Поръчки не могат да бъдат изпълнени заради липсата на материали

Ниският дял на ваксинираните и неглижирането на мерките допринасят за рекордния брой смъртни случаи

Цените на енергийните ресурси се повишиха рязко

Настоящата година се оказа не по-малко предизвикателство към бизнеса и държавния бюджет от предходната. Скорошното избухване на поредната четвърта вълна от заболеваемост от COVID-19 беше до голяма степен очаквано поради наличието на сезонни фактори, каквито са настъпването на есента и началото на учебната година. Ниският дял на ваксинираните и неглижирането на мерките за предпазване допринасят за най-тежкото протичане от началото на пандемията - с най-висок брой заразени и хоспитализирани и рекорден брой смъртни случаи.

Същевременно цените на енергийните ресурси се повишиха рязко през третото тримесечие на годината, като най-голям е растежът при електроенергията за бизнеса, която се доставя от енергийната борса най-вече на пазара “ден напред”. Липсата на дългосрочни договори от една страна и изтичането на подписаните такива изправи бизнеса в енергийно интензивните сектори пред нарастващи разходи за ток и природен газ без възможност за реакция наред с поскъпването на други суровини и материали. Не по-малко сериозен проблем е свързан с прекъсването на доставките. При някои фирми са налице поръчки, които не могат да бъдат изпълнени заради липсата на доставени материали. Това допринася допълнително за натиска върху потребителските цени да се повишават.

В тази ситуация разходната част от държавния бюджет е поставена на изпитание. От една страна са необходими допълнителни средства за здравната криза. Министерството на финансите в свое официално съобщение твърди, че е успяло да осигури допълнителни 117 млн. лв. за здравеопазване след актуализацията на бюджета. Допълнителни средства обаче са необходими за подпомагане на бизнеса и домакинствата.

Въвеждането на зелен сертификат даде импулс на процеса на ваксиниране, но все още делът е нисък, а освен това е необходимо време след поставянето на инжекцията за изграждане на имунитет. Разбира се, не бива да се пропуска и фактът, че наличните ваксини не предпазват от заболяване и съответно предаване на вируса.

Изпълнението на бюджета

Според предварителните данни на МФ през месеците януари - октомври приходите в държавния бюджет достигат почти 42,1 млрд. лв. като нарастват с 5,8 млрд. лв. спрямо съответния период на 2020 г. Темпът на растеж на общите приходи се запазва над 16% за трети пореден месец. Данните за октомври обаче показват приходи от 4,24 млрд. лв. като те се понижават спрямо предходния месец. Спрямо октомври 2020 г. приходите нарастват с 10,3% при темп на растеж от 21,2% през септември. Липсата на по-детайлни данни обаче не позволява анализ на причините за това забавяне.

Една от причините за растежа на приходите е ускоряването на темпа на инфлация през годината, особено през последните месеци. Увеличаването на заплатите в бюджетния сектор и на пенсиите, както и добавките към пенсиите са друг фактор. Нарасналият разполагаем доход допринася за по-големи потребителски разходи. Така в бюджета постъпват повече приходи от данъци и осигуровки. Възстановяването на частния сектор през годината и повишаването на работните заплати и на печалбите е друг важен източник на допълнителни приходи.

Интересен факт е, че доскоро МФ в своите прессъобщения твърдеше, че растежът на приходите се дължи на по-висока събираемост поради по-ефективна дейност на приходните администрации. В последното съобщение обаче липсва такова твърдение и това вероятно е резултат от смяната на министъра. Претенциите за по-добро представяне биха могли да имат основания, но все пак обичайно е оценката да бъде направена от външни наблюдатели, а не от самото министерство.

При неданъчните приходи нарастването е обусловено от събитие с еднократен характер - плащането на първоначалната вноска по концесията на Летище “София”. Според условията на договора заради неблагоприятната пандемична обстановка през следващите 10 години такива плащания няма да бъдат извършвани, тоест тази вноска е за сметка на нереализирани приходи през посочения продължителен период.

Общите разходи, които включват и вноската в бюджета на Европейския съюз, достигат почти 41,4 млрд. лв. през януари-октомври. По този начин те се увеличават с 5,7 млрд. лв., като темпът на растеж на годишна база е 16,1%. Данните за октомври показват, че разходите са 4,58 млрд. лв., като през 2021 г. единствено през март са реализирани по-високи разходи. Така темпът на растеж спрямо октомври 2020 г. е 12,8% при спад от 3,9% през септември. Принос за това развитие има нарастването на разходите за противодействие на пандемията, освен това добавките към пенсиите от октомври до края на годината са увеличени от 50 лв. на 120 лв. Средствата за държавната администрация и за медицинските работници, пряко занимаващи се с коронавируса, както и субсидиите за предприятията, са друго направление за допълнителни разходи. Вноската в общия бюджет на ЕС също се увеличава (с почти 240 млн. лв.).

