Гласовитата Ева Найденова става популярна в цяла България като Ева от „Тоника“. Групата е сформирана през 1972 година, като неин ръководител е известният композитор Стефан Диомов. През 1976 г. „Тоника“ печели Първа награда на фестивала “Златният Орфей”, с песента “Ладо ле”, която е по музика на Стефан Димитров. Обичани от публиката стават и песните на Стефан Диомов – „Сбогуване“ и „Разказвай ми“, които печелят Първа награда на „Бургас и морето“. Стремителната кариера на група „Тоника“ бива прекъсната, след злополучното им турне във Виетнам, по време на което Ева и Гого протестират срещу мизерните условия в хотела и прекарват нощта на пейка, което предизвиква незабавна реакция у нас и за групата вече няма бъдеще. Ева и Гого не се предават и заедно с Краси и Вили Гюлмезови създават група „Домино“. През 1985 г., те печелят II награда от конкурса „Кехлибареният славей“ в Сопот, Полша, както и наградите на публиката и на Полското радио и телевизия. През 1994 г. Ева и Гого стават част от сборната формация „Фамилия Тоника“. Ева остава без любимия си мъж през 2014 г, а същата година заедно с Вили и Краси от дует „Шик“ създават триото „Тоника Домини“. През 2015 г се състоя големият им концерт в НДК, в памет на Гого и на другия починал певец от група „Тоника“ – Иван Христов, който събра хиляди почитатели на известните изпълнители.

- Ева, предстои ви да се включите в голямото турне „Обич и песен“ през август. Трудно ли ви беше да подберете песните, с които ще се представите на тези концерти в Добрич, Варна, Бургас и Созопол, и предстоят ли ви други срещи с публиката?
- По принцип, аз съм отборен играч и обичам да пея в група, а сега ще съм гост на Тони Димитрова. На концерта в Добрич – на 9 август, с нея ще изпеем две песни: „Там край реката“ и „Имало в Бургас“, която е известна и като „Цацата“. Отделно ще изпея самостоятелно  „Няма път назад“. За концерта в Бургас - на 12 август, с Тони обработваме други песни. С Краси и Вили Гюлмезови, с които сме „Тоника Домини“, също ще имаме концерт - на 15 август в Арбанаси, за Голяма Богородица.      
- Има ли песен, която изпълнявате с особено вълнение и подготвяте ли нови записи за вашите почитатели?
 -Нови песни - още не, защото те не вървят много и хората си искат старите. Всичко, което сме изпели досега ме вълнува, защото всяка песен е като една рожба - изстрадана. Често плача, когато пея, а особено на концерта за Гого, през цялото време ревах - времето не лекува, болката си остава…

- Има ли някаква истина в публикациите, че имате намерение да спрете с музиката и пеенето?
- Не, няма никаква истина. Винаги съм насреща, когато имам възможност и съм поканена. Докато мога - ще продължавам да пея, както казва моята приятелка Данчето Христова. (Смее се.) Тони Димитрова също ми казва: „Какво спиране - моля ти се!“ Ние с нея сме постоянно заедно. 

- В последните месеци поп гилдията у нас беше развълнувана от предложението за задължителните квоти за българска музика в националния ни ефир. Вие подкрепяте ли тази идея и имате ли обяснение защо само у нас звучи толкова малко родна музика?
- Както всичко у нас и това е объркано – откакто се помня при нас всичко е наобратно и все чакаме нещо да се случи и … нищо! В Германия например редуват две немски песни с една италианска и една английска, но винаги техните са повече. Да не говорим за Турция и братска Сърбия и Гърция, там не можеш да чуеш друга музика по националните им медии, а само по някои частни. У нас има много радиа, които пускат чужди песни, но квотата за българската музика в националния ни ефир трябва да е по-голяма. Да, тук има „БГ радио“, но то върти повече младите изпълнители, което е правилно - те трябва да се популяризират, но не е достатъчно. 

- Какво е мнението ви за острото изказване на Ицо Хазарта-Христо Петров, че новите естрадни песни могат да доведат до самоубийство?
- Не мога да разбера, как е възможно интелигентно момче да казва естрада - това всъщност означава „подиум“ на руски. Уж бягаме от Русия, а още използваме такива думи! Казва се поп, или забавна музика, вече се обърках в стиловете, защото в България всеки ден нови стилове измислят. Учила съм в Консерваторията и знам, че в нашия жанр са четири-пет стила, не знам от кой чорап ги вадят толкова много?! Неправилно се е изказал,  между всичките нови песни има и не толкова качествени, но има и качествени, въпреки че не са много. Едно време почти всички изваждаха хит. Мога да дам пример с „Бургас и морето“ - колко много хитове са излезли от там. Липсва друга такава сцена, където самите творци да обменят опит и да се състезават - да има конкуренция от този тип.  

