Президентът Тръмп бе решително бит, макар и нечестно. Надеждите на милиони американски избиратели бяха смазани и унищожени. Сагата с ''Оранжевия'' приключи. Победителите приложиха гамбит и жертваха свещеността и сигурността на Капитолия, пуснаха злосторниците, позволиха им да си направят селфи в кабинета на Пелоси, а след това изобразиха ужас и възмущение. 

Опитите за осигуряване на прозрачност за резултатите от изборите в реално време бяха отхвърлени, едновременно с разпръскването на огромните тълпи, изборните електори утвърдиха и осигуриха идването на Байдън на власт, а последователите на Тръмп бяха дамгосани като „вътрешни терористи“.

Доналд Тръмп осъди хората, които той лично призова да протестират. Неговите близки политически съюзници отказаха да го подкрепят. За часове или дори минути този владетел на света, на който се възхищаваха милиони, се превърна в неличност. Като момче, публикуващо нецензурни думи, на него му беше забранено да присъства в Twitter и Facebook. Времето ще покаже дали той ще отиде в затвора, за което се молят много демократи, но неговияj политически живот изглежда свърши, дори r каузата му да е жива.

Картите в колодата бяха фалшифицирани срещу президента Тръмп още от първия му ден. Заповедите му бяха игнорирани. Американски съдилища, съдии, полиция, и цялата правоприлагаща система бяха срещу него. Неговите укази бяха блокирани или отменени. Междувременно медиите го осмиваха, а опозицията безмилостно го делегитимира. Дори Fox News го блокира. Демократичните щати промениха своите закони, за да си гарантират резултата от изборите. Тръмп беше ''куца патица'' * от началото на своя мандат до горчивия му край. Всемогъщата Дълбока Държава го държеше на къс повод и когато се опитваше да се освободи, повода беше изтеглян.

На 6 януари във Вашингтон се проведе масова демонстрация в негова подкрепа. Стотици хиляди американци дойдоха в столицата, за да поискат справедливост, след като фалшификацията на изборите стана очевидна. Те се надяваха, че републиканските представители ще държат на измамата и ще назначат комисия за проверка и преброяване на гласовете. Някои от протестиращите успяха да проникнат в Капитолия или бяха допуснати от полицията. Тази мирна акция ''Окупирай Капитолия'' и упражняваща естественото право на протест бе посрещната със смъртоносен огън и Ашли Бабит, млада жена от Сан Диего, беше убита от полицай в цивилно облекло. Републиканските представители бяха изплашени, предадоха се и утвърдиха встъпването в длъжност на Байдън.

Ужасът и възмущението на политиците демократи и медиите бяха също толкова фалшиви, колкото и техните новини. През изминалата година, спонсорираните от Демократическата партия активисти на BLM завзеха много правителствени сгради и в нито един от тези случаи полицията не използва смъртоносно оръжие, дори не изгони протестиращите от сградите.

„Малко след 20:00 часа в сряда стотици протестиращи се събраха пред заключения вход на Кинг Стрийт на Капитолия, скандирайки „Разбийте вратата!“ и ''Обща стачка!“. Момент по-късно полицията отстъпи контрола над вратите на Стейт стрийт и позволи на тълпата да влезе вътре, присъединявайки се към хилядите, които вече се бяха събрали пред Капитолия в знак на протест срещу вота. Пространството пред Асамблеята, където законопроекта трябваше да бъде приет в 11:00 същата сутрин, беше изпълнено с протестиращи, скандиращи: „Ние няма да си тръгнем. Не и този път" …

Представителят на администрацията Тим Донован каза, че въпреки че протестиращите са призовани да напуснат, никой няма да бъде принудително отстранен. ... кметът Дейв Сислевич ** каза, че е инструктирал ... началника на полицията Нобъл Рей да не позволява на своите полицаи да участват в отстраняването на демонстрантите от сградата".

Както ни напомни Стив Сейлър, точно това се случи в Мадисън, Уисконсин през март 2011 г.

Всъщност протестиращите очакваха абсолютно същото и някои бяха облечени в цветни карнавални костюми, държаха се добре и мирно, в приемливите граници. Това не беше въстание и те не се опитваха да завземат Конгреса в какъвто и да е смисъл на думата. За тях това беше честен и забавен начин да изразят своето възмущение. Но истинските майстори на гамбита не мислеха така. Те дори убиха четирима протестиращи с надеждата, че ответното насилие ще бъде отговора, но напразно.

Белите американски протестиращи са изключително ненасилствена маса. Както при ''Окупирай Уол стрийт'' преди няколко години, протестиращите на Капитолия на 6 януари бяха плахи и послушни като агнета. Поради тази причина беше изобретено движението BLM, тъй като чернокожите са способни на жестоки бунтове за разлика от добре образованите бели. И не - тук не става въпрос за раса: белите като лилии френски „жълти жилетки“ и украинските националисти се биеха добре с полицията.

