Приели сме да заменим 27 000 работни места за 4000 без стратегия

Интересът на България при представяне на териториалните планове и постигнатите договорки за затваряне на въглищните централи у нас не е защитен по най-добрият възможен начин и вече е късно това да се стори, категоричен е евродепутатът от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Петър Витанов. Страната ни е поела ангажимент за намаляване на използването на въглищата и отдавна сме изпуснали крайният срок през 2019 г. за дерогация (частична отмяна на даден закон или правило, например договаряне на допълнителна държавна помощ за работата на въглищните централи - бел. ред.). В момента политиците не са честни с миньорите и напразно подхранват надеждите им. Все още имаме възможност за промяна на малки детайли по договорите като размерът на компенсациите, необходими за замяна на въглищните индустрия с друга,  но не и за удължаване работата на централите, обясни евродепутатът.

Витанов подчерта, че има няколко основни проблеми при договорите, които страната ни е направила. На първо място липсва енергийна стратегия, в която ясно да е посочено с какво ще бъдат заменени мощностите, които предстои да бъдат спрени. Няма и индустриална стратегия какво ще се случи при закриването на 27 000 работни места, при условие, че сме успели да договорим към момента компенсации за откриването на едва 4000 нови трудови позиции, обясни Петър Витанов. Истинско престъпление е, че е пропуснато да се договорят по- високи компенсации от Фонда за справедлив преход, както например успяха да направят поляците, уточни той. Нито пък се помисли за заместващи мощности.

Според европейските правила е невъзможно териториалните планове да се предоговарят концептуално, възможно е евентуално да се завоюва дерогация, която да позволи на държавата да подпомага работата на тези централи за по-дълъг период или да получи по-висока компенсация за затварянето им и трансформацията на повече работни места, обясни Витанов пред журналисти в Брюксел.

Ясно е, че без държавна помощ въглищните централи няма как да работят, тъй като биха произвеждали твърде скъпа за пазарните нива електроенергия.  При цена от 100 евро на един тон емисии, необходими за производството на един мегават ток и отделно допълнителни производствени разходи от 60-70 лева, цената на мегавата би стигнала 270-280 лева, което е далеч над пазарните стойности към момента, допълни Витанов.

Той подчерта, че според него страната ни трябва да заложи на поставяне на допълнителни ядрени мощности, независимо дали става въпрос за такива в АЕЦ "Козлодуй" или за развитие на проекта "Белене". Ядрената енергетика се приема от ЕС като устойчива, а специалистите трябва да преценят какви и колко нови мощности са необходими.  Но е ясно, че за енергийната сигурност на страната ни ядрената енергетика е изключително важна,  подчерта Витанов.