- А вие какво мислите за песните на родните рапъри и на Ицо Хазарта?
- Доколкото знам, това не са песни, а са по-скоро стихчета облечени в музика. Защото рап изпълнителите в Америка могат и да пеят, а тези тук - не могат. Не искам да визирам само Кулио с „Gangsta's Paradise“ - той е от по-старата генерация, но има и много други, които пеят. Нашите са много далеч от истината – какъв рап, какви пет лева!? Само Ицо Хазарта харесвам - той наистина пише хубави неща, докато другите не се задълбават много.

- Харесвате ли и други от по-младите изпълнители у нас и допада ли ви  новата българска музика, която се налага в ефира, без значение дали е качествена? 
- Нещо не е наред в новата музика, главно еднодневки правят! Иначе, много харесвам Дара, има много специфичен глас. Мишето Маринова също я харесвам. Обичам разпознаваеми гласове, а не да бъдат равни, или средни. По принцип се справят децата, мъчат се, но те не са виновни, просто това им дават и това пеят. Виждаме и в световен мащаб  какво се бълва – новите песни дори едно лято не изкарват, задържат се най-много месец-два. Може би е така, защото станахме по-бездуховни и оттам идва цялата работа, сега е юруш да печелим много пари с даден т. нар. хит, който не издържа и един месец! Истинските стари песни остават с години, „Нека да е лято“ например продължава да се харесва повече от 40 години и хората я искат, както е и с другите ни песни. Навремето правехме друга музика, може би по-духовни сме били, а сега и живота стана много труден. Днес се мъчат по някакъв начин да спечелят нещо и материалното е водещо, но тогава нещата не се получават и няма как да се създаде нещо трайно.

- Много ваши колеги вече издадоха биографични книги. Вие също има какво да разкажете... 
- Сега работим по книга за Гого, с Тони Димитрова и една друга приятелка – Цвета, която е сценаристка. Тони пише страхотно, пише направо безумни неща – много е добра! Искаме да е книга, която се чете на един дъх - като един човешки разговор, а Тони го умее това и се надяваме, че след една година ще е готова. Също така, трябва да има много хумор в нея, но за заглавието ще хвърляме боб какво да е. (Смее се.) Като сме говорили преди години  с Гого за книга и той ми казваше: „Трябва да е нещо хумористично, стига тъги!“ Без хумор си мъртъв, а вземеш ли се насериозно и става страшно. В книгата ще включим и много колеги, които да кажат по няколко  изречения за него и да споделят общи случки.

- Тони Димитрова е разкрила първо на вас с Гого, че е бременна – още в първия месец. Тогава Гого я е изумил с предсказанието, че ще роди момиче, след сложни нумерологични изчисления? Той как се увлече по този метод и предвиди ли какъв ще бъде полът и на вашето дете?
- Гого наистина правеше едни изчисления и така позна, че Тони ще роди момиче. Научи се от един англичанин в чужбина. На нашето дете нямаше как да предвиди пола, защото тогава още не знаеше за този метод, аз обаче бях сигурна, че ще имам момче! Майката си усеща какво ще е детето й.  

- Вие винаги сте била много атрактивна на сцената и сигурно сте имали много ухажори. Кой от двама ви с Гого беше по-ревнив?
-Нито единият, нито другият. За ревност трябва да дадеш голяма причина, или да си в такова състояние. Може би е имало ревност в младите ни години, когато всички те харесват и тичат след теб -  хората ходеха на тумби след нас и разбира се, че тогава ще ти хвръкне мозъка и чивията, както казват старите баби! (Смее се.) Като поузрееш и нещата вече са в по-различен план. И аз, и той си имахме много почитатели още в старата „Тоника“, но ние с него станахме като един организъм. Нямаше нещо, което може да ни разбие и само като се погледнехме и вече знаехме за какво става въпрос.

- Може ли да се каже, че прословутото пътуване до Виетнам, след което забраняват песните на „Тоника“ за няколко години, е най-трудният момент в кариерата ви?
- Толкова отдавна беше... Трябва да кажа, че в сравнение с това, което впоследствие ми се случи – случката във Виетнам е като малка локвичка след дъжд. Махнала съм с ръка вече на това, в даден момент дори съм благодарна, защото ме научи на някои неща и изгради в мен определени качества. Тогава времето беше такова, че на всеки ъгъл те дебнеше „сокол“ – хора с микрофон под ръкава на ризата. Почти всеки втори беше такъв и като са те нарочили – няма как да те подмине, но не искам вече да си спомням. Аз преминах през такъв ад покрай заболяването на мъжът ми, а моето момче през какво премина…, че това с Виетнам наистина е малка локвичка след дъжд. 

