Духовният код на България, народа и азбуката

Обречени сме на успех, ако следваме своите добродетели

Авторката Съни Ламброзо си има име Славка Ламбрева. Не обичам неразгаданите неща, с които да сме уж над читателя, да се чувстваме привилегировани. Затуй ще обясня. Заради криворазбрана неблагозвучност на българското име (нещата комай вече се преобръщат!) й предлагат да си потърси псевдоним. Та тъй става Ламброзо - хем италианско, хем почти като българския оригинал. А смяната на собственото име е обяснима - не върви Ламброзо да е Славка, така че го заменя с ползваното обръщение към нея от близък човек. Пък и, нали, га си имаш псевдоним, работата изглежда в кърпа вързана. Смяната става преди време, при първите є издадени книги - поетични и прозаични. Щото е неразумие да напишеш книга със заглавие “Духовният код на България, българите и българската азбука” и да се прекръстиш на Ламброзо. То и това може, за да си по-убедителен за българоевропейците, ама чак дотам. Тъй че да разберем и уважим смяната и да не придиряме много за името.

Преди много години предвиждах, че книгата ще се промени съществено. Наред с художествената проза, при която посланието на автора достига до читателя с посредничеството на измисленото, на сюжета, ще бъде потърсен и друг път. Заобиколният - посланието да минава през разиграването на театър, да се направи художествено, няма да остане единствен. Тази книга няма да бъде изместена, но вече няма да бъде безрезервно господстваща. Защото се появиха и появяват интелектуални сюжети, които не са последователен или изпълнен с ретроспекции и ретардации разказ. Сега сюжетът и обликът на много книги се определят от авторовите намерения или по-скоро от готовността да ни допусне до себе си. Тук, в тази книга, това е станало с пълна сила. Авторката освен че ни приобщава към своите открития, иска да ни направи съпричастни с пътищата є до тях. Тъй че макар заглавието да сочи ясната цел да се стигне до духовния код на българина, т. е. до неговата същност и произлизащата от това съдба, книгата има още сюжети и спомагателни функции.

Съдържанието включва освен задължителното постигане на намеренията на заглавието, т. е. разкриване на основните черти на духовния код на българина, държавата и азбуката му според нумерологията, така и авторското разбиране за човека като съвкупност от душа и духовност; представата є за Вселената и живота на човека; убедеността є, че нумерологията е надеждно средство за достигане до същности и обяснения и че съществува тайнствена, но доловима и често безспорна зависимост между цифровите изражения на буквите на всяка азбука и националните и личните кодове. Спомнете си - и авторката ни я напомня, за онази загадка “Туркия ке падне=1876 г.”, в която прадедите ни са повярвали повече отколкото в огнените речи на апостолите. Не можем да наречем нумерологията наука или пък носител на абсолютната истина. Особено след като в нея - това не го спестява и авторката, има няколко варианта на тълкувание или предсказание. Но във всеки случай там има ред попадения, които зареждат с доверие докосналите се до нея. В книгата не се следва някаква подреденост, та да ни внушава универсалност и всевалидност, и има и разказани преживявания, които формират още един сюжет - пристрастяването към нумерологията, приемането є като своя сфера.

И оттук естествено и желанието да научиш другите, непосветените как да се ориентират в новия за тях свят. Така се стига до още една част на книгата обучителната, справочната, в която авторката обяснява две основни неща: значението на цифрите от 1 до 9 и на важните числа след тях за нумерологията; и справочник за символното значение на буквите от кирилицата. След внимателно запознаване тази част може да служи като самоучител на интересуващия се читател. Да обобщим - освен разкриването на духовния код на българина, държавата и азбуката книгата има още няколко линии: поглед върху миналото, настоящето и очакваното бъдеще на България, на света, на човека; саморазкриването на авторката; пособие по нумерология. Като те - това е и в интерес на възприемането, често се вплитат и преплитат. Стигнах и до неспоменатата линия - навлизането в поведенческата същност на човека и съвети за самоуправление. Тя е и самостойна, но и някакво продължение на саморазкриването.

Авторката никъде не се прави на откривател. На редица места изказът прилича на споделяне на научено от други източници, на придобито знание. Така някак ни подсказва, че тя, правещата важни обобщения, сама продължава да се учи. Това е симпатична позиция и в никакъв случай не е фалшива. Всъщност кой в сферата на нумерологията и на езотеричното може да каже: аз опознах духовния свят и сега ви го представям. Защото там, в тези сфери, отделни прозрения се задълбочават чрез потвърждението и на друг опит. И т. н. и т. н. - се върви към утвърждаването на някакъв модел на невидимото, на уловеното с вътрешни сетива. На който всички се доверяват.

Допускам, че на читателя му се ще, без да е прочел книгата, да научи от мене какви са духовният код на България, българите и българската азбука. Не ща с този текст да отглеждам лениви читатели. Тъй че ще кажа две неща. Едното е, че изведеното в книгата нумерологично ДНК на българина има голяма близост с моята представа за родното, постигната чрез исторически наблюдения, паралели, анализи, обобщения. Това е и причината да напиша за тази книга. Второто се съдържа в изречение, изведено като реклама на корицата. Дълго е, затова ще предам смисъла - българите са обречени на успех, ако следват своите добродетели. Останалото - и според поета, е измама.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл