Чия е Бузлуджа? Чие е лозето на Габровски? Чия е лявата част от политическия пейзаж?

Тези въпроси явно вълнуват най-много българските леви в дните, в които държавата е на автопилот, тоест – без никакъв пилот. А пейзажът като цяло си е килнат на една страна и се крепи на зле заковано и разклатено гвоздейче.

Докато временно заетите с управлението на страната се договарят и се чудят какви хватки да измислят, за да продължат лабораторните си упражнения, левите другари се заяждат един с друг през медиите. В това по принцип няма нищо лошо, ако целта на занятието е нещо като светлото бъдеще, примерно. Но уви, във взаимните нападки няма кой знае какъв конструктивизъм, камо ли визионерство.

Не беше права Нинова да отлъчва знакови фигури от БСП или просто да ги принуди да напуснат. Те си останаха фигури и извън тази партия. А тя пък пада все по-надолу като изборни резултати, тоест – като влияние в обществото. И една от причините е недостигът на авторитетни фигури. 

Когато се събраха за пръв път, така наречените бузлуджанци предизвикаха крехка надежда сред ляво настроените хора, че най-сетне нещо се случва, че се върви към обединение. И беше малко дребнаво целта им да се свежда до отстраняването на Нинова, защото в крайна сметка това се открои. Да, главно нейна е отговорността за сриването на БСП. Но от „Бузлуджа“ би следвало най-вече да предложат алтернатива – не искаме това, искаме ето такава политика.

Ако ще махаме Нинова, редно е да се постараем да надградим личната неприязън, като я канализираме и насочим към постигане на ново ниво. Защото тази неприязън винаги предизвиква ответна реакция, която не закъсня – яви се Свиленски и обясни, че който иска да овладее БСП, трябва да се реши на мъжки двубой с Нинова и да спечели лидерския пост. Само дето пропусна да отбележи, че повечето хора, настояващи за нейната оставка, са главно прогонените от нея. Продължението би било истинска хумореска – връщат се Първанов, Станишев и Манолова на „Позитано“ 20 по каналния ред – заявка за членство и така нататък, после се кандидатират...

Не е сериозно, дори е обидно да се водят подобни диалози. Левият избирател се чувства все по-безпризорен и бяга, накъдето му видят очите. Най-видим е Костадинов, който е най-печелившият от баталиите вляво.

Тези, които продължават да се бият за чинията на „Бузлуджа“, изобщо не са в час с проблемите на обществото и изглеждат направо като извънземни. Най-добре е да отлетят заедно с нея, а другите, които са реалисти и имат конкретни цели, да се стегнат максимално – избори ги чакат.