Двама поборници не можаха да ги поделят. Единият се обеси, другият полудя

През нощта Бреянски изпада в депресия. Взема въже и стяга главата си в примка. На утрото Апостолов го вижда да се люлее в кошарата

Възмездието застигна двама пазители на революционни пари. След Освобождението се скараха за оцелялата хазна на Ботевата чета. Торба със златни наполеони не можаха да поделят поборниците Коста Апостолов и Георги Колев-Бреянски. Единият се обеси, другият полудя.

В спомените си Никола Обретенов се самоопределя за касиер на дружината от 200 юнаци. Но само, за да оправдае ограбването на козлодуйския чорбаджия.

Като влизат в селото, неколцина четници питат за местния изедник. “Отидохме у дома му и го намерихме скрит в един долап - пише Обретенов. - В този долап намерихме и една конска торба с пари. Макар, че Ботев ми каза да ги не вземам, аз ги прибрах, защото бях касиер без пари... Като излязохме от селото, аз се отказах да нося торбата с парите, понеже много тежеше и я захвърлих.”

Никола Обретенов наистина е бил “касиер без пари”, защото ковчежник на четата е Коста Апостолов. Той е роден през 1856 г. в Свищов. Казвали му Костаки Сахатчията, понеже държал часовникарски дюкян в Гюргево.
“Назначиха Костаки часовникара - касиерин”, свидетелства Иваница Данчов. Този факт се потвърждава и от други съвременници. Йордан Кършовски например изготвя списък на участници в четата, където е посочено: “Коста Апостолов, касиер, Свищов, изгубен в трета битка.”

Наивно е да се допусне, че торбата със златото е била захвърлена заради тежестта ѝ. На дружината са били потребни средства. С няколко изключения отсам Дунава юнаците срещат не масов героизъм, а страх, предателства и тънки сметки за всеки грош.

На Вола например мъжете теглят ножа на няколко шилета и ги слагат на огъня. В този момент запъхтян се появява пастирят. “Хайде платете ми шилетата, защото потерята наближава”, пазари се той с войводата. Три наполеона стоплят ръката му и българинът потъва в гората.

Само пет монети са намерени в Христо Ботев след гибелта му. Две от тях Обретенов дава пак на овчари. “Останалите три наполеона заших в колана на долните си дрехи”, твърди той.

На четата действително са били нужни пари и съдържанието на козлодуйската торба най-вероятно е прибавено към касата на Коста Апостолов. След разгрома той се спасява с още трима поборници - Сава Петров Савов от Враца, Никола Иванов от Търново и Георги Стойков от Самоков.

В четворката се откроява Георги Стойков, известен с прозвището Пауна. Наричали го така, защото въртял търговия и винаги се обличал елегантно. В личния бележник на Христо Ботев той е записан като “Георги Паунов от Самоков”.

Коста Апостолов е ранен и Пауна му помага при носенето на парите. Ковчежникът му има доверие, защото самоковлията бил и дарител. През 1869 г. вестник “Дунавска зора” съобщава, че ще брои по две австрийски жълтици годишно на Българското книжовно дружество.

В началото на юни групата се добира до софийското село Елешница. Четниците са облечени във врачански носии, които опасно ги отличават от шопите белодрешковци. От Елешница четиримата се свързват с революционния комитет в Мусачево.

Тук са нахранени в дома на Тоне Гяков. После седмица се крият на тавана на кръчмата, след което комитетът решава да ги прехвърли в къщата на местния касиер Георги Колев-Бреянски.

Планът е след два-три дни Бреянски да заведе четниците до манастира “Св. Спас”, откъдето да поемат към Самоковско. На тръгване касиерът Апостолов предава парите на касиера Бреянски. Според поборника Тоне Крайчов условието било, ако останат живи да ги разделят по братски.

Започва да се развиделява, когато групата излиза от Мусачево. На два километра извън селото водачът показва най-прекия път за манастира и се връща обратно. Четиримата си стягат навоите и продължават сами.

Близо до село Бариево са забелязани от някакъв турчин. Онзи съобщава, че е видял подозрителни. Набързо е стъкмена потеря, която обгражда бегълците. На 12 юни 1876 г. в люто сражение падат трима от групата. Оцелява само Коста Апостолов, комуто хрумва да се маскира в близките Китанови вирове. По-късно е заловен и отведен в София. Тук го спасява обявената амнистия.

След Освобождението Георги Колев-Бреянски изневиделица забогатява. Почва нашироко да върти търговия с овце. Из Мусачево плъзва слух, че нарочно е предал бегълците, за да сложи ръка на парите. “При проучването обаче това обвинение не се доказа”, пише краеведът Иван Дойчинов, който анкетира случая.

Бившият комитетски касиер е бил убеден в гибелта на четиримата четници. Един хубав ден на 1892 година обаче в Мусачево се появява Коста Апостолов. Иде на бял кон - досущ като призрак!

Според уговорката Ботевият касиер си иска дела от наполеоните. Ужасеният Бреянски отвръща, че никога не го е виждал. Апостолов си тръгва, но скоро отново идва в селото. Настоява да си получи парите.

“Тогава жената на Георги му предлагала да отнесе спорния въпрос до околийския началник, но той категорично є отказал, че това няма да направи, но при всички случаи въпросът ще се уреди”, пише анкетьорът Дойчинов.
През нощта Бреянски изпада в депресия. Взема въже и стяга главата си в примка. На утрото Апостолов го вижда да се люлее в кошарата.

По това време свищовлията е финансов служител. Сцената с обесения поболява душата му. Касиерът на Ботевата чета Коста Апостолов влиза в психиатрична клиника. Издъхва на 13 февруари 1921 г.