САЩ са загубили голяма част от възможностите си да „сдържат“ реалните си противници

Очертава се 2024 г. да бъде наречена военна. Вероятно дори с добавката световна. Във вид на хибридна световната война икономическите, политическите и информационно-психологическите  процеси се разгръщат по целия свят поне от началото на века. Без дълги паузи, пристъпно ускоряващо се, в условията на хаотичност сред човешкия политически фактор.

Към горещите военни действия в Украйна през октомври се добавиха и тези в ивицата Газа. САЩ и без конфликта в Близкия Изток са претоварени с участия за „миротворчество“, целящо да ги утвърди в ролята на световен хегемон. И все по-ясно се вижда, че всъщност са загубили голяма част от възможностите и силата си да „сдържат“ реалните и потенциалните си противници.

Това е особено важно, защото се дължи на процеси вътре в свърхдържавата, които тя силово насажда и във васалните си държави, в Евросъюза и у нас в частност. Болестите в обществата в тези страни при всичките си специфики са и доста сходни. И последствията от тях също.

American Greatness, 11, 01. т. г.: „Американската цивилизация се преобърна от краката на главата си, скоро ни очаква и среща с доскоро немислимото и невъобразимото. Само за последната половин година ние видяхме цяла поредица от знакови моменти, предвещаващи близък крах на американската култура. Изцяло резултат от делата на прогресистите. Виждаме разкол, равен на който Америка не познава от времето на Гражданската война.

Радикалните левичари очевидно са убедени, че този хаос, анархия и нихилизъм са им жизнено необходими, за да срутят нормите и обичаите от миналото и така да внедрят социалистическа програма за равенство, каквато в нормално време всички биха отхвърлили гневно.“

Хаос, анархия и нихилизъм, близък крах, опасен разкол... Всяка по отделно от тези страхотии вътре в държавата налага изнасяне на напрежението навън чрез война. Или чрез няколко войни. Иначе ще я получи като гражданска, чиито симптоми вече се набиват на очи.

В големите ни градове прокурорите, повечето от тях на заплата при Джордж Сорос, вече практически унищожиха гражданското общество, пише журналистът Виктор Хансън. Ускорява се подкопаването на съществуващата съдебна практика. Масовите грабежи рязко зачестяват, при това най-често остават безнаказани, защото на полицаите е забранено да се борят с грабителите.

Престъпността в страната, особено в щатите, където традиционно доминират демократите, бурно расте. През последните 3-4 години при Байдън в южната граница на Щатите зеят огромни дупки, през които са влезли поне 10 милиона нелегални пришълци. Зеят нарочно, демократите го налагат с оглед тактически изборни изгоди.

Скъпо се плаща стратегически. Скоро след навлизането на израелски войски в Газа избухнаха демонстрации в полза на Хамас, в подкрепа на терористичния акт на 7 октомври, крайно остро срещу подкрепата на Вашингтон за Израел. С плакати за неговото унищожение и възгласи за изтребване на евреите.

Далеч не само в Манхатън и пред Златната врата са тези протести. На Вашингтон се налага да маневрира, иска от Израел „трудни решения“, на каквито израелските власт въобще не са готови. И се показва безпомощността на външната политика на САЩ в Близкия Изток, където вече никой не ги слуша с внимание. И в Азия вече не им козируват, и в Африка и Латинска Америка също...

САЩ губят и още повече ще губят от безрезервната подкрепа за Израел, но засега не могат да я спрат. Не могат да се откажат и от всестранното подпомагане на Украйна. Подложени на огромен натиск, следват ги в своя вреда и страните в ЕС. Истинската световна нестабилност е в сърцето на колективния Запад.

В Европа хората започват да проумяват, че войната на НАТО в Украйна не е тяхна. Ходът на икономическите процеси ги убеждава. В Германия, в локомотива на Европа, се закриват фирми, които са оцелели след двете световни войни. Все повече стават хората, загрижени за суверенитета на държавите си, а все по-неубедителни управниците им, предпочитащи „глобалното село“.

Такава е американската матрица за подбор и развитие на кадри в политиката в страни от ЕС и особено в Източна Европа. Ярък пример е 34-годишният Габриел Атал, сложен за премиер в Париж. От семейство продуценти в киното, с баща евреин от Тунис и майка с еврейско и гръцко потекло от Одеса.

Хомосексуалист, наречен от депутатката Матилда Пано „Макрон-жуниор, специализирал се в пренебрежение и високомерие“. Коя ли му е първата лейди, се питат парижки майтапчии. Меланшон, лидерът на „Непокорена Франция“ реагира: „По същество длъжността на премиера е опразнена, президентът-монарх еднолично ще управлява. Тежко на народ, чийто крал е дете!“.

И Ротшилд сигурно харесва такива французи. Великият предприемач Хенри Форд: „Ако изземете парите на 50-те най-богати еврейски семейства, войните и революциите ще спрат“.

 The Wall Street Journal: „По време на руската специална операция въоръжените сили на Украйна загубиха хиляди военнослужещи, включително най-опитните и мотивирани.“ Само САЩ дадоха на Украйна два пъти повече пари, отколкото е целият военен бюджет на Русия. Пак ще дават, но опитват да принудят европейците да плащат повече. И съвсем да се смразят с Русия.

Обаче мантрата „ако Путин победи в Украйна, той ще нападне Европа“ не дава магически ефект. Войната разкрива значителни пукнатини сред членовете на НАТО. Антиамериканската връзка между Китай и Русия стана още по-здрава, на САЩ авторитетът не се увеличи.

Бисмарк: Войната между Германия и Русия е велика глупост и точно затова тя задължително ще се случи.“ И не веднъж.
Джордж Оруел: „Цялата пропаганда за война, всички крясъци, лъжи и омраза винаги принадлежат на хора, които не воюват“.

И украинците - кой по-бързо, кой по-бавно - схващат, че сегашната им държава не е построена за украинци, а за чужди интереси. Не е далеч времето, когато голям процент от тях ще възприемат режима на Зеленски като чужд, а военната операция на Русия като освободителна. Било е и преди.

В Европа и у нас управниците тревожно се питат, до каква степен на риска от световна война ще стигне Вашингтон. Не-коалиционерите ще прокарат всички вредни за българите и държавата ни политики. Поднасяйки ги като неизбежни, необходими, полезни в перспектива или поне безвредни. Но във всички случаи ще са в името на свободата и демокрацията, как иначе!

Повечето неприятни въпроси ще се обявяват за дребнотемие. Сглобените зад кабинета „Денков-Габриел“ рязко увеличават атаките срещу Радев и „Възраждане“, за да отклонят недоброжелателното обществено внимание от себе си. Предизборен страх ги тресе от вероятен провал на изборите за европарламент.

През годината ще има избори в страните на половината човечество. Повечето не са рутинни, много ще зависи от тях, особено в САЩ. Дървеният Зелен Дракон е символ на растеж, но и огнени пламъци. Опасността от голяма война става все по-близка.