55 години от раждането на легендарния фестивал за поп музика

Изпълнители от световна величина пеят в Слънчев бряг

През лятото на 1965-а се полага началото на легендарния фестивал „Златният Орфей”, превърнал се в един от най-популярните и реномирани европейски фестивали за популярна музика. Конкурсът дава шанс на българската естрадна песен да звучи и зад граница, тъй като според регламента, чуждите изпълнители пеят и по едно наше парче.

През 1974-а основоположникът и първи директор на фестивала е Генко Генов /1928- 1993/ е обвинен в злоупотреби и шпионаж и е осъден на 20 години затвор. След 7 лета е освободен и реабилитиран политически и граждански с решение на парламента от 29 март 1990 г. Отново е назначен за директор през 1992 г.
След смъртта на Генко Генов ръководството на фестивала поема неговата вдовица Дариана Генова и последното издание на „Златният Орфей” е през 1999 г.

Жозефин Бекер спазарена за участие на парижко летище

Не един от родните поп звезди започват кариерата си именно от сцената на „Златният Орфей”. Впечатляващ е и списъкът на изпълнители от световна величина, пели на фестивала: Жилбер Беко, Оскар Бентън, Ал Бано и Ромина Пауър, „Рики е повери”, Джани Моранди, Пако де Лусия, Демис Русос, Ива Дзаники, Карел Гот, Хулио Иглесиас...

Незабравимият Генко Генов, успява да договори на парижко летище идването на Жозефин Бекер на „Орфея”. Разбирайки, че световноизвестната певица ще лети от Париж до Рио де Жанейро, той отива на френското летище и спазарява идването й на нашия фестивал срещу хонорар от смешните за артист от нейния ранг - 800 долара. След участието й бургаският Окръжен комитет на БКП, правейки оценка за „Златният Орфей” /1970 г./, вписва забележката „друг път да не се канят такива стари баби”. Явно другарите изобщо не са били наясно каква супер световна звезда е довел на фестивала Генко Генов.

6-то управление срещу Генко Генов

За съжаление обаче Шесто управление на Държавна сигурност успява да осуети идването на други две големи звезди в Слънчев бряг - Том Джоунс и Франк Синатра. За това разказва самият Генко Генов в мемоарната си книга „Златният Орфей: Звезди и сенки”. След дълги усилия той уговоря Том Джоунс да дойде на фестивала само за 2500 долара - това всъщност бил хонорарът за неговия пианист и диригента му. Обнадежден, че е на път да доведе в България голямата звезда почти без пари, мераците на Генко бързо се изпаряват по нареждане „от горе”.

И Франк Синатра приема да изнесе рецитал на фестивала, но нашият тогавашен представител по туризма в Ню Йорк иска да се отпуснат допълнително 3000 долара за коктейл-пресконференция на летище „Кенеди” при завръщането на Синатра от Слънчев бряг в САЩ. „Издействах парите, написах телекс, но той не беше изпратен. Някой своевременно се беше погрижил и това гостуване да бъде осуетено”, разказва в книгата си Генко.

Ревизират репертоара на Жилбер Беко

През лятото на 1971 г. за рецитал на „Златният Орфей” пристига френската звезда на шансона Жилбер Беко. Ден преди това директорът на фестивала Генко Генов е събуден посред нощ от служител на Държавна сигурност, който твърдо настоява Беко да не изпълни новата си песен „Червената завеса”, в която се пее: „Една червена завеса, която скрива нещата, за които трябва да се мълчи...” Тъкмо тези думи силно притесняват церберите от ДС. Генко Генов отива на репетицията на Беко, сяда до него и директно го пита дали държи на тази песен. Жилбер отговаря:„Ни най-малко. Тя ми е нова и има още да работя по нея.” Така по най-безболезнения начин Генко Генов само за минути „урежда” въпроса.

Алла Пугачова става звезда за една нощ

Оказва се, че днешната примадона на руската естрада, чиято кариера стартира от сцената на Слънчев бряг през 1975 година, случайно попада на „Златният Орфей”. Титуляр за участие във фестивала бил тогавашната звезда на съветската естрада Георгий Минасян, но, заради подозрения в хомосексуализъм, в последния момент съветското културно министерство го спира и към България отлита неизвестната още певица.

Алла Пугачова е на косъм от статуетка „Златният Орфей”, тъй като тогава безспорен фаворит на публиката е англичанинът Карл Оуен, който обаче получава първа награда, а нашата певица Стефка Оникян - втора.
Така на 8 юни 1975 г. Алла излиза на сцената в Слънчев бряг като победител и на следващата сутрин се събужда като суперзвездата на целия соцблок.