Дюкеснс Назон е първият хаитянин в българския футбол. Нападателят е родом от Париж, но благодарение на родителите си играе за националния отбор на карибската страна. Откакто ЦСКА го привлече, Назон вкара три гола за "червените". 
Нападателят даде интервю за предаването "Код Спорт" по Ринг.

- Здравейте, Дюкенс! Добре дошли на арената на "Код Спорт". Адаптирахте ли се вече в България?
- На този етап адаптирането ми върви отлично. В началото ми беше по-трудно, защото бях сам. Семейството ми не беше при мен и ми липсваше много бебето. Трудно е така, но сега нещата се подобряват.
- Какво ви харесва и какво не в България?
- Най-вече това, че можеш да живееш живота си, както искаш. Имам предвид в София, защото не съм излизал още от града без отбора. Времето засега е много хубаво. Малко съм уплашен от следващите зимни месеци, но... На този етап нямам от какво да се оплаквам.
- И все пак нещо да не ви харесва?
- Наистина нищо не ме е наранило, за да кажа, че не го харесвам.
- Какво мислите за ЦСКА като клуб? България ли е най-голямото ви приключение?
- Да, ЦСКА е наистина огромен клуб. Вижда се историята навсякъде. Ето дори и тук, където правим интервюто. Като казвате приключение, не знам … какво точно имате предвид. Но професионално мога да кажа - да. Тук нивото на професионализъм е много високо. ЦСКА е най-големият клуб в моята кариерата. Има голяма история и много пъти с успех е участвал в Европа.
- Как приехте офертата от ЦСКА? Колко време мислехте върху нея?
- Може би една или две седмици. Бях решил, че това е стъпката, която трябва да направя. Да стана наистина европейски футболист. Както ви казах, ЦСКА участва в турнирите и това беше мечта за мен. Използвах този шанс. За съжаление нямахме желания успех в Лигата на конференциите този сезон, но се надявам, че следващата година ще влезем в групите.
- Какво мислите за сезона на ЦСКА досега?
- Можехме да се представим и по-добре в първенството. За Лигата на конференциите съм много тъжен. Имахме предимство от първия мач срещу "Базел". Но така е във футбола. Лесно е сега да кажа, че не трябваше да губим по този начин. Но така се случи. Трябваше да се борим повече в Швейцария  Понякога 99 процента не са достатъчни, трябват 100 процента, за да се класираш напред в такъв мач. В първенството сме добре. Например загубихме от "Левски", но това не беше въпрос на качество. Те не са по-добри от нас. Наистина не са. Беше повече двубой на себераздаване и на битка. Който иска да спечели такова дерби, трябва да покаже повече характер. За мен в ЦСКА има много качество. "Левски" обаче искаше повече да победи. Виждаше се на терена. На нас ни липсваше малко характер. Трябваше да играем нашата игра, да не се срамуваме, както се казва. Трябваше да сме по-агресивни. Това е.
- Какви са вашите цели в ЦСКА за сезона?
- На първо място да се наложа в титулярния състав и да помагам на отбора с това, което умея.  Като нападател искам да вкарвам много голове. Това е мечтата ми. И, разбира се, да стана шампион. Това би било най-голямата изпълнена мечта както за клуба, така и за мен.
- Как виждате отбора? Повечето са чужденци като вас. Какви са отношенията?
- Много са добри. Между чужденците и българите. Имаме много качествени легионери. Всичко е окей.
- Кой е най-добрият ви приятел?
- Говоря си с всички много добре. Най-много обичам да се шегувам с Джонатан Линдсет. Затова и ще посоча него.
- На какъв език се говори в съблекалнята? Вие знаете перфектно френски и английски.
- И български понякога. (хаха). Не шегувам се, само малко. Говорим на френски и английски.
- Вече се запознах те с Христо Стоичков, най-голямата легенда на България и ЦСКА, както и съсобственик в клуба. Какво мислите за него? Той ви посети в Панчарево.
- Той е футболна история. Носител на "Златната топка". Не всеки ден можеш да срещнеш такъв човек. Когато Стоичков говори, трябва да слушаш внимателно. Той е играл футбол много повече от всички нас. Имам огромно уважение от него. Беше изключителна привилегия и чест да дойде при нас и да ни говори преди мача с "Левски". Показа ни подкрепа и искаше да ни даде от силата си.
- Каква е разликата между Саша Илич и предишните ви треньори? Имал ли сте сръбски наставник?
- Никога. Илич е много емоционален. Много добър треньор. Най-вече ми харесва, че настоява да играем офанзивно. Когато си нападател, трябва да внимаваш какво се случва пред теб. А не зад теб. Халфовете трябва да гледат какво става пред тях. Същото се отнася и за защитниците. И Илич ни кара непрекъснато да гледаме напред. 
- Вашият съперник за място в титулярния състав е Дауда Бамба. Какви са отношенията ви с него? В кое той е по-добър от вас и в кое вие го превъзхождате?
