Време е да отменим демокрацията - и в България, и в цялата Римска империя. Търсим Октавиан, на пълен работен ден

Тези дни уважаемият проф. Иван Тодоров обяви, че „икономичеcките ползи от влизането в евpозоната ще задъpжат повече бългаpи в Бългаpия и това ще cпомогне за cъxpаняването ни кaто нация.“ Дето се казва, дай Боже!

Иде реч за всеизвестните ползи, които друг професор, Любомир Христов, уместно сравни със стотинки. Разбира се, освен стотинки има и милиарди (от държавния резерв?), с които „държавата ще се облагодетелства“. Вярваме, че от тези милиарди някой наистина ще се облагодетелства. Те може би отдавна са разпределени и даже предварително изядени. Сигурно е само, че няма да построят нова АЕЦ. Но за друго иде реч.

За разлика от Любомир Христов, Иван Тодоров е правист, икономиката навярно му е хоби. Той може би не вярва, че в същата тази икономика очакваните ползи се доказват, при това с цифри. Иначе би прочел статията „На крилете на еврото към Горната земя“. Там изтъкваме очевидните факти, които убеждават, че влизането в еврозоната с НИЩО не помага на Словакия да дръпне пред съседите си от нейната черга. Ако това не е достатъчно, ето една академична публикация:

„Измерване на предимствата от членството в Еврозоната“. (Научни трудове на УНСС, том 2, 2023) Там пък наблюдаваме за период от 11 години Нидерландия, Швеция, Белгия, Дания и Финландия. Цифрите показват, че неучастието в еврозоната по никой начин НЕ ПРЕЧИ на успешното развитие на Дания и Швеция. НИТО пък общата валута помага на Белгия да се отлепи от последното място в групата от високо развити държави.

А ако има нещо вярно в твърдението, че „евpото е валyтата ни отдавна, пpоcто на xаpтията пише „лев“, то също така е вярно, че всичко все още зависи от нашето си Народно събрание. Там очевидно няма мнозинство, готово да носи отговорност за икономическа политика, но тържественият отказ от това задължение означава окончателното превръщане на икономически немощна България в колония, протекторат или подмандатна територия (както ви хареса), докато на хартията (все още) пише „държава“. И гражданството, в т. ч. извън жълтите павета, има право на мнение по въпроса, ако ще и чрез референдум.

Но за да не газим пък ние боси в чуждата за нас правна територия, ще разкажем само една кратка история за референдумите, която обяснява защо на гражданството всъщност не му трябва да има мнение.

В пубертета на римската демокрация римляните прогонили царя си Тарквиний Горди заради това, че ги карал „... да копаят ровове и клоаки“ (Тит Ливий) и да водят противоестествен мирен живот. Но скоро след учредяването на Републиката, плебеите забелязали, че докато воюват за нея, зад гърба им патрициите прибират земите, добитъка и жените им, често на (почти) законно основание. Между 494 г. и 287 пр. н. е. простолюдието на три пъти се изселвало от града и лишавало „потомците на бащите“ от войска, прехрана и фризьорски услуги. На три пъти последните правили челобитие и отстъпвали по нещичко, докато накрая Законът на Квинт Хортензий постановил пълно равенство - решенията на Народното събрание станали задължителни за всички. Дребна подробност - решенията ги вземали всички плебеи с пряко гласуване, а процедурата наричали „плебисцит“. (Едва швейцарците от Граубюнден заменили през XVвек тази дума с днешното, пак латинско, „референдум“.) И през цялото време патрициите в Сената не спирали да мърморят, че простаците не са компетентни да решават важни обществени въпроси. Мърморенето се засилило, след като някои забогатели плебеи се сродили с патрициите и създали съсловието на нобилите, които веднага настояли, че са с предимство, понеже били умни и красиви.

От време на време нобилите отстоявали правата си с умерено насилие в рамките на произвола - наложило се например да разбият с пейка главата на Тиберий Гракх по време на демократични дебати. Цицерон нарекъл „популари“ (популисти?) неговите привърженици, които се оттеглили да бистрят политиката в заведенията по Авентинския хълм. Обидените популари подкрепили конника Гай Марий в първата от множеството граждански войни в Рим. В хода им тези обитатели на Републиката, които останали живи, си направили важни изводи, а именно: участието в политиката е нездравословно, а голямото имущество - опасно. Така гражданското общество се оттеглило към задните редове на политическия амфитеатър, където наблюдавало с нездрав интерес как професионалните политици си пускат взаимно кръв в името на обществения напредък. Паднали доста глави. Накрая Октавиан Август се принудил да отмени демокрацията в името на демократите. Допитването до народа отложил за по-добри времена, с надеждата, че римският народ все един ден ще се научи да гласува правилно.

И до днес, изглежда, не се е научил. Примерите сочат, че популарите използват всяка възможност се качат на главата на здравите сили, противно на здравия разум. За обитателите на Хелвеция вече стана дума, те са медицински случай и определят с референдуми дори височината на тревата в моравата пред дома. И заедно с разни норвежци и исландци, пак чрез референдуми, упорито отказват да влязат в четвъртата поред Римска империя. Веднъж озовали се вътре, ирландци, датчани и шведи пък слагат прът в колелата на прогреса всеки път, когато някой ги пита за нещо. Заради тях тръгна модата на референдуми до дупка, т. е. до правилен отговор.

Затова пък българските нобили няма да позволят някой с допитване да ги принуждава към държавническо поведение. Ако трябва, ще употребят и пейка като последен демократичен довод. Все пак клатенето на краката в УС на ЕЦБ е далеч по-престижно и доходоносно от мъките по издърпването на българската икономика на сухо. Тези тънкости не са за тукашния мат‘рял. (Нищо че всяка домакиня със средни доходи и петгодишен родителски стаж ще сглоби държавен бюджет по-добре от Харвардския Асенчо, дори и само защото средните доходи в България налагат чудеса от изобретателност.) Тъй или иначе, отмяната на референдума си е в реда на нещата. Нещо повече, не бива да се спира дотук. Но бъдещето е неясно и в него може да се крие, ако не Гай Марий, то поне (истински) главен прокурор. Време е да отменим демокрацията - и в България, и в цялата Римска империя. Търсим Октавиан, на пълен работен ден.