Всичко се прехвърля под управлението на капитала - от контрола на ваксинационните „паспорти“ до цензурата

Теди Рузвелт* изнесе своята реч през 1902 г. „За контролът върху корпорациите“, в която предупреждава за опасностите от корпоративната власт върху живота на гражданите. Той нарече корпорациите „творения на държавата“, и каза, че те трябва да бъдат контролирани от „представители на обществото“. Рузвелт беше републиканец, но недоверието му към корпорациите и последващата му вяра в голямото правителство щеше да стане пробен камък за политиката на поколения демократи, от Голямата депресия до Великото общество**.

Подобно на смяната на магнитните полюси на Земята, американската политика сега изглежда внезапно се промени: лидерите на демократите все по-често се застъпват за корпоративното управление, докато републиканците дават гласност на популистките теми. С инициативи, вариращи от подкрепата на най-големите програми за цензурата в историята до регулирането на ваксинационните паспорти, либералите се надяват да гарантират, че компании като Apple или American Airlines ще изпълняват социални програми без никакви конституционни и политически ограничения от правителството.

Този нов модел на управление стана очевиден, когато прессекретаря на Белия дом Джен Псаки беше попитана за регулиращата система за ваксинационните паспорти. Тя отговори, че „в момента това не е част от ролята на федералното правителство“, но отбеляза, че администрацията се надява да види подобна регулация от „организациите от частния сектор, университетите и институциите, които започват да регулират това, което е новаторска стъпка, която те ще предприемат и трябва да предприемат".

Това използване на корпорации е обусловено по политически и юридически причини. Макар че, призива за задължителните ваксинации, администрацията на Байдън очевидно не е готова да поеме политическите разходи за държавното регулиране. Към 11 юли 159 266 536 американци бяха напълно ваксинирани - 48 % от населението на САЩ. Като се има предвид изключително високата степен на ваксинация на лицата над 65-годишна възраст (около 85 %), процентът на възрастните на възраст под 65 години ще бъде по-нисък. Това са голям брой избиратели, които няма да реагират добре на правителствените разпоредби на изборите през 2022 г. Освен това през 1905 г. Върховният съд потвърждава задължителните ваксинации от щатите, но всяка федерална наредба може да срещне конституционни проблеми.

Частните компании обаче имат много повече свобода да диктуват такива условия. Така че някои - персонажи като медицинския анализатор на CNN д-р Лиана Уен призоваха за принудителни мерки, които „ще създадат трудности за хората, ако останат неваксинирани“. Тази принуда ще дойде от частните компании, които ще отказват на хората достъп до пътувания, ресторанти, филми, училища и други аспекти на съвременния живот. И така, като при съобщението на Псаки, Белият дом на Байдън сигнализира на частните компании да внедрят такава национална паспортна система. И компаниите слушат и се подчиняват.

Корпорацията Morgan Stanley наскоро обяви, че всички нейни служители трябва да бъдат ваксинирани, за да се върнат на работа. Въпреки че мнозина имат религиозни възражения, главният изпълнителен директор на Morgan Stanley Джеймс Горман даде ясно да се разбере през юли, че за служителите, ако се опитат да работят дистанционно, ще се сблъскат с това, което Уен нарича "трудни" времена: ''Ако искате да получавате нюйоркски заплати, тогава ще трябва да работите в Ню Йорк. Нищо подобно като „Аз съм в Колорадо ... но получавам заплащане като в Ню Йорк“ няма да проработи при нас". По-ясно едва ли може да бъде казано: дистанционната работа ще бъде наказвана.

Ако успеят в това, тогава корпорациите ще управляват системата от бариери и наказания, за да изолират онези, които не се решават да се ваксинират, като ги изтласкват във все по-тесни пространства на съществуване. Гражданите ще се затрудняват да пътуват или да вечерят извън дома си, ако не спазват корпоративните политики.

Политическото удобство от използването на корпоративния контрол е най-очевидна в подкрепата за масирания корпоративен контрол върху свободата на словото, който понастоящем съществува в САЩ. Държавата не може да въведе конституционна цензурна система***, но може да възложи функциите за цензура на частните компании като Facebook и Twitter. Само тази седмица Белият дом призна, че е сигнализирал за „дезинформация“ за осъществена цензура от Facebook.

В същото време демократи като сенатора Ричард Блументал, от Кънектикът, настояват големите технологични компании да се ангажират с още по-„силна модификация на съдържанието“, което си е Оруеловски термин за цензурата.

Либералните писатели и медийните дейци призовават за корпоративната цензура, въпреки опасността държавата на практика да контролира медиите чрез частните корпорации. Дори деканът на факултета по журналистиката на Колумбийския университет и писателят Стив Кол от Ню Йорк осъдиха, че свободата на словото според Първата поправка, се "използва като оръжие" за защита от дезинформацията.

