Предстоят европейски избори в началото на месец юни и едно нещо започва да става ясно - ще има сериозно мнозинство от консервативни, десни и център-десни формации в следващия мандат на Европейския парламент. Но те нямат шанс да сформират коалиция, тъй-като имат непреодолими различия и конфликти.

Според проучване на "Политико", очакваните резултатите за 720-те места около 15-ти май са:

1. "Европейска народна партия" (ЕНП) - 174

2. Социалисти и демократи - 144

3. "Обнови Европа" (либералите) - 85

4. "Идентичност и демокрация" (ИД), крайнодесните - 84

5. Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) - 70 

6. Нови членове без европейска партия - 47

7. Зелените - 43

8. Независими (най-голямата група от които е партията на Орбан) - 41

9. Левицата - 32

ЕНП запазват своето първо място, но новите членове и независимите ще се влеят предимно в ИД и ЕКР - с което може поне 200 евродепутати да са с консервативна, дясна насоченост.

Това обаче не значи, че ще имат каквото и да е влияние в Европа - поне не, докато всеки е скаран с всеки и никой не желае да прави отстъпка.

Партията на Марин льо Пен е скарана с “Алтернатива за Германия” и вече не желае да работи с тях. Виктор Орбан има сериозни различия с чехите и поляците в ЕКР. Дори нашите “Възраждане” не са се присъединили все още към ИД и не е ясно в кое политическо семейство ще бъдат, ако въобще имат такова.

Виктор Орбан също така е скаран и с ЕНП. АФД започва да гради мостове, но скандалите с руски и китайски шпиони все още ги правят нежелани сред центристите.

Повечето различия идват по отношение позицията за Русия - която макар да не е сред най-важните им теми, се оказва червена линия за партиите.

Междувременно, по-голямата част от ЕКР и ИД са силно против Урсула фон дер Лайен, която отново е кандидат на ЕНП за шеф на Европейската комисия.

Всичко това означава, че в Европейския парламент вероятно ключът ще се държи от либералите - които със своите потенциални 85 евродепутата могат да осигурят мнозинство на ЕНП+ЕКР. Коалицията между “Обнови Европа”, ЕНП и ЕКР би била центристка, но завива по-скоро надясно. Не може да не се посочи, че отново говорим за “голяма коалиция”, която ще се затрудни да даде каквато и да е нова посока на ЕС.

Премиерите в Европа е малко вероятно да претърпят някаква промяна в близкото бъдеще - макар в Нидерландия да се очаква нов премиер, който де факто ще бъде от ИД, в момента има само двама премиери от ЕКР, а Орбан и Фицо остават без европейско семейство. На този етап смени се очакват във Франция и Белгия, където има шанс да видим президент и премиер от ИД. Изборът на Льо Пен ще разтърси баланса на силите, но същите проблеми остават - Льо Пен, Мелони, Орбан и другите десни, консервативни лидери няма как да се разберат по въпросите за Русия, Украйна и дори Китай. 

Все пак на този етап дясната, консервативна вълна в Европа ще трябва да почака, тъй-като по време на войната в Украйна изглежда традиционните източноевропейски караници прерастват в проблем да се сформира каквато и да е обща, дясна идея. ЕНП и центристкото лидерство на Европа, от своя страна, ще има последен шанс - като този път ще могат да изпробват щипка дясно и консервативно, без да им се налага задължително да работят със социалисти и зелени.