Хърватско-холандската писателка от български произход Дубравка Угрешич бе удостоена завчера с почетното звание „Доктор хонорис кауза” на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Тя се радва на световна слава, автор е на 16 книги - романи, сборници с есета и книги за деца, голяма част от които са преведени на български език - „Лисица”, „Форсиране на романа река”, „Баба Яга снесла яйце”, „Домашни духчета” и др.

При награждаването Угрешич започна благодарственото си слово с разказ за историята на нейната майка, която заради една голяма любов през 1946 г. тръгва от Варна към Югославия с влак, носейки със себе си книги, малко дрехи и дребни ябълки и обясни:

„В следвоенното ми детство, лишено от играчки, книгите на мама ми послужиха като играчки. Прелистването и драскането с молив по белите полета бяха най-ранното ми детско забавление. С тръгването на училище пакетът стана по-голям, а желанието за учене бе подкрепено от идеологическата пропаганда на времето - със социалистически лозунги, които твърдяха, че „знанието е сила”, с легендите за вождовете на комунизма, които непрекъснато се учели, и с портретите им”.

Тя се върна в спомените си по време на първото си посещение в България, срещата си със своите роднини, бързото научаване и последвалото бързо забравяне на българския език:

„Впрочем, случваше се децата от махалата да ми подмятат: „Бугарица! Бугарица!”. По-късно щях да разбера, че страхът от изключване от обществото е един от най-големите човешки страхове. Подобен страх засяга и животинските видове, живеещи на стада...”

Точно такъв ужас Дубравка изпитва след падането на Берлинската стена и разпада на Югославия, когато се сблъсква с националистическата хърватска пропаганда, обзела родината й.

„Учителите ми, които най-гръмогласно проповядваха автономност на литературата и изкуството, на бърза ръка предложиха интелектуалните си услуги и подкрепа на новите власти, сърбите - на сръбските, хърватите - на хърватските. Това бяха хора, които тутакси застанаха в защита на уж застрашените национални литературни ценности, застъпиха се за разделянето на езика и литературите по кръвни групи, за въвеждане на цензура, която скоро се оказа по-брутална, по-глупава и по-тесногръда от комунистическата. Това бяха хора, които със скоростта на термити заграбваха министерства и други важни места, проповядваха прочистване на библиотеките (от сръбски, югославски и комунистически автори). Това бяха хора, които искаха да се узакони правилото само „чисти хървати” да могат да преподават хърватска литература в средните училища. Университетите бездруго бяха светкавично „прочистени”.

Тя не издържа на отровната атмосфера и нападките, обвиняващи я в югоносталгия и през 1993 г. напуска родината си.

„Поех по света с нищожен капитал от няколко книги, на възраст, в която по-мъдрите хора вече кроят планове за пенсия. Това беше интензивен, формиращ курс, това бяха „моите университети”. Когато поех по света, ми хрумна, че всъщност просто продължавам мамината история. Тя беше напуснала своята страна и тръгнала към друга, защото така диктувало влюбеното є сърце. Аз напуснах страната, защото вече не можех да дишам: непоносимото количество омраза, лудост и лъжа със страшна скорост изчерпваше кислорода от дробовете ми.”

Днес тя живее в Нидерландия и пътува по целия свят. Вълнуват я преди всичко чудесата на новата електронна епоха: „Ходим, вперили погледи в екраните на своите телефони, живеем в културата на компромиса и консенсуса, всички се съгласяваме с всички...”

 

Важeн въпрос

Ето как 70-годишната писателка, носителка на европейска награда за есеистика „Шарл Вейон”, награда „Хайнрих Ман” и международна награда за литература Нойщад, приема света днес: „Макар да имам дом, последния четвърт век от живота си прекарах като номад. И не ми е съвсем ясно дали светът се обърна с главата надолу, или винаги е бил такъв. Не зная как се случи лошото изведнъж да стане добро, лъжата - истина, а истината - лъжа. В глобалния човешки ход се повреди сигналната система. Навлязохме в нова епоха. Историческото време се измерва с BG (Before Google) и след това. Дали обаче станахме и нови хора?

 

За нея

Тя е автор, лишен от родина

Дубравка има противоречива съдба в родината си. Обвиниха я в югоносталгия, че уж страдала по загубата на бившия голям книжен пазар на федеративната република. Конфликтът стигна дотгам, че тя почти не се връща в Хърватска и живее в Нидерландия от много години. В това отношение тя е писател изгнаник и се нарежда до свои колеги като Салман Рушди, Орхан Памук и др.

Проф. Михаил Неделчев, литературен критик

 

Винаги отстоява гражданската си позиция

Добри писатели има много. Малко са обаче писателите интелектуалци като Дубравка Угрешич, поемащи риска да отстояват гражданска позиция, която може да ги отлъчи от удобството на една или друга общност. Дубравка Угрешич е един от малкото останали гласове, защитаващи все по-крехката сякаш либерална идея, че човекът не е функция на нацията или на пазара.

Доц. Бойко Пенчев, Декан на Факултета по славянски филологии на СУ

 

Не толерира писатели аматьори

В есетата си демонстрира интелектуално пренебрежение към размиването на границата между писателите аматьори в интернет и професионалистите в занаята. Същевременно обаче тя запазва топлото си отношение към хората, които жадуват за човешко общуване, възползвайки се от възможностите на новата медия.

Крис Бърд, литературен анализатор на сп. NewYorker

 

Има усет за трагичното и комично в ежедневието

Дубравка Угрешич изследва пълния спектър на човешкото съществуване. От живота в изгнание до живота в затвора, от пиещите вода с бутилки с огромни раници до конкурса за песен на Евровизия, неудържимото остро око на Угрешич успява да разкрие това, което е било скрито в полезрението, или да разкрие трагичното и комично в ежедневието.

Елън Елиас-Бурсач, американска преводачка