Разработването на ваксината продължава с ускорени темпове, до края на годината Института по микробиология към БАН ще може да предложи прототип. Това съобщи доц. Пенка Петрова, директор на Института пред БТВ.

"След това обаче, за да пристъпим към клинични изпитвания първо върху мишки и след това на хора, ще трябва да се включи и държавата, защото нямаме предвидени средства за клинични изпитания", посочи тя.

Доц. Петрова обясни, че българската ваксина е базирана на нова идея - тя е протеинова ваксина, като е насочена към консервативни райони на вируса, които ще дадат възможност за въздействие и върху други коронавируси. Един път поставена да може да запази имунитета на хората и върху следващи коронавирусни инфекции, уточни тя.

"Надяваме се, че България иска да инвестира в такива високи технологии, тъй като у нас има фирми, които произвеждат ваксини и ги изнасят. Например нашата БЦЖ ваксина се произвежда и се изнася в 140 страни по света", коментира доц. Петрова.

Според нея, ако човек е прекарал коронавируса без тежки усложнения, е доказано, че има имунитет за три месеца със сигурност. Може би и за шест, но това е в период на анализ в момента, посочи тя.

По думите й безсимптомните пациенти имат по-малко антитела в организма си, а при по-тежките случаи имунитетът е по-стабилен.

"В Департамента по имунология над новата ваксина работят около 10 човека, повечето от тях - млади учени. Финансирани сме по проекти от Институт "Пастьор" в Париж и от българския фонд "Научни изследвания", отбеляза директорът на Института по микробиология.

Според нея за увеличението на новите случаи трябва да се разгледа профилът на населението, което е заразено. "Може би това са повече млади хора и деца, това че един PCR тест е положителен, не означава, че човек може да заразява", обясни доц. Петрова.

Тя посочи като правилна мярката да се намали карантината на 10 дни, защото разпространителите са най-добри в първите 3-4 дни от инфекцията.