От бързане към чакалнята да не продъним лева

С приетото изменение в закона се създават рискове, от които валутният борд ни защитава вече 23 години

Наскоро медиите в България избухнаха с новината, че във Закона за Българската народна банка са внесени изменения, които на практика рискуват валутната стабилност на страната. Става въпрос за добавянето на нова алинея към чл. 29 на закона, която гласи, че при присъединяване на лева във валутния механизъм ERM-II (т. нар. „чакалня“ на еврозоната), курсът на лева спрямо еврото ще стане обект на преговори между българското правителство и европейските институции. Това създава недопустим риск за стабилността на българския лев и оттам за ценовата и финансова стабилност на България, въпреки че е установена практика при присъединяване към ERM-II.

Тихо, че хората ще говорят!

Първо, нека обърнем внимание как се внася тази промяна в закона. В началото на декември е входирано предложение за изменение на Закон за Българска народна банка, което включва само дребни корекции по санкциите за определени нарушения на същия закон. Промени в текстовете касаещи валутния курс няма. Обаче по-късно, между първо и второ четене се въвежда вече прословутото изменение в чл. 29 на Закона за БНБ, което позволява валутният курс на лева към еврото да бъде променен след приемането ни в ERM-II. И вече с това изменение законопроектът постъпва в парламента и медиите разбират за него.

Така не се дава възможност за обществено обсъждане и публичен дебат по темата. Дебат, ако има такъв, става единствено на събранията на комисията, без да се информира обществеността. Търсете колкото си искате, но няма да намерите този законопроект на сайта за обществени обсъждания strategy.bg. Това е странно поведение от страна на властимащите. Българското общество заслужава да знае, че въобще се обмислят подобни изменения в толкова ключов закон и да се даде възможност те да бъдат публично обсъдени преди дори да се мисли за тяхното приемане.

Левовете в... по-малко евро?

Отговорът е очевиден - защото риск за стойността на лева наистина се създава и управляващите правят всичко възможно да скрият този факт. За какъв риск става въпрос? Много просто. С новите промени, които се въвеждат в закона, се създава възможност Европейската централна банка, заедно със страните от Еврогрупата и Дания, да договори промяна в курса на лева спрямо еврото с българското правителство след приемането ни в ERM-II. Това означава, че левът може или да поевтинее като резултат от тези преговори. Може, разбира и да си остане на същото ниво спрямо еврото, на което е фиксиран в момента - 1,95583 лева за 1 евро.

Ако курсът на лева към еврото бъде променен надолу, например 1 евро вече да струва близо 4 вместо близо 2 лева, това означава обедняване на всички, които държат левове, т. е. всички български граждани. Всъщност именно подобна девалвация на лева спрямо еврото би могла да доведе до голямо покачване на цените в България, и така да се сбъднат опасенията на всички, които се страхуват, че влизането във еврозоната означава удвояване на цените в България.

Защо въобще се допуска този риск?

Накратко, с изменението в закона се създават рискове, от които валутният борд ни защитава вече 23 години. Рискове свързани с покупателната способност на лева и ценовата стабилност в страната. Едно потенциално обезценяване на лева спрямо еврото, най-грубо казано, означава обедняване за всички български граждани. Някои биха възразили, че чертая апокалиптичен сценарий, който най-вероятно няма да се случи. Дори така да е, защо въобще се допуска да има такъв риск?

Каквото и да е мнението ви за присъединяването на България към еврозоната, няма как да смятате, че действията, които се предприемат от правителството са разумни. Да, в миналото не е имало случаи, в които страните в еврозоната и Европейската централна банка да поискат сериозна промяна във валутния курс на нова кандидат-членка. Обаче не трябва да се забравя, че нашият процес за присъединяване върви по доста по-различен начин от предишните. На България бяха наложени нови неписани изисквания, които не са налагани на никоя друга държава в миналото - историята може да не е показателна и по отношение на преговорите за валутния курс.