- А трудно ли ви беше да си простите със Стефан Диомов и да започнете отново да работите заедно, след прекъсването покрай Виетнам?
- Че какво имаме да си прощаваме с него – нямаше какво да си прощаваме! Аз си говорех с Диомов, с Гого не си говореха, но няма какво – такива неща се случват в едно семейство, а ние сме семейство. Всеки ден се чуваме с Диомов, сега бяхме заедно и на „Бургас и морето“. На пети септември ще пеем на закриването на „Аполония“, ще почетем и паметта на Ваня Костова, а на десети септември участваме в „Аз обичам Бургас“. С Диомов и другите колеги сме заедно и нямаме какво да делим - трябва да сме заедно, защото вече времето ни изтича като морски пясък през пръстите...

- А кои са най-хубавите ви спомени с Ваня Костова?
- О, с Ванчето имам невероятни спомени - тя имаше страхотно чувство за хумор. Ние имахме репертоар с нецензурни песни и като след концерт се събирахме в някое ресторантче и накрая ни казваха да не плащаме сметката, защото сме им направили оборота, покрай хората които са дошли да ни слушат. Спомням си, че в Смолян просто пяхме като изоглавени и се събра толкова народ, че управителят каза: „О, в това заведение досега не съм виждал толкова хора!“ (Смее се.) Няколко дни преди да почине говорих с Ваня по телефона. Питах я: „Добре ли си?“, тя ми каза, че е добре. След седмица, точно на Гергьовден ми са обадиха, че си е отишла! 

- Поддържате ли контакти със сина на Ваня – Боян Михайлов? 
- Да, от време на време, защото той много работи. В началото Боян беше в много голяма депресия. Той трудно преживя загубата на Ваня. За жалост, с времето болката не минава, просто свикваш… Той е млад и трябва да върви напред , а майка му винаги ще бъде около него. Те бяха изключително близки и непрестанно заедно и е обяснимо, че липсата й му се отразява зле. Сега трябва да се видим на концерта за закриването на „Аполония“ – на пети септември.

- Вашата внучка Ева завърши ли вече училище? Тя прилича ли по нещо на вас и влече ли я музиката и кариерата на певица?
- Сега ще е в 11 клас и учи английски и китайски, по-догодина ще е абитуриентка. Визуално прилича на сина ми и на Гого – очите е взела от неговия род - на свекърва ми и на мъжа ми, Бог да ги прости. Музикална е, но ми казва: „Бабо, аз с глупости не искам да се занимавам!“ (Смее се.) Сега с приятелката й са на морето  в „Лозенец“, за да помагат на майка й, защото имат склад и магазин за хубави вина. Тя е работлива и доста силна и умна за годините си. Интересува се от много неща и съм щастлива, че умее да си отстоява позициите.

- През октомври ще празнувате юбилей, защото ставате на 70 години. Голямо ли ще е тържеството?
- На 12 октомври удрям камбаната! Като се обадих на Богдана да й честитя  рождения ден – на 19 юли и тя сладката, ми вика съвсем приятелски: „Ама, много одъртяхме!“ (Смее се.) Важното е, че имаме привилегията да се видим стари, а за съжаление много хора не успяха. Засега не планирам да правя голямо парти, сигурно ще бъдем в по-тесен кръг.

- Усещате ли често присъствието на Гого до вас и вярвате ли, че животът не свършва на земята?
- Абсолютно не свършва на земята, убедена съм в това още от детството. Гого е винаги до мен, усещала съм аромата му и съм чувала стъпките му по вътрешната стълба. Веднъж, както си лежах и почувствах особено силно присъствието му – усетих как той се съблича, а после и потъването на матрака до мен. Попитах: „Любими, тук ли си?“ Тогава той сложи ръката си на гърба ми и изведнъж стаята стана ледено студена! Непрестанно го сънувам, последно преди два месеца. Вярвам, че ние сме на земята, за да усъвършенстваме себе си. Бог е любов, той не наказва - ние сами се наказваме и си правим кармата. Човек се ражда винаги добър, но впоследствие става лош, а когато живееш по-дълго би трябвало да облагородяваш себе си, а не обратното.