Самуиловите дъщери Мирослава и Теодора-Косара остават в историята със своите „любовни романи“, за които разказват средновековните хронисти
Освен Мирослава и Теодора-Косара, цар Самуил е имал още две дъщери, чиито имена и семейно положение остават неизвестни
В предишни „епизоди“ от нашата поредица в „Труд“ разказахме за братята на цар Самуил (997-1014) – Давид, Мойсей и Арон. В навечерието на Осми март, независимо от тлеещите спорове около традиционния "женски празник", ще припомним за дъщерите на емблематичния български владетел. Като има предвид и техните лични „истории“, в своята „История на Първата българска империя“ /Лондон, 1930/ световноизвестният британски историк Стивън Рънсиман пише за „… кипящия от страсти двор на цар Самуил край планинските езера на Македония…"
Изследователите приемат, че най-голяма от Самуиловите дъщери е Теодора Косара. В внимателният прочит на източниците показва нещо друго – най-вероятно първа е Мирослава. Родената през осемдесетте години на Х в. Мирослава става съпруга на пленения армено-византийски благородник Ашот Таронит, син на солунския управител Григорий, преди това владетел на арменско княжество в Мала Азия. При български удар към Солун през 997 г. Григорий загива, а синът му попада в плен. Хвърлен в затвора в Преспа, арменският принц привлича вниманието на царкинята, която се влюбва в него. Нещо повече, заплашва баща си със самоубийство /!/, ако не освободи знатния пленник и не се съгласи тя „…по закон да бъде свързана с него…“ Същата история в общи линии се повтаря и при сестра й Теодора-Косара десетина години по-късно. Както допуска проф. Йордан Андреев, посещението при затворниците е влизало в задълженията на царските дъщери като акт на благотворителност и милосърдие в духа на християнската вяра. В крайна сметка царят отстъпва пред молбите на Мирослава, а сватбата ѝ с Ашот е през 999 г. На царския зет е „гласувано“ високо доверие – той е изпратен като наместник на своя тъкт в Драч (дн. Дуръс, Албания) на брега на Адриатика. По същото време богатия и стратегически важен пристанищен град е в българската сфера на влияние Местната власт е в ръцете на богатата фамилия на Йоан Хрисилий, който е от български произход. Неговата дъщеря Агата е съпруга на Самуил, а от 997 г. е българска царица. С други думи, Мирослава отива в града на своя дядо и вуйчовците си Теодор и Никола. Уви, през 1004 г. Ашот и Мирослава извършват непростима измяна, в която участва и семейството Хрисилий… В съгласие с Йоан Хрисилий и синовете му Ашот тайно влиза в контакти с Василий II и предава града на Византия – тежък удар върху българските позиции в региона. Василий II е изключително щедър към изменниците – Ашот получава титлата „патрикий“ /„патриций“/, с високи титли са удостоени и братята Хрисилий. Още по-изненадващото е, че Мирослава получава титлата „патрикия зости“, на практика най-високата, давана на жени във Византийската империя! И това е едно важно свидителство, че императорът придава изключително значение на измяната на Мирослава като „пробив“ в семейството на самия Самуил. Ашот и Мирослава заминават за Константинопол, но повече данни за тях няма.
