Не е лоша новата ера, но сякаш не успява да ни направи щастливи

В понеделник от националните медии научихме, че започва нова ера, която ще трае 200 години. Казала го е световно известната астроложка и автор на множество трудове на тази тема, Ясмин Боланд. Тази ера щяла да донесе много промени в личен и глобален план. Жалко, защото ако промените са хубави, 200 години не са нищо за една ера. Вижте например мезозойската: цели 186 милиона години! А промените задължително ще са хубави, защото става дума не за коя да е ера, а за ерата на Водолея, която според мен започна още през 70-те с филма „Коса“, но може и да се заблуждавам. Между другото някои астролози са на моето мнение, че ерата е започнала през 20 век, но други изчисляват, че ще започне чак през 24 век. Това, разбира се, не прави нещата по-малко сериозни, нито пък астрологията – по-малко точна наука.

В авторитетните издания за „дългоочакваната“ епоха на Водолея пише, че можем да я разпознаем по технологичния напредък, науката и интернет, които са нейни „запазени марки“. „Те вече са налице по всички точки на земята“ – свидетелстват въпросните издания.

Какво общо има всичко това с коледния дух и с тихите нощи, в които стават чудеса? Общото са ерите, епохите. На Коледа честваме събитие, което отбелязва прехода между две епохи, две ери в историята на човека. Днешните времена така се и наричат – новата ера. Ашурбанипал напада Долен Египет през 667 г. преди новата ера. Грета Тунберг се ражда през 2003 г. от новата ера. Старата ера и новата ера. Това празнуваме на Коледа – новата ера.

Можем да делим времето на колкото си искаме епохи и по каквито си искаме признаци (например ерата на Иван Костов къмто ерата на Бойко Борисов), но съществените, поне според мен, са три: ерата на езичеството (Античността), ерата на християнството (Средновековието) и ерата на безбожието (модерните времена), която се опитва да се наложи, при това все по-убедително, през последните около 200 години. Всъщност не е съвсем правилно да я наричаме „на безбожието“, а може би е по-добре да я наречем на богоборството, защото човекът няма нищо против над вселената да господства бог, но настоява този бог да е самият той. Дори работи по въпроса за телесното си безсмъртие. Само дето теомахията (богоборството) е сблъсък между относително равни по величие богове, докато човекът се опълчва срещу нещо, за което е неспособен да има дори и далечно предчувствие.

Новата ера не е лоша. В някои отношения дори е прекрасна и много прилича на земен рай (земният рай е заветната цел на богоборците, независимо дали ще го наричат остров Утопия, комунизъм или глобална либерална демокрация). Тя е пълна с лесно достъпни антибиотици и ваксини, които правят телесния живот дълъг и сравнително безболезнен. Храната е в изобилие (друг е въпросът дали всички имат достъп до нея), културата е в мобилното устройство в джоба (друг е въпросът дали някой се интересува от нея). Светът е пълен с хитроумни изобретения, които ни спестяват необходимостта „с пот на лицето да ядем хляба си“ (Бит. 3:19). Даже медиите, това най-великолепно изобретение на новото време, се опитват да ни научат на нещо като любов и доброта. Не е лоша новата ера, но сякаш не успява да ни направи щастливи, защото за да се почувстваме щастливи, е необходимо първо да се почувстваме благодарни, но ние искаме още и още, обидени че не получаваме всичко, което ни се полага. И все пак новата ера не прилича на нищо, познато преди нея, защото през нея за първи път човекът вижда истински шанс да бъде бог. Някои от нас знаят, че могат да са богове само по благодат, други се заблуждават, че могат да са богове сами по себе си, заради някакви въображаеми свои достойнства и заслуги, но като цяло човекът никога след грехопадението не е бил толкова богоподобен. Ерата след Христа (и поради Него) е ерата на уподобяването. Уподобяването честваме на Коледа. И го чества целият свят, не само християнският. Навсякъде палят весели и уютни лампички върху коледното дърво, независимо дали осъзнават, че това е Дървото на живота в Едемския рай. Копнежът по изгубения рай е по-дълбок и по-древен от всеки животински инстинкт, присъщ нам поради тленното ни естество.

