Най-непрофесионална е българската външна политика към големите държави

Стойността на разрушенията в селското стопанство надхвърля 25 милиарда лева

Външната политика е най-сложната, най-рискованата и най-непрогнозируемата сфера на всяка държава. Последиците от икономическите кризи се преодоляват, пораженията от природните бедствия се възстановяват, но грешните външнополитически решения нанасят непреодолими и непоправими вреди. Факт е, че поради авантюристично-престъпната политика през трите последни войни - Междусъюзническата и двете световни войни, които катастрофално губим, България завинаги проигра възможността за обединение на българския етнос в една държава. Нещо повече, крайно некомпетентната, сервилна, конформистка и недалновидна външна политика през последното столетие излага три пъти на реален риск дори съществуването на българската държава.

Особено непрофесионална е българската външна политика към големите държави. Управляващата политическа прослойка така и не проумя с кого партнира. Както в миналото, така и днес, големите държави, известни още като „Великите сили“, освен, че са най-дестабилизиращият фактор на световния мир и сигурност, притежават и твърде характерните за тях качества като егоизъм, алчност, отмъстителност, безкомпромисно отстояване на собствените си интереси, солидарност срещу всяка държава, която не е от техния кръг, имала куража да им се противопостави.

Примери, които категорично подкрепят тези констатации, са събития, пряко свързани с България през последното столетие. Един от тях е бруталното вкарване от Фердинанд на България в Тройния съюз, въпреки волята на българската общественост и щедрите, но неизпълнени обещания на Германия през Първата световна война. Известно е, че на два пъти германската страна грубо се намесва срещу интересите на България. Първият път тя спира настъплението на българската армия през есента на 1915 г., давайки възможност на сърбите да се изтеглят и след няколко месеца да бъдат дислоцирани на Солунския фронт. Целта е очевадна. България да задържи почти милионната армия на Антантата, за да не бъде прехвърлена на Западния фронт, т.е. директно срещу Германия.

Вторият некоректен случай е още по-циничен. В края на войната, когато българската армия с героични усилия отбива яростните атаки на противника и когато се решава съдбата на българската държава, германското командване си изтегля тежките оръдия от фронта, а от обещаните пет дивизии, които да помогнат на България, са изпратени само два батальона, единият от които охранява величеството Фердинанд.

Подобно неискрено е поведението и на поредния съюзник - Хитлеристка Германия. От договореното и платено модерно оръжие България получава само една част, а патетичните обещания на Хитлер, че ще гарантира сигурността на българската страна срещу всякаква съветска и английска заплаха, се оказват блъф. Столицата София е разрушена, още 168 населени места са подложени на яростни бомбардировки, а българският народ е хвърлен изключително в интерес на Германия в кръвопролитна гражданска война, чиито последици се чувстват и днес. Освен това сателитът България кредитира Третия райх със стоки в размер на 23 милиарда германски марки, които остават неизплатени. Номинирани към днешния курс възлизат на около 250 милиарда долара.

През периода между двете световни войни няма европейска държава и държавник, който да поставя под съмнение, че в Македония преобладаващата част от населението е българско. Както и фактът, че то е подложено на нечовешки репресии и брутална денационализация. Затова до началото на 30-те години на XX век в Европа се създават мощни движения срещу Версайската система. Коминтернът също е една от организациите, които се борят срещу решенията на Парижката конференция от 1919 г., включително срещу изкуствената държава Югославия.

С идването на Хитлер на власт международната обстановка се променя. Рязко е коригирана и политиката на Коминтерна. При новите условия неговото ръководство решава, че Югославия не само не трябва да се ликвидира, но се налага да се укрепва, като преграда срещу германския агресивен курс. За целта следва на първо време да се тушира съпротивата на потиснатите от свирепия белградски режим народи. А тя е най-мащабна и силна във Вардарска Македония. Затова по внушения на югославската компартия, където вече доминират крайни сръбски националисти, е издигната идеята за създаване на „македонска нация“. Всъщност, прилага се коварният план на националиста Стоян Новакович за налагане на македонизма, като етап към посърбяване на българското население в Македония.