Любопитен факт в данните относно изпълнението на бюджетните разходи е отрицателната стойност на капиталовите разходи през месец юли. Изчисленията на базата на месечните данни от МФ показват стойност от -166 млн. лв., което вероятно представлява прецедент в отчетността по отношение на разходните показатели. Обяснението на този наглед невероятен резултат е, че през този месец всъщност бяха изтеглени обратно част от авансовите плащания (около 490 млн. лв.), които бяха направени по-рано през годината за пътно строителство. Така въпреки че през месеца има извършени плащания от държавния бюджет нетният резултат са отрицателни капиталови разходи.

Въпросът за разпределението на капиталовите разходи през бюджетната година обаче е уместен.

Предходното редовно правителство извършваше голям процент от тях в края на годината и изглежда тази недобра практика ще бъде продължена през 2021 г. Наличните данни за август и септември показват капиталови разходи, които не надвишават 300 млн. лв. месечно, като към края на септември изоставането спрямо изпълнението през предходната година е с над 500 млн. лв. т. е. са изразходени около 2,2 млрд. лв.

Разбира се, тук е валиден аргументът за непрозрачното и неефективно използване на средствата в предишни отчетни периоди. Настоящата практика обаче не подобрява съществено ситуацията. Така в края на годината отново ще се концентрират голям дял от плащанията, като някои от тях ще се извършат набързо и с логиката средствата да се изразходят, за да не се намаляват разходите в следващия бюджет.

Формиран е временен касов излишък в размер 725 млн. лв. към края на октомври. Само през октомври е реализиран дефицит от приблизително 343 млн. лв. като през следващите месеци той ще се увеличава, както заради изоставането при капиталовите разходи, така и заради останалите компоненти, които вече посочих. Същевременно “компенсациите” към бизнеса за поскъпването на електроенергията няма да засегнат изпълнението на бюджет 2021 г. Ефектът е по-ниски приходи за 2022 г., когато някои от дружествата биха могли да разпределят по-висок дивидент към държавата като собственик.

Бюджетният дефицит през кризисната 2020 г., когато се реализира спад на брутния вътрешен продукт и в реално, и в номинално изражение, е в размер 4,78 млрд. лв., което се равнява на 4% от БВП според данни на Националния статистически институт. През настоящата година, когато се реализира възстановяване на икономиката в повечето сектори, очакваният бюджетен дефицит е дори по-голям. Такова развитие буди тревога. По-високите приходи спрямо очакваните не бяха използвани за свиване на бюджетния дефицит, а за финансиране на допълнителни разходи.

Дългова политика през годината

След скромно участие на дълговия пазар Министерството на финансите зае по-активна позиция след средата на септември. До тогава по време на мандата на първото служебно правителство беше направена едва една емисия в началото на септември, когато бяха емитирани облигации с номинална стойност 200 млн. лв. Това обаче беше недостатъчно предвид заложения дефицит в бюджета за 2021 г. и актуализацията, която беше приета.

Така чрез 3 емисии през септември и октомври МФ успя да набере от вътрешния пазар още 1,3 млрд. лв. Параметрите на последната емисия обаче показват, че апетитът на инвеститорите към допълнителни количества държавни облигации вече не е голям, може би заради по-дългия є срок до падежа (10,5 години).

Коефициентът на покритие при нея беше едва 1,04, което допринесе и за повишаване на среднопретеглената цена на финансиране до 0,53%. При това основните инвеститори - търговските банки, за момента имат изгода от подобно вложение, тъй като иначе държат свръхрезервите си при Българската народна банка, за което плащат 0,7% лихва. Очакванията за повишаване на лихвените проценти на дълговите пазари обаче би следвало да ги направят по-предпазливи към такива дългосрочни инвестиции.

Нарастването на държавния дълг все още не го прави неустойчив и труден за обслужване, но продължаването на политиката на високи бюджетни дефицити ще увеличава фискалните рискове. Авансови средства по Плана за възстановяване и устойчивост няма да бъдат получени, което означава, че заложени в бюджет 2021 г. приходи и разходи няма да се случат.

Очаквания

Парламентарните избори на 14 ноември означават, че новото Народно събрание ще бъде свикано в края на ноември. Необходимостта бюджет 2022 да бъде гласуван преди края на годината ще допринесе това да се случи, без да е формирано ясно мнозинство, което да поеме отговорност. Това означава, че фискалната устойчивост едва ли ще бъде основен приоритет при гласуването му.

Актуализацията на бюджет 2021 показа какво да се очаква в такъв случай. Приеха се почти всички предложения за разходи, без оглед на цената им за бюджета. Така за следващата година вече е заложено съществено повишаване на пенсиите, което вероятно ще бъде потвърдено. То обаче ще означава запазване на високия дефицит през 2022 г. дори без приемането на допълнителни мерки в бюджета. По този начин и през следващата година дефицитът на начислена основа ще превишава границата от 3% от БВП, а съотношението между държавния дълг и БВП ще продължи да нараства.