- Не мисля, че трябва да гледаме кой е по-добър в това или онова. Той има своите качества, аз имам моите. Отношенията ни с него са прекрасни. Бамба също обича да се шегува като мен. Дори забравих да кажа - трябва да го поставя до Линдсет. Нашата цел е да помогнем на ЦСКА като вкарваме голове. И двамата се стараем да даваме максимума.
- Бихте ли казали някоя шега?
- О, те са толкова много. Не мога да избера една. Всеки ден се шегуваме.
- Намерихте ли си дом в София? Семейството ви вече е тук.
- Преди един месец семейството ми пристигна. Имам бебе. Не - имам едно лудо малко момченце. Намерих много хубав апартамент в София.
- Сам ли шофирате?
- Още не. Трябва да докарам автомобила си от Франция, но това изисква време. Скоро и това ще се случи.
- Роден сте в Париж, но сте национал на Хаити. Как се случи?
- Така е защото и двамата ми родители са родени в Хаити. Затова имах право да играя в националния отбор.
- Колко често през годината отивате в Хаити?
- В момента ситуацията там е малко трудна. Затова и не ходя на почивки. Но по принцип поне веднъж в годината съм в Хаити, за да си направя почивката.
- Ако имате български приятели, бихте ли им препоръчали да отидат в Хаити? Каква е природата там?
- Разбира се, че бих. Но не и сега. В Хаити има толкова много прекрасни места, които си заслужава да видиш. Нашата страна е много привлекателна и историческа.
- Къде се чувствате у дома? В Хаити или в Париж?
- Навсякъде. Дори тук в София. Светът е за всички и затова навсякъде се чувствам като у дома си.
- Благодарение на Хаити се срещнахте с Лионел Меси. Бихте ли ни разказали какво стана?
- Играх срещу Аржентина и Меси на стадион "Бонбонера" в приятелски мач. Беше лудост, невероятно усещане. Когато излязохме на терена, всички чакахме Меси, за да му поискаме фланелката след края на мача. И беше неописуемо. Когато Меси се появи, все едно слънцето изгря. Аржентина ни победи с 4:0, а Лео вкара три гола и даде една асистенция. Той е друго, извънзечмно ниво. И да ви разкажа защо ми даде фланелката. Преди мач капитаните обичайно се здрависват и говорят със съдиите. Точно в този мач този ритуал не се случи…Не знам защо. Нашият капитан ми каза, че ще поиска фланелката на Меси. Но добре, че не се здрависаха преди мача. След това излязохме на терена и всички си направихме обща снимка. Веднага след нея на испански го попитах дали след мача ще ми даде фланелката. Меси веднага се съгласи, дори си поговори с мен. Казах му, че имам приятели, които са много близки на Осман Дембеле. И той веднага се съгласи да ми я даде.
- Къде е фланелката?
- Някъде в Париж. Но да не ми я искате? Тайна е къде е.
- Кои са най-големите личности, които се срещали във футбола с изключение на Меси?
- Да помисля... Дани Алвеш и другите бразилски национали. Веднъж играхме срещу тях. Само Неймар не беше там. Но всички останали бяха.
- Как свърши мачът?
- Аз влязох като резерва и дадох асистенция за единствения ни гол. Това е исторически момент за Хаити! Да вкараме на Бразилия. Ясно е колко велик тим е това. Е, накрая да … загубихме с 1:7.
- Вие сте известен, че сте вкарали пет гола в един мач за националния отбор. Каква е историята на този ден?
- Това е лудо, невероятно изживяване. Завинаги ще остане в главата ми. Да вкараш за националния отбор е над всичко. Единствено мога да го сравня, ако вкарам гола, с който ЦСКА да влезе в групите на европейски турнир. Да, случи ми се да вкарам пет пъти наведнъж.
- Вкарахте 26 гола в 50 мача за националния отбор. Вие ли сте най-голямата звезда?
- Няма да съм скромен - една от звездите съм.
- Има ли шанс Хаити да се класира един ден за голямо първенство?
- Наистина има и то е за следващото световно първенство. То ще бъде в цяла Северна Америка - Канада, САЩ и Мексико. Това са най-силните отбори в зона КОНКАКАФ и те ще участват по право. Няма кой знае колко добри съперници в квалификациите без тях. Да, разбира се, че Коста Рика и Ямайка са силни тимове. Но след тях мисля, че можем да сме ние, хаитянците. Показали сме, че можем да ги побеждаваме. Бихме Коста Рика на техен терен. Бихме и Канада, които сега ще са на световното в Катар. Направихме равенства с Мексико и САЩ през 2019 година. Когато Щатите спечелиха КОНКАКАФ Голд Къп се срещнахме с тях на полуфинала. И ни измамиха! Дадоха им измислена дузпа. Но съм сигурен, че след като тези три тима вече са се класирали, има място за Хаити на мондиала.
- Вашата кариера стартира във Франция с "Ван". Как започнахте да играете?
- Играя футбол от съвсем малък. Роден съм в Париж и мечтата ми беше да играя. "Ван" не беше професионален клуб, но има силна детска школа. Освен това не беше далече от дома ми. И така реших да се пробвам и отидох.
- През цялата си кариера ли сте бил централен нападател?
- Понякога в националния отбор ме пускат като ляво крило. Мога и това да играя.