Но в САЩ белите не са склонни към размирици от времето на Гражданската война. Като чужденец, аз не разбирам защо американците държат на своето оръжие, ако никога не го използват, но такива са американците.

Както и да е, но на тях и ненасилието не им помогна. Избраният президент Байдън не беше доволен дори да ги нарече протестиращи: „Не смейте да ги наричате протестиращи. Те са насилствена тълпа, бунтовници, вътрешни терористи". Всъщност това заглавие трябва да се запази за авторизираните от Дълбоката Държава мародери и техните събратя по целия свят - независимо дали са в Хонконг или в Минск, Сиатъл или Портланд.

Руските социални мрежи сравниха събитията във Вашингтон със събития близки към тези в дома и се оплакаха от "двойните стандарти". Например американските медии не изразиха никакво възмущение, когато назначеният от тях Борис Елцин стреляше срещу руския парламент през 1993 г. А ''Ню Йорк Таймс'' и Държавният департамент призоваха тълпата от националисти да щурмуват правителствени офиси в Украйна през 2014 г. Те насърчаваха опозицията в Минск да завземе парламента след загубата на изборите. Протестиращите в Беларус твърдяха, че резултатите от изборите в тяхната страна са фалшифицирани, както и привържениците на Тръмп на американските избори, но Байдън не нарече беларусите "вътрешни терористи". (Всъщност президентът Лукашенко ги нарече „протестиращи“, а техните насилствени демонстрации бяха разпръснати, без да се стреля. 

Евреите в такива случаи отговарят: "Как можете да ги сравнявате?!"

Руснаците сравниха "опита за държавен преврат" в Капитолия със собствения си полуинсциниран "преврат" през 1991 г., преднамерената провокация на комунистическата партия. През 1991 г. слабите организатори на преврата не успяха да арестуват Елцин и те се предадоха като по команда, а вълната от възмущение отстрани Горбачов и комунистическата партия от властта. В Капитолия полицията също махаше с ръка на „нашествениците“, което може да се види на това видео на Би Би Си. Има и други видеозаписи, показващи съучастието на полицията в Капитолия в предполагаемата провокация, които може да се видят тук 

https://www.instagram.com/p/CJwxYf1Jcj1/?igshid=p6q7bhnxsube 

https://themostimportantnews.com/questions-about-the-chaos-at-the-capitol-that-desperately-need-to-be-answered/  

Инсцинираното възмущение позволи на победителите да цензурират победения Тръмп и неговите последователи. Точно, както СССР се разпадна през август 1991 г., така и Америка на Тръмп се срина през януари 2021 г. и либералните елити, представляващи големи корпорации, дойдоха на власт. Това беше постигнато чрез провокация,  използвайки обикновените последователи на Тръмп, които бяха много недоволни от кражбата на изборите. По подобен начин през 1991 г. беше провокацията, на която обикновените граждани на Русия бяха недоволни от перестройката на Горбачов, но междувременно либералните елити я използваха, за да унищожат съветската държава и да прехвърлят всички активи на своите олигарси.

Хората с добри познания по история направиха препратка към изгарянето на Райхстага през февруари 1933 г. - палеж, започнат от новосформираното нацистко правителство с цел да обърне общественото мнение срещу своите опонентите и да въведе извънредни правомощия. Други изследователи твърдят, че няма доказателства за съучастие на нацистите в това престъпление и че Хитлер просто се е възползвал от самостоятелната акция на холандския комунист Ван дер Любе. Пожарът все още е предмет на постоянна дискусия и изследвания, се казва в Енциклопедия Британика. Същото, вероятно ще бъде казано и за „инвазията“ на Капитолия и изследователите ще спорят дали то е било организирано от двуличните поддръжници на Байдън или просто е капитализиран искрения протест на тръмпистите. 

Няма съмнение, че изборите през 2020 г. бяха дълбоко несправедливи за обективния наблюдател. Няма да ви занимавам с твърде много публикувани подробности за статистически невъзможните резултати, но ето Ви един пример за измама. Град Детройт даде 95% от гласовете си на Байдън/Камала Харис. Г-н Ким Чен Ун завижда на тази цифра, докато г-н Лукашенко ще измърмори: "Как може да се направи това?" Много е вероятно този стряскащ резултат да е постигнат по следния начин.

Демократите от Детройт възложиха събирането на бюлетините на аутсорсинг на местните наркобосове, като им предложиха лицензии за водене на бизнес с рекреационна марихуана. Тези лицензи са най-доброто след лиценза за печатане на пари. Тези лицензии е като да имате собствен банкомат. Рентабилността в този случай е такава, че престъпниците са готови на всичко, за да ги получат. Демократите от Детройт промениха местните закони, и разрешиха продажбата на марихуана в красивия им град (това беше забранено до ноември 2020 г.). Те промениха местните закони, задължаващи издаването на лицензи за марихуана на наркотърговците, съдени преди това за търговия с наркотици. Те пуснаха наркобосовете от затвора. Те промениха местните закони, за да позволят събирането на бюлетини, тоест събирането на гласове по пощата и подпомагането на попълването на бюлетините. След това наркодилърите събраха пощенските бюлетини и ги попълваха незабавно.