Този безпрецедентен политически абсурд - подмяна на хилядолетно национално съзнание на над два милиона българи напълно устройва някои от големите държави като СССР, Великобритания и Франция като противници на нацистка Германия.

През Втората световна война според югославски изследвания от 1,7 милиона жертви, които дават народите на Югославия, един милион и сто хиляди са жертвите на междунационалната разправа. Само този факт е достатъчен да се прекрати съществуването на тази крайно репресивна държава. Интересите на големите държави са други, въпреки, че режимът на Тито не е по-различен от този в Кралска Югославия. Само във Вардарска Македония падат над 35 хиляди жертви, които искат да им се признае единственото право да живеят като българи.

Свидетелство за ненавистта на всички югославски народи, с изключение на сърбите, към Югославия - изкуствено създадена в интерес на големите държави, е светкавичното u разпадане. То бе възможно в момент едва когато се сложи край на Студената война и отпадна големия и крайно егоистичен геостратегически интерес на най-големите държави.

Промяната на политическата система през 1989 г. не промени подхода и отношението на големите европейски държави и САЩ към България. Първата грижа на новите „приятели“ и съюзници е да отстранят всякакви пречки, които дори и малко засягат техните интереси като на първо място ликвидират по най-бърз начин всички конкуриращи сектори в икономиката.

Още в първите месеци на политическата промяна стана ясно, че и новият ръководен екип не е дорасъл да формира и провежда по-самостоятелна политика на международната сцена. Очевидно, съюзническата зависимост на България и синдрома на сателит на чужди сили, налаган десетилетия, не е преодолян. Затова управляващите, ръководени от лични или групови интереси, най-лекомислено и наивно се доверяват на „препоръките“, съветите и внушенията им отвън, без дори да подозират задкулисните намерения на „съветниците“.

Така, в резултат на ниското им политическо ниво и без всякакъв управленски опит, както и наглостта, егоизма и алчността на новите „големи братя“, България се превръща от средно развита европейска държава в една от най-изостаналите и бедни държави в Европа. От най-търсен производител и износител на висококачествена селскостопанска продукция в най-голям вносител на долнокачествени плодове, зеленчуци и животински стоки. Закрити са водещи индустриални производства, като оръжейното, както и предприятията за висококачествени металургични, машиностроителни и химически изделия. Не са пощадени дори и най-модерните 85 завода, построени през 70-те и 80-те години на XX век по германска и японска технологии. Сградният фонд на индустриалния сектор е превърнат в руини, на фона на които могат с успех да се снимат филми на ужасите или войната. А стойността на разрушенията в селското стопанство надхвърля 25 милиарда лева.

Това са очевидните и безспорни катастрофални последици от бездарното и безотговорно управление на държавата, провеждано под диктат на външни сили и в изгода не само на други държави, но и на чужди корпоративни и частни интереси. Разбира се „грижите“ и егоизма на новите големи братя не свършват с разрушителния период на прехода, а последователно, упорито и методично продължават до днес. Особено зорко се следят сектори, които посягат на геостратегическите интереси на големите западни партньори, като например енергетиката. Тук, в резултат на натиска, шантажа, заплахите, България бе лишена от възможността да построи нова атомна електроцентрала. Провалено е строителството на нефтопровода „Бургас -Александропулис“ и газопровода „Южен поток“, с което са нанесени сериозни финансови вреди на българската държава.

Изнесените реални факти и данни не трябва да предизвикат негативна реакция към днешните ни големи съюзници, а да бъдат сигнал за сериозна преоценка на досегашната външна политика на сервилност, слугинаж и блюдолизство към тях от страна на политическата ни прослойка. Вековното международно общуване свидетелства, че Великите сили, образно казано, представляват един огън. Мястото, което ще заемат малките държави около него е изключително важно. Ако те стоят много близо - ще изгорят, а ако са много далече, могат да настинат. Това означава, че мястото, което България трябва да заеме спрямо големите партньори, което да бъде хем безопасно, хем в интерес на България, е умение и изкуство, което българският управляващ елит е длъжен да овладее и то колкото е възможно по-бързо.