- Когато бяхте по-млад, играхте един сезон в Индия. Защо избрахте тази страна, която не е футболна?
- Отвори се възможност. Обичам да пътувам и си казах: "Защо не?" Исках да опитам нещо различно. Имам много хубави спомени от този период, дори са едни от най-добрите в живота ми. Когато тръгвах за Индия, всеки ми казваше, че там няма футбол. Но аз пък ви кажа, че нивото им е доста високо. Там взимат по 6-7 чуждестранни играчи. Правилото е, че трябва на терена да са петима индийци. Имаше наистина големи звезди като Флоран Малуда, Диего Форлан...
- Знаете ли, че българска звезда ви смени в "Керала Бластърс"?
- Да, знам. Димитър Бербатов.
- Подобно на вас Бербатов остана един сезон в Индия. Труден ли е животът там?
- Труден е, но футболистите не виждаме реално какъв е всъщност. Ние живеем в много луксозни хотели. А когато излизаме навън, феновете полудяват. "Керала Бластърс" е огромен клуб за Индия. Имат един от най-посетените стадиони. Средно на домакински мач идваха по 72 хиляди зрители. Освен това арената е една от най-големите в света. Може би след "Сантяго Бернабеу" и "Камп Ноу". Най-малко е от техния калибър.
- След Индия отидохте в Англия. Бяхте в "Уулвърхемптън", "Ковънтри", "Олдъм". Какъв е футболът в страната?
- Много е тежко. Но феновете са луди, впечатляващи. Когато направиш шпагат, се радват все едно си вкарал гол. Много беше хубаво, че имах шанс да поиграя в Англия. Най-добре се чувствах в "Ковънтри". Не помня точно колко гола вкарах. Бях там половин сезон и може би имам десетина попадения. След "Ковънтри" отидох в "Олдъм" през следващия сезон. Там вкарах 7-8 гола. И в двата тима бях под наем от "Уулвърхемптън". "Вълците" поискаха да продължат договора ми, но аз отказах. За мен беше важно да съм титуляр. Така отидох в белгийския "Синт Труиден".
- Националният отбор на Белгия е сред най-силните. А какво е нивото на клубните тимове?
- Футболът в страната също е много силен. Белгийската лига е прекрасен прозорец да те видят още по-големите. Трябва само да играеш добре и да си постоянен.
- За един сезон бяхте и в Шотландия с екипа на "Сейнт Мирън". Много различно ли е от Англия?
- Напълно различно. Шотландците са още по-агресивни и определено по-груби. Те реално не опитват да играят футбол. Просто ритат и бягат.
- Най-добрите ви времена са в "Руен", преди да дойдете в ЦСКА. Там ли се чувствахте най-добре?
- "Руен" беше наистина хубаво място. Освен това беше много близо до Париж - само на 45 минути от дома ми. Чувствах се добре и изкарах добър сезон.
- Кой е любимият ви футболист?
- За съжаление вече не играе - бразилецът Роналдо. Сега харесвам Кевин де Бройне и Неймар.
- Кой гол няма да забравите?
- Кой няма да забравя... Мисля, че е голът ми срещу Канада. Губихме с 0:2 на четвъртфинал на КОНКАКАФ Голд Къп. Аз вкарах гола, с който се върнахме в мача и. Това ни даде самочувствие и победихме с 3:2. След това отстранихме Канада и отидохме на полуфинал. Велико за Хаити.
- Кой треньор най-много е повлиял на кариерата ви?
- Бруно Илес, който ми беше треньор в "Руен". Той ми даде толкова много самочувствие, когато ме взе. Но искам да кажа още един треньор. Няма да споменавам името му, беше от белгийския ми период. За мен той е също толкова важен, но с противоположен знак. Опита се да ме смачка, да ме убие. Но аз бях силен и той ме направи още по-силен. Благодарение на него съм този, който виждате.
- Кои е любимото ви първенство и любимия отбор?
- Сега харесвам "Манчестър Сити". Мечтая да играя във Висшата лига. Но съм фен на "Пари Сен Жермен".
- Колко дълго се виждате още в ЦСКА?
- Времето ще ни отговори.
- Расизмът е огромен проблем в световния футбол. Бил ли сте жертва?
- Да. За първи път ми се случи в Индия. Там имаше един бразилец, който ме обиди и се изплю в лицето ми. А сега ми се случи и на мача с "Левски". Феновете не спряха да ме обиждат расистки. Много е обидно. От години се борим с този проблем, много неща се промениха, но ето, че продължава.
-  Какво бихте казали на феновете на "Левски", които ви обиждаха, и на всички други по света, които правят това?
- Глупаво е! В "Левски" също има тъмнокожи футболисти. Но нас обиждаха. Нищо не променя този факт. Според мен по този начин те обиждаха и техните футболисти. Глупави хора. Въобще всички расисти са глупаци. Те не са нищо повече от тях. Всички сме еднакви.
- Светът очаква мондиала в Катар. Кой е вашият фаворит?
- Ще кажа Франция. Ако с Хаити се бяхме класирали, естествено, че ние щяхме да сме фаворити.