Ситуацията става още по-притеснителна когато вземем предвид мненията на някои експерти в сферата, според които такава поправка в закона въобще не е необходима. Проф. Христина Вучева, която е и бивш финансов министър, казва, че не съществува никаква законова потребност, която да изисква добавянето на подобна алинея към чл. 29 на Закона за БНБ. Според нея, такова изискване е само и единствено за кандидати за присъединяване към еврозоната, чиито валути са с плаващ курс спрямо еврото, а не фиксиран, какъвто е нашия.

Как да гарантираме стабилност?

Ако правителството иска категорично да успокои опасенията, че стойността на лева е под заплаха, нека да добави текст в същия закон, който гласи, че то има мандат да преговаря с европейските институции и представителите на останалите държави за членство в ERM-II, само при условие, че курсът лев-евро остане непроменен спрямо настоящото си ниво при присъединяване към валутния механизъм, при престоя там и при финалната замяна с нова валута. Така българските граждани ще са спокойни, че риск няма и това дори няма да е тема в медиите.

Решението гласувано на 30.01, че евентуални промени във валутния курс могат да бъдат приети само след одобрението на парламента, е абсолютно недостатъчно, за да гарантира валутна стабилност. Помислете за момент. Правителството има мнозинство в парламента. Тоест, това което се случи е, че мнозинството в парламента обеща да не променя валутния курс и каза, че мнозинството в парламента ще следи за изпълнението на това обещание. Пълен фарс. Най-притеснителното е, че управляващите така безразсъдно са се впуснали в преследването на цел, която дори не е желана от българския народ.

Защо въобще бързаме към еврозоната?

Най-актуалната социология по темата, публикувана от нас, сочи, че над половината от българските граждани искат референдум за присъединяването ни в еврозоната, а едва 19% подкрепят смяната на лева с еврото. Българските граждани са прави да са скептични, особено ако обърнем по задълбочено внимание какво се случва с еврозоната през последното десетилетие. Растежът в еврозоната категорично стагнира. През последните две години растежът на БВП в най-големите икономики на еврозоната като Германия, Франция и Италия не може дори да достигне 2%. Италия всъщност не спира да се клати на ръба на рецесията, а Германия се оказа в същата ситуация през 2019. Немската промишленост не успя да отбележи и дори един месец растеж през миналата година.

Дълбоките икономически недъзи, които в момента вкарват еврозоната в стагнация, няма изглед да бъдат излекувани. Паричният съюз се превръща в черна дупка, която поглъща всякаква надежда за икономически растеж. Дори от ЕЦБ вече са отчаяни и в края на миналата година в редица изказвания, както бившият, така и настоящият президент на банката, казаха, че възможностите на паричната политика на банката да стимулира растеж в еврозоната са почти напълно изчерпани. Отчаянието на ЕЦБ стигна до там, че новият президент Кристин Лагард открито призова правителствата в еврозоната да увеличат държавните харчове и заговори за разхлабване на Мастрихтските правила.

Еврото не е панацея

В момента европейските политици са изправени пред кръстопът. Дали ще продължат с пагубните за финансовата стабилност и икономически растеж политики на безразсъдно харчене и печатане на пари или ще признаят провала на експеримента на еврото. Именно към второто призовават страни като Унгария и Полша, а също и Чехия, които неслучайно все още не са приели еврото и нямат никакво намерение да го правят.

Тези страни категорично демонстрират, че високи нива на икономическо развитие и растеж могат да се постигнат и извън еврозоната. Стандартът на живот в страна като Полша далеч надвишава този в България, но растежът на БВП през 2018 надвишава 5%. Ние едва достигаме 3.5%. Еврото няма да подобри това, точно обратното. Еврозоната се превръща в черна дупка, която поглъща всякаква надежда за икономически прогрес, а нашите политици стремглаво и безразсъдно ни засилват право към нея, против опасенията на собствените си избиратели.

* Авторът е член на управителния борд на БЛО и главен редактор на ЕКИП. Неговите статии по икономически и политически теми са били публикувани както от български, така и международни издания като Mises Institute, Foundation for Economic Education, European Students for Liberty и др. Работил е като икономист в Института за пазарна икономика и понастоящем заема позицията на икономически анализатор в CEEMarketWatch и е седмичен колумнист по инвестиционни теми към блога на Tavex.