова. „При диабет тип 1 дистална полиневропатия се развива години след установяване на хипергликемията. Противоположно на това,  при тип 2 идва доста по-рано, а понякога е и причина да се диагностицира самият диабет“, споделя опита си лекарката.

„Предвид факта, че до 50% от страдащите от захарен диабет имат асимптомна увреда на периферните нерви, както и че немалка част не свързват симптомите с наличието му, се препоръчва всеки новодиагностициран пациент да осъществи консултация с невролог, както и да бъде проследяван поне един път годишно“, подчертава доц. Мантарова. 

„Най-чести са сетивните симптоми (възбудни или отпадни). Типично, оплакванията започват от пръстите на краката и прогресират, като достигайки нивото на коленете, се появяват и в горните крайници. Пациентите съобщават за болка с различен интензитет и характер (пареща, стягаща, разкъсваща), промяна в сетивните усещания – дизестезии (боцкане от иглички, гъделичкане, тръпнене, лазене на мравки и др.), свръхчувствителност при допир (алодиния), чувство, че са с обути чорапи или че стъпват в памук“, изрежда ги доц. Мантарова, като казва, че оплакванията се засилват в нощните часове и могат да нарушават съня. 

Доц. Мантарова признава, че за жалост, веднъж появила се, диабетната полиневропатия не може да се излекува дефинитивно. „По-редките асиметрични форми са по-благоприятни – протичат монофазно и се самоограничават в рамките на 3-6 месеца. За съжаление, най-честата дистална симетрична полиневропатия има прогресивен ход, който обаче значително може да се забави – основно чрез повлияване на първопричината“, успокоява ръководителката на Клиниката по функционална диагностика на нервната система във ВМА.