Включват се в лечението, когато инфекцията премине в бактериална

Създават риск за сърцето в съчетание с хлорохин

Антибиотиците спасяват живот - в това никой не се съмнява. Въпросът е как да ги вземаме, за да имаме полза от тях.

Употребата на антибиотици, особено по време на пандемията от covid-19, се оказва голям проблем за България. Докато всички страни от ЕС отбелязват стабилно намаление на прилагането на тези медикаменти през 2020 г. с 15-20%, ние единствени отчитаме увеличение, и то с 30%, алармира доц. Иван Иванов, завеждащ Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност” в Националния център по заразни и паразитни болести.

Микробната резистентност е пандемия, която също води до смърт. Съществува опасност през 2050 г. хора да умират поради липса на лекарства, които да се борят с резистентните бактерии. Това е проблем на здравните системи в целия свят. За него допринася и употребата на антибиотици в селското стопанство и хранителната промишленост. Резистентни бактерии попадат в почвата и водата - навсякъде в околната среда. Антибиотичната резистентност се очертава като глобална заплаха, редом с климатичните промени.

За мащаба на бедствието говори проучване, направено в Индия. То показва, че само 24 часа след раждането чревната флора на бебета вече е колонизирана 15% с резистентни бактерии, а на 60-ия ден - над 40%.

Около 80% от антибиотиците се използват в извънболничната помощ. Югоизточна Европа е един от малкото райони, в които са разрешени за свободно купуване от аптеката широкоспектърните антибиотици. В западните страни те се изписват в болница и под лекарско наблюдение.

Проучване у нас през 2016 г. показва, че 39% от анкетираните 1000 души са приемали антибиотици през годината, 12% от тях - без лекарско предписание. 59% смятат, че тези лекарства са ефективни срещу вирусни простудни заболявания и инфекции.

„Лошото е, че у нас липсва всякаква политика по въпроса за употребата на антибиотици - смята доц. Иванов. - Логичното следствие е, че сме на едно от челните места по мултирезистентни бактерии в ЕС. Пред нас са само Гърция и Румъния. В България имаме стабилно увеличение на резистентни бактерии, причиняващи пневмония.”

Докъм 2019 г. сме заемали средно ниво по консумация на антибиотици в Европа. От началото на 2020 г., т. е. на пандемията от коронавирус, вече сме на четвърто място. Любим антибиотик на българина е азитромицинът. Хората си го складират „за черни дни”. Употребата му в извънболничната помощ е нараснала с 42%, по което „бием” дори Гърция и Италия - две държави, давани често като пример за нерационално използване на антибиотиците. Много проучвания показват, че употребата на това лекарство в извънболничната помощ при леки и средно тежки случаи на covid-19 е необосновано, ефектът му е равен на плацебо, твърди доц. Иванов.

Още преди пандемията от коронавирус резистентността към него е била 40%. Азитромицинът дори създава риск от сърдечна недостатъчност и други проблеми, свързани със сърцето, когато се комбинира с хлорохин.
Резистентността към антибиотиците от групите макролиди и хинолони в крайна сметка ще доведе до неефективно лечение на бактериални пневмонии, ръст на рецидивиращите инфекции от хеликобактер пилори (язва), трудно лечение на сексуално-предавани инфекции (гонорея, хламидии), на усложнени салмонелози и на вътрешноболничните инфекции.