Сега обществото трябва да обсъжда обществените разногласия в рамките и ограниченията, определени от корпоративните цензори, под ръководството на държавата. Twitter забрани публикуването на съдържанието от лаптопа на Хънтър Байдън чак за след изборите през 2020 г. Съвсем наскоро Facebook обяви, че на своята платформа хората могат да обсъждат произхода на COVID-19, след като цензурира тази дискусия, но въпреки това както преди забранява възгледите на опозицията за ваксинациите и пандемията. Други компании активно блокират своенравните мисли и възгледи. Миналата седмица съд в Германия глоби YouTube за цензура на видеозаписи, показващи протестите срещу ковид ограниченията. Междувременно Twitter цензурира критиките към индийското правителство, целящи да разкрият лошото управление на пандемия там, която убива хората.

Често срещаният ляв рефрен е, че корпоративната цензура не е ограничение на свободата на словото, тъй като Първата поправка се отнася само до правителствените ограничения върху свободата на словото. Това не само увеличава властта на корпорациите, но и намалява самото определение на свободата на словото.

Свободата на изразяване не се съдържа изключително само в Първата поправка. Тя включва пълния набор от публични изказвания както в частните, така и в публичните форуми. Либералите обаче, които някога се противопоставяха на признаването на корпоративните права за свободата на словото, като случая с Citizen's United, сега са отличните защитници на корпоративните права на свободата на словото, за да оправдаят цензурата върху опозиционните възгледи.

Но компаниите за социалните медии обаче не са просто някакъв си бизнес там. Те бяха създадени като неутрални платформи за комуникация между хората и след това им беше предоставен специален имунитет срещу съдебни искове. В момента обаче тези корпорации контролират огромното количество от обществения дебат и се превърнаха в нарастваща заплаха за демократичния процес, като разширяват своите правомощия за обсъждането на въпроси, вариращи от промените на климата и джендърната идентичност, до фалшификациите на изборите и общественото здравеопазване. Трябва да се придържате към „истината“, установена от тези компании по определените въпроси, или ще рискувате да бъдете забранени като „разпространители на дезинформация“. Всъщност, Псаки настоя тази седмица, че след като хората бъдат забранени от една социална медия, те ще трябва да бъдат забранени и във всички останали социални медии.

Ако тези тенденции продължат, гражданите могат да се окажат в де факто изгнаници по заповед на корпоративните ръководители и няма да могат да пътуват или да ходят на училище и няма да могат да изразяват несъгласието си в социалните медии. Те на практика ще „изчезнат“ в сенчестата държава, в която няма да има нито избирателен, нито апелативен процес. Това ще бъде един утопичен смел нов свят, който би могъл да стане твърде реален, ако позволим на избраните длъжностни лица да използват корпоративни сурогати, за да контролират основните аспекти от нашия живот.

Десетилетия след предупреждението на Теди Рузвелт за корпоративния контрол, неговият братовчед демократа Франклин предупреди, че „първата истина е, че демократичната свобода е опасна, ако хората толерират възхода на частната власт до степен, в която тя става по-силна от тяхната много демократична държава“. Това предупреждение си струва да се повторя и наистина си струва да се туитва <...>, ако разбира се Twitter го позволи.

* Теодор Рузвелт-младши е американски политик, 25-и вицепрезидент на САЩ, 26-и президент на САЩ от 1901 до 1909 г., представител на Републиканската партия, лауреат на Нобелова награда за мир за 1906 г.

** Представлява набор от вътрешни програми, предложени и приети в САЩ по инициатива на президента Линдън Б. Джонсън с цел изграждането на „Великото общество“, в което няма да има бедност. Две от най-важните цели на „Великото общество“ бяха социалните реформи за изкореняване на бедността и расовата сегрегация.

*** Първата поправка на конституцията на САЩ забраняваща на държавните органи да приемат закони, които регулират установяването на която и да е религия, или да забраняват свободното изповядване на религия или да ограничават свободата на словото, свободата на печата, свободата на събранията или право на петиция към държавните служители за разрешаване на жалби Приета на 15 декември 1791 г. като едно от десетте поправки.

Авторът Джонатан Търли (Jonathan Turley) е адвокат, учен-юрист, писател, коментатор и юридически анализатор в областта на радио, телевизионната и печатната журналистика. Като професор в Юридическия факултет на Университета „Джордж Вашингтон”,  той дава съвети по конституционни и законодателни въпроси в Конгреса на САЩ. Участвал е в изслушванията по импийчмънт и отстраняване от длъжност в Конгреса, включително и в импийчмънта на президента Бил Клинтън и в първия, и във втория импийчмънт на президента Доналд Тръмп.

Източник: https://www.informationclearinghouse.info/56671.htm

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)