Пандемичните блокажи ще засегнат най-тежко частните компании 

Важно е публичните разходи да се фокусират върху подпомагането на младите

Всеки път, когато еврозоната е засегната от криза, тя излиза от нея по-слаба. Световната финансова криза от 2008 г. удари банковия сектор. Дълговата криза в еврозоната навреди на държавите длъжници от Южна Европа. Пандемичните блокади ще засегнат най-тежко частните компании и служителите. Докато предишните кризи бяха предимно макроикономически, тази е предимно микро. Корпоративната несъстоятелност и по-високата безработица ще бъдат нейното трайно наследство.

Регулаторите от еврозоната, за тяхна чест, успяха да избегнат някои от по-грубите грешки, допуснати в миналото. Те бяха прави да подкрепят компаниите чрез кредитни гаранции, а работниците - чрез средства за прехрана. Европейската централна банка също правилно разшири своята кредитна подкрепа и удължи покупките на активи. Досега никой не допусна катастрофални грешки. Но това може би е на път да се промени.

Най-голямата опасност сега е правителствата да направят през 2021 г. това, което сториха през 2020 г. Те са прави да поддържат високо ниво на дискреционна фискална подкрепа, но акцентът трябва да се измести от защита към растеж на производителността.

Например, скорошното решение на Германия да удължи краткосрочните схеми за запазване на работните места до края на 2021 г. е погрешно. Отстъпките при процеса на корпоративна несъстоятелност също бяха удължени. Сега компаниите са освободени от задължението да обявят неплатежоспособност само с мотива, че имат твърде много дългове. Това ще бъде десетилетие на снизходителността.

Политиката зад това е достатъчно ясна: 2021 г. е изборна година в Германия и никой от управляващата коалиция не иска да предизвиква гнева на гласоподавателите. Въпреки това няма икономически смисъл да се защитават работни места в сектори, които вече бяха застрашени преди кризата - въгледобив, доставчици на автомобилни компоненти и някои части от химическата и машиностроителната индустрии. Вместо това Германия трябва да подкрепи частни и публични инвестиции в мобилните телекомуникации, изкуствения интелект и зелените технологии.

Последиците от линеещата производителност са очевидни в цялата еврозона, особено в Италия. Бившият шеф на ЕЦБ Марио Драги никога не е бил по-прав, когато наскоро коментира, че е важно публичните разходи да се фокусират върху подпомагането на младите да преминат през кризата и върху високотехнологичните изследвания. Прекарах няколко седмици в различни северноиталиански градове това лято, като никога не бях виждал Болоня и Венеция толкова празни. По оценки на местните хотелиери оборотът е паднал с 80 на сто. Така че дългосрочното предизвикателство пред икономиката на Италия е как тя да стане по-малко зависима от туризма и като цяло по-продуктивна.

Германия и Италия се различават, разбира се, по това как управляват своите икономики, по тяхната устойчивост и съответните им специализации. Но и двете навлизат в това десетилетие с подобен начин на мислене и малко подкрепа за предприемачеството и свободните пазари.

Икономическите реформи в Европа се обсъжда от десетилетия. За съжаление дебатът се съсредоточава твърде много върху пазарите на труда и не достатъчно върху иновациите. Италия трябва да намали държавния си сектор и да реформира неефективната си съдебна система, тъй като те възпрепятстват бизнеса. Никой чужденец няма да помисли да основе стартъп в страната, знаейки, че разглеждането на гражданско дело в съда може да отнеме години. Други приоритети, също и за Германия, включват понижаване на данъците с цел насърчаване на частните инвестиции, подкрепа от публичния сектор за стратегически високотехнологични сектори и постепенно оттегляне на кризисната подкрепа.

Но това няма да се случи. След дълъг период на икономии и въздържание еврозоната отново посяга към бутилката. След като фискалните мерки бъдат удължени до 2021 г., ще става все по-трудно да бъдат премахнати. Напълно възможно е еврозоната да излезе от тази криза като най-слабата от големите развити икономики.