Безспорно най-известната от дъщерите на Самуил и Агата е Теодора-Косара, съпругата на княз Иван Владимир, почитан като светец от православните черногорци, българи, албанци и сърби. В продължение на дълги години историците приемат, че най-голяма от дъщерите на Самуил е именно Теодора–Косара. Тя излиза на сцената на историята след големия военен поход на цар Самуил по крайбрежието на Адриатическо море – единствен по рода си в българската история, отнасян от изследователите към 998-999 г. Както бе показано от сръбския историк Тибор Живкович обаче, този поход е проведен през 1009-1010 г. Иван Владимир, владетел на Дукля (дн. Черна гора), е пленен и отведен в Преспа, където е хвърлен в затвора. Както в случая с Мирослава през 999 г., така и сега нейната по-малка сестра се влюбва в знатния пленник. Както отбелязва проф. Йордан Андреев, Теодора-Косара става героиня „… на може би най-романтичната история в средновековната ни дворцова хроника...“ Самата „история“ ни е разказана от т.нар. Дуклянски презвитер – католически свещеник от XIII в., използвал по-стар повествователен текст. Според летописеца Светият дух внушава на царкинята да поиска разрешение от баща си да посети тъмницата и със своите своите слугини да измие главите и краката на затворниците – става дума за т.нар. показно унижение, с което „силните на деня“ следват примера на самия Исус Христос. Tеодора-Косара, не по-малко влюбчива от „кака“ си Мирослава, от пръв поглед се влюбва в красивия и добродетелен дуклянски княз. Принцесата се хвърля в нозете на своя баща с думите: „По-скоро ще умра, отколкото да се омъжа за друг…" Подобно на много бащи, суровият воин Самуил е „победен“ от своята дъщеря, както е и при „романа“ на Мирослава с Ашот. Разбира се, далеч сме от мисълта да отричаме любовта като „велика сила“ в историята… И все пак, водеща очевидно е политиката! Дуклянският княз е освободен и заедно с царствената си съпруга е върнат в своята страна като български васал.
Уви, щастието на Теодора-Косара продължава една няколко години. Когато Иван Владислав сваля цар Гаврил Радомир (1014-1015) , настъпва обрат. От една страна, Владимир е подозиран в нелоялност и тайни връзки с Византия, от друга, като Самуилов зет е възприеман като потенциален съперник за престола. Нека припомним, че в Бориловия Синодик от XIII в. Иван Владимир е поставен сред „… древните български царе…“ С тези събития е свързана и една реликва, за която вече сме разказвали – Владимировият кръст, пазен и днес в с. Вельи Микуличи, близо до гр. Бар в Черна гора. За да убеди дуклянския княз в своята добронамереност, Иван Владислав изпраща мисия, в която влизат двама епископи и един монах отшелник „… като злонамерено положил лъжлива клетва…“ и изпратил реликвата като дар за дълбоко религиозния княз. Идвайки в Преспа, Иван Владимир е посечен от войниците на Иван Владислав пред вратите на църквата „Св. Ахил“ (22 май 1016 г.), „... държейки в ръцете си оня кръст, който бил получил от царя...“
Князът е погребан редом със своя тъст цар Самуил и своя шурей Гаврил Радомир. Година по-късно Теодора-Косара успява да измоли мощите му и ги отнася в манастира „Св. Богородица Краинска“ на брега на Шкодренското езеро. Както разказва дуклянският летописец, „...Косара, съпругата на блажения Владимир, станала монахиня, завършила живота си в същата църква с благочестие и свето подвижничество и била погребана там при нозете на своя мъж...“ При архелогически разкопки в споменатия манастир са разкрити средновековни гробове, един които би трябвало да е на Теодора-Косара. Според някои сръбски учени Иван Владимир и Косара са имали дъщеря, която се омъжва за княз Стефан Войслав, а техен внук е Костантин-Бодин, избран за български цар под името „Петър“ във въстанието на Георги Войтех (1072-1073 г.).
Освен Мирослава и Теодора-Косара, цар Самуил е имал още две дъщери, чиито имена и семейно положение остават неизвестни. Единственото споменаване за тях е в хрониката на Йоан Скилица и се отнася към лятото на 1018 г. Когато император Василий II потегля от завладяната България към Константинопол, той води със себе си царица Мария, съпругата на Иван Владислав, нейните деца и други видни българи. В Костур (дн. Кастория, Гърция), в стана на Българоубиеца са доведени въпросните две дъщери на Самуил. Виждайки Мария, те се нахвърлят върху нея, „… като че ли искали да я убият, узнавайки за сана, с който тя била почетена…"
Великодушният след грандиозната си победа Василий усмирява гнева им с богати дарове… Византийският хронист явно е пристрастен, обяснявайки поведението на Самуиловите дъщери с недоволството им от високата титла „патрикия зости“, носена някога от сестра им Мирослава, а сега от Мария. Надали може да им съмнение обаче, че ненавистта на двете сестри е най-вече заради убийството на техния брат Гаврил Радомир, извършено при преврата на Иван Владислав през 1015 г. – поредния епизод от братоубийствената вражда между родовете на братята Самуил и Арон.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш