Германският парламент прие резолюция, признаваща за геноцид "Гладомора" в Украйна през 30-те години - масов глад, за който се предполага, че е причинил смъртта на над 3 милиона украинци, при репресивното управление на съветския ръководител Йосиф Сталин, предаде Асошиейтед прес.

Резолюцията беше внесена в долната камара Бундестага от трите партии от управляващата коалиция на канцлера Олаф Шолц и от основния опозиционен блок. След дебати, на които присъстваше и украинският посланик в Германия, тя беше приета с техните гласове, а останалите две опозиционни партии се въздържаха.

Гласуването се състоя само броени дни след като Украйна отбеляза 90-тата годишнина от началото на глада.

В резолюцията е записано, че "масовата смърт от глад не е резултат от провалени реколти; политическото ръководство на Съветския съюз при Йосиф Сталин е отговорно за тях". Допълва се, че Сталин е гледал с дълбоко подозрение на всичко украинско и се отбелязва, че "цяла Украйна е била засегната от глада и репресиите, а не само зърнопроизводителните ѝ райони".

"От днешна гледна точка това следва да бъде квалифицирано в политико-исторически план като геноцид", се казва в резолюцията. "Германският Бундестаг споделя подобна квалификация".

"Причината за този ужас е в Кремъл - там диктаторът е взел безмилостното решение да прокара колективизацията със сила и да предизвика глад", каза от парламентарната трибуна Робин Вагенер, депутат от Зелените, които са част от управляващата коалиция. "Убийството с глад е имало за цел и да потисне политически украинското национално самосъзнание, украинската култура и език", допълни той.

По думите му "паралелите с днешния ден са очевидни" - гледна точка, която прозвуча от трибуната и от други депутати девет месеца след началото на руската инвазия в Украйна.

"Сегашната руска агресия срещу Украйна се вписва в тази историческа традиция", каза консервативният опозиционен депутат Фолкер Улрих.

Учените остават разделени в мненията си дали гладът в Украйна е бил "геноцид". Основният въпрос, по който се дискутира, е дали Сталин нарочно е искал да избие украинците в опит да смаже движението за независимост от Съветския съюз или гладът е настъпил най-вече заради некомпетентност на официалните власти, съчетана с природни фактори, отбелязва Асошиейтед прес. Въпреки това "големият глад" предизвиква тлеещо негодувание сред украинците срещу управлението на Съветска Русия.

Според Музея на Гладомора в Киев още 16 държави освен Украйна са признали глада за геноцид: Австралия, Еквадор, Естония, Канада, Колумбия, Грузия, Унгария, Литва, Латвия, Мексико, Парагвай, Перу, Полша, Португалия, САЩ и Ватиканът. Други страни като Аржентина, Чили и Испания са го осъдили като "акт на изтребление".

Миналата седмица папа Франциск сравни сегашните страдания на украинците с тези през 30-те години при "изкуствено предизвикания от Сталин геноцид".

В приетата днес резолюция е включен призив към германското правителство да работи срещу "всякакви опити за разпространение на едностранчиви руски исторически разкази" и да продължи да помага на Украйна като жертва на сегашната война.

Отбелязва се, че гладът в Украйна се е случил във време на масови престъпления срещу човечеството в Европа, включващи нацисткия Холокост "в неговата историческа уникалност", военните престъпления на германската армия и систематичното избиване на милиони цивилни като част от "расистката германска война на изток, водена с цел унищожение".

Подобни резолюции са без обвързващ характер и не задължават правителството да предприеме действия, но външният министър Аналена Бербок благодари на депутатите, които са я внесли.