Всичко у нас е съшито с бели конци

Когато политиците не могат да консолидират самостоятелно управление, скърпват коалиция

Бу-у-у-у-у... Забуча асфалтовата машина под моя прозорец. Сигнал, че идат избори. Политиците лъжат, асфалтовата машина не лъже. По пътя към урните народът няма да пропада в дупки, здраво ще стъпва по нови кръпки.

Кръпката дълбоко е залегнала в българския бит и душевност. Откакто ни има като народ, кърпим всичко. Някога доспехите, днеска дрехите. Едно време самара на магарето, сега ламарината на автомобила. Рибарите кърпят мрежите, а политиците властта. Когато не могат да консолидират самостоятелно управление, скърпят коалиция.

Първата в националната ни история е между консерватори и либерали. Те се ненавиждат, но през 1883 г. князът ги насилва да си стиснат ръцете. Съглашението трае едва четири месеца. В края на годината консерваторите си вземат шапките и напускат кабинета. Оттогава насетне „коалиция“ е нелицеприятна дума.

Абревиатурите ППДБ и ГЕРБ-СДС избягаха от нея с невероятното словосъчетание „некоалиция“. Всъщност това беше „кръпка“, върху която залепиха етикета „сглобка“. Ако Иван Вазов беше жив, щеше да възкликне: „Език свещен на моите деди!“
Най-зрелищният спектакъл е кърпенето на бюджета. Нещо като безкрайния сериал „Дързост и красота“.

Тази операция официално се нарича „актуализация“

Изобщо властимащите се гнусят от думата „кръпка“. А тя е обветрена със слава, плеяда бележити фигури носят фамилията Кърпачев.

Христо Кърпачев например е борец срещу фашизма и капитализма, командир на партизанския отряд „Чавдар“. Под негово ръководство са извършени акции, които влизат в учебниците по тактика и стратегия. Нападението на лесничейството в Троян е емблематичен пример за всеки пълководец.

И днес имаме екстраординарни Кърпачевци. „Аз съм Михаил Кърпачев от София - представя се един от тях. - По професия съм специалист по градско планиране и съм завършил УАСГ. През последните години съм активно ангажиран в стратегическото планиране и управление на строителни обекти, развиване на старт-ъп компания за дрехи по индивидуален размер, предприемач и консултант в бизнеси от строителния сектор и развиването на човешкия потенциал. Обожавам предизвикателствата и възможността да преследвам целите си.“

Една всестранно развита личност! Мишо хем планира градската инфраструктура, хем крои дрехи по индивидуален размер. „Кой или какво те вдъхновява за смелите бизнес начинания?“, питат го в едно интервю, което взриви социалните мрежи. „Неистовото желание да видя какво седи зад другата страна на оградата. Понякога е ров, друг път е цветна градина“, сподели той.

Когато е ров, Кърпачев го запълва с асфалтова кръпка. При цветната градина се появява романтиката. Мишо грабва лейката и полива насажденията.

Ето как естествено стигнахме до изкуството

Улица с кръпка до кръпка в столичния квартал „Витоша“, известен като Кварталът на кръпките. Последните, след заграждението, сигнализират за изборите на 9 юни.

Защото само в нашата музикална среда държи китара, надува хармоника, удря барабани и пее Васко Кръпката. Той е завършил техникум по автотранспорт, но не се ориентира към пътните артерии. Есента на 1989 г. Васко създаде „Подуене блус бенд“, с който изпълни „Комунизмът си отива, спете спокойно деца“.

Комунизмът обаче още не си е отишъл и няма изгледи скоро да излети през комина. Живеем в една объркана политическа система, която писателят Георги Мишев дефинира така: „Българският посткомунизъм не е брюкселско плетиво, а нашенска черга с кръпки от шокова терапия, хиперинфлация, приватизация, мутризация, с една дума ерзацмодернизъм.“

„Ерзац“ е сурогатът, който направи кръпката модерна. Сега кърпените одежди се предлагат в най-лъскавите бутици. Колкото повече кръпки, толкова по-скъпа е стоката. Има панталони с кръпка до кръпка, като улиците по територията на родината.

Интернет предлага на сръчните сами да се закърпят. Онлайн кръпките са евтини, за стотина лева целият ще се нашариш. Стига баба ти да те е научила как се борави с иглата. С няколко кликвания на мишката поръчваш комплект от 10 игли само за 5 лева. Внос от Германия, където отдавна не се кърпят.

Ако пък си вързан в ръцете, също има решение. В София усилена дейност развива шивашкото ателие „Закърпи Ме“. Може и вкъщи да дойдат и ще те изкърпят на място. Транспортът е безплатен, а рискът се поема от компанията. Защото не само дупките, но и кръпките са опасни. Дебнат на всяка крачка като мини в Украйна и Палестина.

През 2011 г. медиите разгласиха: „Кръпка на балатума е станала причина шестгодишната Ралица да падне и да счупи жестоко левия си крак на 7-ми ноември в казанлъшката детска градина „Слънчице“. Това е становището на специалната комисия, назначена от кмета на Казанлък Галина Стоянова по случая.“

Изумителна символика има в тази драма

Под отговорност беше подведена учителката Губеркова, която носи името на губерката - най-голямата игла за дупчене. С нея се шие гьон и балатум. Комисията трябваше да установи и накаже оня некадърник, който е ситуирал кръпката така, че детето да пострада. Всичко обаче се замете под балатума.

Аз живея в столичния квартал „Витоша“, известен като Кварталът на кръпките. Никъде на територията на столицата няма повече дупки, замазани с асфалт. Техен дизайнер е кметът Константин Павлов, нарекъл себе си Комитата. Преди време го попитах с писмо защо районът наподобява бомбардировките от Втората световна война.

Неговите секретарки ми отговориха, че няма регулационен план. Работата на Комитата е всеки божи ден да досажда на върховния градоначалник за такъв план. Преди беше Йорданка Фандъкова, сега е Васил Терзиев. Вместо това Павлов по цял ден люпи семки и обръща кафетата, забъркани от секретарките. Ония, които са „боксови круши“ за гневните граждани.

Ако всички комити в нашата история бяха като Комитата, нямаше да има въстания!

Бу-у-у-у-у... Забуча асфалтовата машина под моя прозорец. Сигнал, че идат избори. Политиците лъжат, асфалтовата машина не лъже.