Не само търговците на хранителни стоки, а и някои правителства също започнаха да се презапасяват по време на пандемията от коноравирус

Казахстан спря износа на пшенично брашно, елда и лук

Казахстан е един от най-големите доставчици на пшенично брашно в света, но забрани износа на този продукт заедно с други, включително моркови, захар и картофи. Сърбия спря потока на износа на слънчогледовото си масло и други стоки. Русия остави отворена вратата си за забрана на стоките за износ и заяви, че оценява ситуацията седмично.

За да бъдем напълно ясни, няма сигурни признаци, че на хоризонта няма да се появят и други страни. И това, което се случва, повдига въпроса, дали това не е началото на вълната от хранителен национализъм, която допълнително ще наруши веригите за доставките и търговските потоци?

„Вече виждаме, че това се случва и всичко, което можем да видим, е, че блокирането ще се влоши“, казва Тим Бентън, директор на научните изследвания за възникващите рискове в мозъчния тръст Чатъм Хаус в Лондон. Въпреки че доставките на храни засега са достатъчни, но вече има логистични пречки, затрудняващи получаването на продукти там, където трябва да бъдат, тъй като коронавирусът задейства безпрецедентни мерки, всява паника и е заплаха за работната ръка.

Потребителите по целия свят все още зареждат своите килери с провизии, а икономическият спад от вируса тепърва започва. Призракът на повече търговски ограничения раздвижва спомени за това как протекционизмът често може да доведе до повече вреда, отколкото полза. Тази поговорка е особено вярна сега, тъй като тези ходове са били задвижени от тревожност, а не са в отговор на провалите на реколтата или други проблеми с доставките.

Много правителства започнаха да прилагат крайни мерки, определят полицейски час и ограничения за събиране на тълпи, освен когато има неотложна необходимост. Това може да се прехвърли и към политиката с храни, заяви Ан Берг, независим консултант и ветеран търговец на земеделски продукти, започнала своята кариера в Louis Dreyfus Co. през 1974 г. „Можете да видите нормите за военно време, контрола на цените и вътрешно складиране“, каза тя.

Някои нации допълват своите стратегически резерви. Китай, най-големият производител и консуматор на ориз, обеща да изкупи повече от всякога от своята домашна реколта, въпреки че правителството вече разполага с масивни запаси от ориз и пшеница, предостатъчни за една година консумация.

Ключови вносители на пшеница, включително Алжир и Турция, също публикуваха нови тръжни оферти, а Мароко заяви, че спира митата за внос на пшеница до средата на юни.

След като правителствата предприемат своите националистически подходи, те рискуват да нарушат международната система, която през последните десетилетия се превърна във все по-взаимосвързана.

Казахстан вече спря износа и на други хранителни основни продукти, като елда и лук, преди тази седмица да прекъсне износа на пшенично брашно. Това последно действие е една много по-голяма стъпка, с потенциал да засегне компаниите по целия свят, които разчитат на доставките за производство на хляб.

За някои стоки част от страните при доставките за износ имат прекъсвания в тези пратки и това би довело до големи глобални последствия. Вземете например Русия, която се наложи като най-големият износител на пшеница в света и е ключов доставчик за Северна Африка.

„Ако правителствата не работят колективно и съвместно, за да гарантират глобално снабдяване, ако те просто поставят своите нации на първо място, можете да се окажете в ситуация, в която нещата се влошават“, каза Бентън от Чатъм Хаус. Той предупреди, че яростното пазаруване, съчетано с протекционистките политики, в крайна сметка може да доведе до по-високи цени на храните и цикълът да навлезе в безконечна възходяща спирала.

„Ако сте в паника и изкупувате на пазара реколтата за следващата година, тогава цените ще се покачват, а с покачването на цените политиците ще се паникьосват още повече“, каза той.

А по-високите сметки за хранителните стоки могат да имат големи последствия. Цените на хляба имат дълга история като начало на вълнения и политическа нестабилност. По време на скока в цените на храните през 2011 и 2008 г., имаше хранителни бунтове в над 30 държави в Африка, Азия и Близкия изток. „Изчезне ли снабдяването с храни, то обществата напълно ще се разпадат“, каза Бентън.

За разлика от предишните периоди на разрастваща се хранителна инфлация, световните запаси от основни култури като царевица, пшеница, соя и ориз са изобилни, заяви Дан Ковалски, вицепрезидент на изследването на CoBank, финасираща агросектора в САЩ, с обем на селскостопанската индустрия за 145 млрд. долара и добави, че не очаква „драматични“ печалби сега.

Пробивите в последната декада първоначално бяха причинени от климатичните проблеми за културите, но политиките изостриха последствията. През 2010 г. Русия изпита рекордна топлинна вълна, която повреди реколтата от пшеница. Правителството отговори на това, като забрани износа, за да има достатъчно за вътрешните потребители.

Мярката на ООН за глобалните цени на храните достигна рекордно високо ниво към февруари 2011 г. „Ако се вземе предвид проблема, с който се сблъскваме сега, това не е момент да прилагаме тези видове политики. Напротив, това е момента да си сътрудничим и да координираме“, казва Максимо Тореро, главен икономист в Организацията на ООН за храните и земеделието.

Разбира се, няколкото въведени забрани може да не продължат дълго и признаците за връщане към нормалното състояние могат да попречат на държавите да предприемат нови драстични мерки. След като потребителите започнат да виждат повече продукти по рафтовете, те могат да спрат да се запасяват, което от своя страна ще позволи на правителствата да отстъпят. X5 Retail е най-големия търговец на храни в Русия, и от него заявиха, че търсенето на основни храни започва да се стабилизира. В САЩ големите магазини като Walmart съкратиха работното време на своите клонове, за да могат техните работници да презареждат. Междувременно някои цени на храните вече започнаха да се покачват заради скока в купуването.

Фючърсите на пшеницата в Чикаго, световен показател за този продукт, се повишиха над 6% през март, когато потребителите закупуваха брашно. В САЩ говеждото месо на едро е достигна най-високо ценово ниво от 2015 г. насам, а цените на яйцата са още по-високи.

В същото време щатският долар нараства спрямо множество други валути на нововъзникващите пазари. В крайна сметка, когато има някакви смущения по някаква причина, „най-слабо развитите страни със слаби валути“, ще бъдат наранени най-много.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)