В очакване на първите резултати от преброяването, проведено през септември в Северна Македония, все повече статистическата операция се превръща в политически акт

Най-важно е какво ще бъде съотношението между албанците и македонците

Утре, 30 март 2022 г., в залата на Филхармонията в Скопие ще бъдат представени първите официални резултати от преброяването на населението в Република Северна Македония. То, както е известно, беше проведено през септември миналата година, а неговите патрони и организатори от Държавния институт за статистика поеха обещанието в рамките на шест месеца основните числа от анкетата да видят бял свят.

И ето, в края на март, в предпоследния ден от шестия месец след финала на преброяването, обществеността в страната ще научи какъв е демографският състав на държавата. И най-важното, което винаги е било определящо през всичките години на съществуването на бившата югорепублика, какво ще бъде съотношението между албанците и македонците. Важността на това съотношение се определя от досегашната управленска практика в страната, според която от процентното съотношение на албанската етническа общност се определя и съответното й представителство във властта. Ако това представителство до 2001 г. беше неписано правило и до голяма степен зависеше от съгласието или не на най-голямата партия на македонците, която управлява, след 13 август 2001 г. бе записано и в Охридския мирен договор. А после беше вкарано и в Конституцията на Република Македония и се превърна в задължително условие на всяка партия на албанската етническа общност в държавата, която приема да участва в коалиционните кабинети. Така беше и така е и до днес - най-голямата партия на македонците, спечелила поредните парламентарни избори, прави кабинет начело на изпълнителната власт заедно с най-голямата политическа сила на албанците. Е, имаше и някои временни изключения, които повече потвърдиха правилото, отколкото да го отричат.

Но за да се определи тази квота, по която албанците ще участват във властта, трябваше да има ясна и научно доказана демографска картина на населението на държавата. Затова през есента на 2002 г. се проведе преброяване, чиито резултати са валидни и до днес, преди утре да бъдат обявени новите от септемврийската статистическа операция.

Цели деветнадесет години институциите, медиите и хората боравеха с данните от 2002 г. През 2011 г. правителството на Никола Груевски реши да използва средствата и експертизата, които някои  европейски структури им бяха предоставили с цел да бъде извършено преброяване по всички правила и стандарти и при съответния мониторинг на място. „Пописът“, както наричат край Вардар тази демографска анкета, започна, но само няколко дни преди края й лично премиерът Груевски разпореди той да бъде прекратен и резултатите от него да бъдат анулирани. Не си спомням дали не препоръча всички анкетни листа да бъдат заключени в някакво помещение, а ключът от него да бъде хвърлен в най-дълбокото на река Вардар. Което пък създаде мита, че властта се е уплашила от хода на преброяването, очертало тенденцията, неофициално, разбира се, албанците в страната да са много повече от това, което през есента на 2002 г. беше договорено като резултат.

А след онова преброяване преди двадесет години наистина се създаде впечатлението, актуално и до днес, че резултатите бяха натъкмени от политически съображения. Само една година бе минала от края на въоръжения конфликт през пролетта и лятото на 2001 г., приключен с вече споменатия Охридски мирен договор. Бунтовниците от Армията за национално освобождение (АНО) с лидер Али Ахмети вече даваха заявка за участие в политическия живот и в управлението на държавата, трансформирайки АНО в партия под името Демократичен съюз за интеграция. Смяната на бойните униформи цвят „каки“ с копринените костюми означаваше не само влизане в „цивилизацията“, но и беше демонстрация на чувството за победители.

Инерцията от тази тяхна „победа“ ги движеше напред и в контактите с институциите на властта и политическите лидери от другите партии. За никого не бе тайна, че проведената под международен контрол акция „Есенна жътва“ за събиране на оръжието на довчерашните бунтовници от Шар планина беше само театър. Който поиска, а това май бяха всички, си запазиха оръжието от бойните действия. И понеже АНО се бореше за повече колективни права на албанците, за тях бе важно преброяването да покаже по-голям резултат, дори това да е с цената на манипулиране тук и там на получените данни. Дали беше само „тук и там“, или имаше по-сериозна и дълбока намеса в масива от получените числа, не знам, но в крайна сметка след дълго чакане стана ясно, че албанците са 25,7%. Значи, една четвърт от общия брой на населението, което беше пресметнато на 2 022 000 човека. Значи оттук нататък всеки четвърти човек в администрацията и управлението на държавата във всички нейни сегменти и равнища трябва да бъде албанец. Както и е, разбира се, с някои изключения, като например армията, полицията и тайните служби.

Но като гледам, дълголетното участие във властта на Демократичния съюз за интеграция - първо с Груевски, после със Заев, а сега и с Ковачевски, ще докара нещата дотам и в онези сектори, в които „албанският фактор“ не е представен, да станат все по-малко. Или въобще да няма такива. Като не изключвам етническата квота на албанците дори да се повиши на някои места предвид факта, че в последния състав на кабинета, съставен от Димитър Ковачевски с цената на много компромиси тъкмо по отношение на някои партии на албанците, министрите от тази общност са почти толкова, колкото и от партиите на македонците. Значи, квотният принцип е нарушен на нивото на върха на изпълнителната власт, което е възможно да рефлектира с пълна сила и надолу по управленската верига.

Напрежението преди обявяването на данните от преброяването наистина достига своя връх. И всяка медия се стремеше да откопчи нещо от старателно скриваната от статистиците графика на резултатите. Успяха само от ТВ 21. Според нея, неофициално в Северна Македония живеят около 1 800 000 човека, като заедно с преброените от диаспората бройката достига до 2 100 000. Значи, посочва телевизията, 300 хиляди граждани на Северна Македония живеят в чужбина.

Но по-интересно е другото - ако не се броят живеещите зад граница, от 1 800 000 преброени граждани около 63-65% са македонци, около 24% са албанци, а 10-12% включват останалите етнически общности. Но ако към резидентните отчетени граждани се прибавят и тези от диаспората, се получават следните съотношения, предоставени от ТВ 21 - македонците са от 60 до 62%, албанците са вече 29,5%, а останалите общности събират заедно от 8 до 10%. Там някъде - в останалите общности, са и българите.

Разбира се, всичко това е неофициално и не е потвърдено от Държавния институт за статистика. Няма и как да бъде другояче. Решителната намеса на преброените от диаспората беше предварително оповестена, особено сред албанския фактор. (Да обърна внимание, оттук нататък все по-често и масово ще срещаме определението „албански фактор“, вместо по-простичкото „албанци“. Това също говори много!) Анкетата в диаспората се проведе през март, далече преди основната работа вътре в държавата през септември. Албанският фактор бе пределно мобилизиран, призиви за активност имаше дори от ключови политически фигури от Прищина и Тирана. Докато някои от общностите на изселници от Република Северна Македония се поддадоха на призива на опозицията в Скопие и бойкотираха процеса. Като членовете на приеманата за най-радикална изселническа група в Австралия, да речем. 

Впрочем, квотният принцип, основен в идеята за мултиетническа Северна Македония, доста често е търпял критики заради това, че стриктното му спазване вкарва във властта хора, без да са компетентни за поста, който заемат. И които правят управлението неефективно. Онзи ден, след грандиозната победа на футболистите на страната над Италия прочетох и едно друго мнение. То, общо взето гласи така: трима от единадесетте в представителния отбор бяха албанци. И те бяха най-добри и с най-голям принос за победата. Квотата е спазена и там, но и тримата са в отбора заради своите качества, а не заради това, че албанци.

Така трябва да действа и управлението на държавата.

Че, направете го, де!