Те имаха на разположение съдията Синтия Стивънс, която еднолично промени изборното законодателство на Мичиган, а след това отрече обвиненията в измами от страна на Тръмп.

Да, и във Вирджиния ***, а и изборите в много американски щати бяха фалшифицирани. Опитният играч и четири аса може да си даде, както намеква Марк Твен. Обикновено и двете партии се редуват да мамят когато са на свой ред. Само че този път Тръмп убеди мнозина, че сега нещата са различни и че това за тях е последния им шанс. Проблемът на Тръмп е, че се оказа като лош организатор. Той можеше да спечели изборите, ако бе успял да предотврати законодателство като това на Синтия Стивънс и можеше да забрани гласуването по пощата, да въведе задължителни лични карти за гласуване, да мобилизира хората си да контролират изборите. Трудна задача, но не и невъзможна при работа с противник, склонен към измама. Той дори би могъл да направи революция на 6 януари, ако беше инструктирал правилните хора да действат, образувайки щаб на революцията, и планирайки стратегия за завземане на властта. Но той не направи нищо подобно. Сигурно е смятал, че Конгресът ще види огромната тълпа и ще позволи да се направи проверката на изборите.

Или беше толкова наивен да вярва, че революциите се случват от само себе си, като във филмите. Не, това не се случва така. Всяка успешна революция има много планове зад себе си, зад нея стоят военни с оръжия, готови за употреба, линии на доставките, логистика, медийна подкрепа и комуникация. Тръмп нямаше нищо от това. Достатъчно беше да му изключат Twitter, за да го направят глухоням.

Не е имало опит за държавен преврат, както правилно заяви Тайлър Дърдън: „Тръмп никога не бе съсредоточен, нямаше организационна проницателност или идеологическа целенасоченост, за да организира истински преврат, а нашествието на тълпата бе бързо разпръснато от въоръжените държавни агенти. Малко след нахлуването той пусна видеоклип, в който инструктира последователите си да не вземат сенатори като заложници или да затворят Майк Пенс, а „да се приберат у дома си“. Нито един федерален държавен орган не се присъедини към тълпата по нареждане на Тръмп, защото той не си направи труда да издаде такава заповед. Целият този епизод никога нямаше да има най-малкия шанс да попречи на сертификацията на Джо Байдън, та камо ли да свали правителството. Това беше просто поредната тъпа шарада и в този смисъл това беше достойния край на президентството на Тръмп".

Конспиративните теории също изиграха своята разочароваща роля в това поражение. Много тръмписти вярваха в конспирациите, за които съобщаваха от QAnon и Kayfabe, и те публикуваха доклади за арестите на „лошите момчета“, за сървърите, хакнати от ФБР, че Клинтън и Байдън ги чака сурово правосъдие зад решетките. Тази вяра обезоръжи хората, които иначе биха се борили да постигнат точно този резултат. Това е проблема с конспирациите, че въображаемото пречи на реалните действия.

И все пак не искам да завършвам тази статия с толкова тъжен и разочароващ край. Президентът Тръмп беше страхотен лидер. Въпреки огромните препятствия, той успя да подобри положението на американските работници и за първи път от 1970-те години насам доходите им се повишиха спрямо тези на другите класи. Той спря масовата миграция в САЩ, а легалната имиграция спадна до минимум.

Той избягваше да започва нови войни и се опита да сключи мир с Русия. Той отказа да бомбардира Иран дори в последните дни на своето президентство, въпреки че някои от произраелски настроените негови привърженици му обещаваха втори мандат, ако той се съгласи.

Борбата му с коронавируса беше най-голямото му постижение. Той беше против всички тези локдауни, които едва не унищожиха нашия свят толкова много, че от него много малко ще остане. Последният велик американски управник, който не носеше маската на страха, ще бъде запомнен. Той не успя да победи нито мощния медицински комплекс, нито FAGMA **** нито Майсторите на дискурса. Но той се опита.

Денят на неговото поражение, 6 януари, беше Богоявление или Поклонението на влъхвите - тримата мъдреци, дошли да се поклонят на Исус в неговата пещера. Това е Бъдни вечер за Източнопраславната църква. Това е най-мрачното време на годината. Отсега нататък денят ще се увеличава, както и нашите надежди.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)

* В американската политика периодът между президентските и конгресните избори през ноември и встъпването в длъжност в началото на следващата година обикновено се нарича "периода на куцата патица". Президентът е ''куца патица'', след като има вече избран наследник и през този период отиващият си президент и новоизбраният президент обикновено започват да си прехвърлят властта. Или общо казано, човекът, който все още има време да служи на избраната длъжност, въпреки че не е преизбран на последните избори, но в резултат на това няма реалната власт.