Технологията на скалъпване на нови езици не е сложна - важното е да е различен от официалната българска езикова норма

Сърбите сега трябва да говорят с преводач не само с хърватите, но и с черногорците и бошняците

Правителствата не признават езици, нито народности, имат думата БАН и университетските слависти 

Веднага ще зейнат: Не ти е работа! Е, защо да не е, министърката Захариева каза, че освен от футбол, всички в България вече разбират и от Северна Македония. Пък аз съм се търкалял доста по света, живял съм между разни народи и ми идват на ум разни аналогии. Вярно, не ми е специалност. Има си комисии, има си езиковеди, да си блъскат главите с Гоце Делчев, който, между другото беше писал: „... но що да правим, като сме си пусти българи..“.

Безсмислени спорове, да признаели, че Самуил е бил български цар - че какъв да е бил? Вижте само Битолския надпис на Иван Владислав! 

Безсмислени спорове, защото нито ние трябва да ги спираме за „Европската уния“, нито те ще кандисат. Гоце Делчев е и техен герой, и наш. Българин от Македония, каквито са и Димитър Благоев от Загоричане, и Вапцаров от Банско, и Смирненски от Кукуш, и Кръстю и Борис Сарафови. Че и Кръсте Мисирков, който в София си е писал брошурката „По македонските работи“.
Разбира се, че са и македонци - както има тракийци, добруджанци, родопчани, шопи и торлаци. То, както е тръгнала балканската мода, скоро ще се нацепим на какви ли не народности. Когато гърците разбраха, че турците от Гюмюрджина са се захванали да потурчват помаците от Западна Тракия, веднага съчиниха „помашки език“ и написаха Помашко-гръцки речник. Разбира се, „помаки“ си е същият български диалект, на който говорят и нашите родопчани - помаци и християни. Двама белградски академици се бяха захванали да съчиняват шопски език и твърдяха, че между Ниш и Ихтиман нямало българи, а някаква особена „шопска народност“.

Наистина, ако попадне шопският диалект в ръцете на някой от дяволската кухня на Блаже Конески (бившият софийски студент Благой Конев, написал в документите си собственоръчно „българин“), става чуден нов език. Или във вещите ръце на езиковеди като киевския професор Бернщайн и на Дина Станишева (е, синът u говори на бащините си сънародници в Скопие на английски)! От трънския също става нов език, че има и падежни останки („мачка руча поганци на чантиу“). Превод: „Котката яде плъхове на прозореца“.

Всъщност, технологията на скалъпване на нови езици не е сложна. Важното е да е различен от официалната българска езикова норма! Махаш няколко букви, слагаш „j“ да е като в сръбския, насоляваш „новия език“ със сърбизми (влада, железничка пругя и др.), подбираш от най-забутаните диалекти думи, различни от литературния български, „още“ става „уште“, „път“ става „пат“. Ако думата е от международната лексика - там се пославянчва, и обратно. Ако на български е „двустранен“, на скопски става „билатерален“. Казвам „на скопски“, тъй като никой в Пиринския край или в Егейска Македония не говори така. Какви хора, не знаят майчиния си език!

А на фамилните имена се залепя по едно „- ски“, всички думи, влезли в българския чрез руския или останали от старобългарския, се префасонират и „язикот“ е готов. Дали ще се признае от България? Формулировката е много точна: „Според конституцията на Република Северна Македония“ (но не и извън нейните граници). Иначе правителствата не признават езици, нито народности. Имат думата БАН и университетските слависти.

Като казах „слависти“, се сетих за още езикови чудесии на запад от Калотина. Сърбите, вместо да се пънат с „идентитетот“ на македонците и да калъпят „шопски език“, по-добре е да си видят на какво се превърна някогашния „сърбохърватски език“(така се казваше съответната филология). Сега сърбите трябва да говорят с преводач не само с хърватите, но и с черногорците и бошняците - и те си съчиняват свои езици, свой „идентитет“. Балкански работи! 

А как е другаде? В Република Кипър се говори гръцки, в Австрия - немски, в Женева или във Валония - френски. Никой не отрича, че австрийците или кипърците са отделни нации. Защото „нация“ и „народност“ не е едно и също. Наистина, край Вардара се формира нова нация, в която влизат както българомакедонците, така и албанците, сърбите от Кумановско и разните торбеши и „египтяни“. А народността е друго - шиптарите около Тетово са си албанци, такива са и т. н. „косовари“. Част от финската нация са и шведски говорещите финландци.

Ако се разходим по света, ще видим много и различни случаи. В САЩ казват на патладжана „егплант“, на царевицата „корн“, но езикът си е английски. На Джон Смит от Ню Йорк дядо му е бил англичанин, но той си е американец и не се прави никаква англо-американска комисия, която да решава тия въпроси. Но психозата при нашите съседи е страшна - стогодишната обработка не е шега и сега от малки на учениците от Скопие се повтаря, че „язикот“ си е бил все такъв през вековете, че Григор Пърличев и Кузман Шапкарев нямат нищо общо с „бугарите“, и прочее. Върху хората с българско самосъзнание след 1945 г. се стоварват такива репресии, каквито не е имало и в предвоенна Югославия. Да си спомним Вазов:

„Кажи се португалец, 
кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец,
но българин се само не признавай!
Не споменай Лозенград, 
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
Ти би разбудил подозрения опасни,
Че на героите тяхни 
може би си брат.
Мълчи! А вместо тебе 
всеки дол, пътека, 
Дъбрава, езеро, река, рид, планина 
Ще викат с нас 
през всички времена:
„Туй българи са, 
българи от памти века!“ 

На всичко отгоре, след репресиите на Лазо Колишевски (бившият Лазар Колишев), се прибавиха и тези на българските слуги на Сталин. Чак до 1948 г. се подготвяше отцепването на Пиринския край - най-голямото предателство в хилядолетната история на България. Добре, че Тито се скара със Сталин, та живнахме!

Споменахме Йоската Сталин. Като казал да се прави македонска нация, някой се осмелил да продума, че няма македонски език. „Е, и белоруски нямаше, но го създадохме!“ - казал корифеят на езикознанието. После Карелофинската република стана само Карелска, Бурят-Монголия стана само Бурятия - щом си Сталин всичко може. Например, да вземеш партийно-правителствено решение, че генът е буржоазна измислица, а Мендел - реакционен австрийски поп. Това учехме ние в гимназията, щом се споменеше за „буржоазната лъженаука“ генетика. А тези неща трябва да се решават от независими учени, а не от слуги и лисенковци.

Има, обаче, и административни моменти, затова се налага Народното събрание да вземе решение. Защото у нас по конституция няма национални малцинства, но има етнически малцинства с майчини езици. И какво - да се остави на шепата платени от Скопие мунчовци в Пиринския край да обучават децата си на „майчин“ скопски език, от който майките им хабер нямат? Не, разбира се! 

По света има и много други примери. Речникът на испанския език е 20 тома, с над 500 перувианизми, разни думи от Боливия, Мексико и Аржентина, които са неизвестни в Кастилия. Но си е все испански език, а английският си е все английски и в САЩ, и в Австралия, и в Южна Африка, с всички примеси и особености. Особеностите не са с антибританска цел, както при съседите ни.
Разбира се, хората край Вардара могат да се смятат за каквито искат. Лошото е, че го правят на антибългарска и майцепродавска основа. В заключение само ще им напомня думите на банскалията Паисий: „А ти, болгарине, не прелащай ся, знай своя род и език!“.