Какво е коледният дух? Нима е нещо повече от възкръсналата доброта? Никой няма да спори, че коледният дух е духът на миниатюрна частица от времето, в която егоизмът и жестокостта гузно се скриват в мъхестите си бърлоги. Тази частица дори не е от времето, а е извън него, в онова особено време, което се намира между хроноса и вечността. Опаковаме се в малко сапунено мехурче над клокочеща и воняща на сяра кал – виждаме всичко навън, вижда ни и то не ни докосва или поне не така болезнено както през останалото време. Обличаме смешни пуловери, слагаме си еленови рога и червени носове, радваме се на семейството като че ли го виждаме за първи път след дълги дни на безпаметна раздяла. Да, вдетиняваме се; да, видиотяваме се понякога, но на душите ни е нежно и си прощаваме. В безкрайния ни списък от важни неща най-отпред застават простичките, които рядко имат материално измерение. Коледният дух не прилича на нищо изживяно от човека в неговата помрачена и пълна с отчаяние история.

Човек носи добротата по рождение. Дали е така? Има два възгледа по въпроса. Според единия човекът се ражда добър, безгрешен, и предназначението му през цялото оставащо (не много) време до неговата смърт е да бъде щастлив. Ако случайно не е щастлив, то това означава, че световният ред е нарушен по някакъв начин и човекът трябва да протестира, да се бори за неговото възстановяване. Според другия възглед човекът се ражда лош, макар и в повечето случаи невинен. Ражда се лош, защото е осквернен от първородния грях, който се предава през поколенията, и задачата му е с усилие да се върне в първоначалното си добро състояние. Чрез грехопадението човекът допуска злото да влезе в света и да го помрачи, макар да не може да отнеме изцяло славата му на съвършено Божие творение. Доброто и злото не са равностойни, както смятат богомилите и други зловещи еретици от тяхната величина. Доброто е същност, а злото е само състояние. Временно състояние, допуснато в света (нали не е нужно да припомням, че има само два начина нещо да се случи: по Божие промишление и по Божие допущение?). Злото е допуснато, единствено за да покаже човекът дали е способен да се справи с него.

И така, добър или лош се ражда човекът? Зависи как го погледнем, знам, че е смешно. Ако го погледнем като паднала твар, принудена да се храни с гнилоча на разлагащата се материя, тогава е лош. Ако обаче го погледнем като творение, създадено по образ Божи и носещо неотменно този образ в себе си, макар и погребан под километри сквернота, тогава е добър. Никой не може да помрачи или да унищожи Божия образ. Може само да го скрие под нечистотии. Казват, че когато археолозите извадят от земята златни монети, те са като черни буци, но златото в сърцевината не е променено. Коледа е един от малкото случаи, когато човек си спомня, че е непомрачим и безсмъртен образ Божи. Може да не го нарича точно с тези думи, но си го спомня. Този спомен е отвъд самоосъзнаването на индивида. Този спомен е духът на Коледа, каквото и да ви разправят.
Коледа е рожденият ден на Христос, денят, в който божественото естество се съчетава с човешкото за да се изпълни в цялост замисълът на творението. Рождеството е събитието, което неизменно води до Възкресението, а то променя структурата на света, строшава портите адови и отваря пътя към царството Божие, където „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“ (1 Кор. 2:9). Без Рождество няма Възкресение, а без Възкресение няма смисъл. А нали във всичко трябва да има смисъл, включително и в човешката история?

На Коледа се правят добрини, това бил духът на Коледа. Самоцелното добро не е съвсем добро. Доброто трябва да е адресирано, но доброто се адресира по два начина: към онзи, комуто го правиш, и към Онзи, в Чието име го правиш. Това е Новият завет, казан с малко по-други думи. Ако допуснем тази хармония да се наруши, резултатът никак няма да е приятен. Коледният дух е духът на двойно адресираната добродетел. И нека не забравяме първата в света Коледа, когато „внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лук. 2:13,14).