Доц. Петър Чобанов обобщи лъжите на финансовото министерство и правителството „Петков“ по време на вота на недоверие в парламента. Финансистът направи детайлен разрез на критичната ситуация на икономиката и финансите на страната и предупреди, че управляващите трупат дългове, но липсва програма за реформи. 

„Да обобщим дискусията до момента, включително и на базата на чутото от доскорошните коалиционни партньори. Семейните отношения доминират в управлението на икономическата и финансовата област не в последните 6 месеца, а в последната една година, тъй като изпълнителите са тези, които виждаме тук  в дясно, или техни проксита. Отговорността трябва да се носи за развитието в последната година“, заяви доц. Петър Чобанов (ДПС)  по време дебатите по вота на недоверие срещу правителството в народното събрание. 

„Наблюдаваме незачитане на конституция, правила и нормативна уредба. Липсва последователност, липсва адекватна оценка на икономическата ситуация, липсва умение да се планира, поради което сме в постоянно състояние на актуализация на бюджета“, каза финансистът. И продължи: „Отречена беше политиката след 1998 г., на валутен борс и стабилност. Дори периода 2001-2008  на развитие. Особено периода 2005-2008 г. на правителството с мандата на ДПС, когато се удвоиха пенсии и заплати, когато инвестициите бяха 30% от БВП, когато икономическия растеж беше 7%. Оставаме с впечатлението, че искат да ни върнат към периода преди 1997 г. без валутен борд, с инфлация и нестабилност, с дълг 120% от БВП“.

Доц. Чобанов отбеляза, че липсва управленска програма, липсват реформи, липсва грижа за уязвимите групи, липсва предсказуемост за бизнеса, нищо от обещанията към общините не беше изпълнено. 

„Инфлацията е оставена да се вихри със страшна сила, за да има повече да се преразпределя. Целта не е да се създава нормална рамка и благоприятна бизнес-среда, а да се направляват паричните потоци вероятно към задкулисието“, подчерта той. „Стана въпрос за бедността по вулгарен начин. 783 хил. Пенсии са под линията на бедност. Това ниво, което се опитвате да достигнете в актуализацията е зададено от ДПС с добавката от 120 лв. предходната актуализация. Сега между двете четения обмисляме пак да предложим решение“, посочи в изказването си финансистът. 

„Ако се справяхте по-добре, трябва в сравнителен порядък спрямо останалите страни от ЕС да се подобряваме, да се изкачваме в класирането. А ако искаме да догонваме средното ниво на ЕС трябва тези показатели да растат по-бързо от европейските. Но това не е така. 

И го казвам с голямо разочарование, защото съм един от основните градивни критици на управленията на ГЕРБ и това може лесно да се проследи и докаже. Тогава не цъфтяхме, но сега сме по-зле“, заяви още Петър Чобанов.

Той се позова на икономическите индикатори, които се цитират превратно от властта: 

Инфлацията достигна 15.6%! Само 4 страни в ЕС имат по-висока инфлация (13.4%) и далеч надхвърляме критерия от Маастрихт (4.6% - при нас 6,9%). През май 2021 г. 14 страни от ЕС са имали по-висока инфлация от нас!

Инфлацията на цените на производител за вътрешния пазар през април е близо 50%, като само 4 страни от ЕС са с по-висока инфлация от нас. Това се дължи на липсата на диалог, липса на координация, липса на чуваемост към нашите предложения и тези на бизнеса. Това гарантира още по-висока инфлация за хората, още по-голямо обедняване и социално напрежение. Тази инфлация на производител създава рискове за конкурентоспособността на българската икономика. През април 2021 г. 15 страни са имали по-висока инфлация на производител от нас. 

Прогнозата на ЕК за инфлацията у нас е 11.9% и само Литва е с по-висока прогнозна  инфлация. Миналата година по същото време ЕК прогнозира 12 страни с по-висока инфлация от нас. 

„Хвалите се с растеж на износа – До април 2022 г. износът на стоки е  28,8 млрд. лв., с 33.6% повече в сравнение със същия период на предходната година, но вносът е  32,7 млрд. и нараства с 40.5% като търговският дефицит е 3.9 млрд. лв. при 1.7 млрд. предходната година. Т.е. влошихте търговския дефицит с 2.2 млрд. лв.!“, каза още Чобанов. Финанситът припомни, че икономическият растеж за първото тримесечие при сезонно изгладени данни е 4%, при много слаба база от 2021г. 

„Ние сме на 23-то място по растеж в ЕС. Самият ЕС расте с 5.6%, т.е. ние изоставаме. Миналата година по същото време сме били на 19-то място по растеж. Отново изоставаме в сравнителен план. Пролетната прогноза на ЕК е за растеж от 2.1% и сме на 22-ро място по растеж. Миналата година според прогнозата сме били на 17-то място като прогнозиран растеж. ЕК ви оценява по-зле от предходната година“, посочи в изказването си от парламентарната трибуна народният представител. 
Той избраи още щети от управлението на правителството на „Промяната“:

- Потенциалният растеж е прогнозиран от ЕК на 1.5%, като сме на 21 място. Миналата година е прогнозиран на 2.1%, като сме на 13то място. И тук сравнително изоставаме, а това има отражение върху дългосрочното развитие.

- Броят на заетите през първото тримесечие се увеличава с 1.6% и сме на 24то място в ЕС по този показател. През същия период миналата година сме били на 20-то място. 

- Прогнозата на ЕК за 2022 г. е за 0.2% растеж на заетостта и сме на 26-то място в ЕС. През 2021 г. ЕК ни е отредила 7-мо място в прогнозата си за този показател. 

- Инвестициите в  БВП (брутообразуване на основен капитал) намаляват през първото тримесечие с (-5.6%), като сме на 25-то място по този показател. 5 последователни тримесечия сме с реален спад! Ако сравняваме в реално изражение, това е най-слабото първо тримесечие от 2013 г. насам по този показател. Миналата година сме 24ти. 

- Любимият ви индекс на промишлено производство на месечна база през април спада спрямо март с 0.4%, което ни нарежда на 11-то място в ЕС. На годишна база нараства с 15.6% и сме трети. Но този месечен спад може да е негативен сигнал, тъй като това е най-слабото месечно представяне от юни 2021 г. На годишна база също намалява спрямо стойностите от предходните 3 месеца. 

- Държавният дълг е коректно да се сравнява в края на годината, когато предвиждате да е с 8.6 млрд. лв. по-висок от сегашната му стойност ако увеличим тавана на дълга. 

- През април тази година дългът се увеличава с 2.5 млрд. лв. спрямо април предходната година. Спрямо началото на годината намалява не с 2 а с 1 млрд. лв., но това е заради фаталното забавяне на емисията на международните пазари, което може да ни струва по-около 400 млн.лв. годишно по-високи разходи за лихви. 

Доц. Чобанов обърна внимание на нарастването на нетния дълг на държавата: „Но за ваша голяма изненада нетният дълг се увеличава през април спрямо началото на годината с 300 млн. лв., а ако разглеждаме само депозита в БНБ (най-ликвидната част от фискалния резерв), нетният дълг нараства с 460 млн. лв“.

„Преките чуждестранни инвестиции намаляват с 230 млн. лв. към края на април, спрямо края на март. Ако това е начало на тенденция, тя би била много негативна. Като цяло те са на доста ниски стойности през последните години, особено в производство, но ги споменавам, тъй като вие им обръщате внимание“, каза на членовете на правителството народният представител. 

А на финала посочи и на какво се дължи увеличението с 456 млн. спрямо същия период на предходната година: „Дългът на българските компании към чуждестранните инвеститори спада през 21 г. с 351 млн. евро, а сега само с 26.5 млн., а той се отчита като инвестиция. Разликата е 324 млн. или 71% от нарастването, с което се хвалите. Т.е то до голяма степен се дължи на спирането на намалението на дълга на българските компании, което се отчита като инвестиция, но не е непременно положително развитие. Реинвестираната печалба като част от инвестициите спада със 116 млн. евро, което не е особено положителна промяна. Дяловият капитал леко нараства с 32 млн., а миналата година е спаднал с 215 млн. евро“. 

„В заключение – в сравнителен план изоставаме значително. Икономиката и финансите не могат да се управляват само с неверни внушения и елементарни, повърхностни и първосигнални лозунги“, заяви доц. Чобанов.