На ризата му липсвала дупка от изстрела

Босът на „Седмиците“ имал тайнствена среща посред нощ

Разстрелват и съдружника му след 3 години

През 90-те години на миналия век в България вилнеят мутрите. Най-модерната професия става охранител. От ВИС и СИК треперят дори обикновените хора, нямащи нищо общо с подземния свят. Те са националното страшилище, в отделни градове обаче се пръкват самостоятелни уж охранителни фирми. Техните членове се забъркват в игрите на големите и възмездието не закъснява. Най-легендарните охранители в Пловдив са „Седмиците“. Някой обаче ги чисти с ужасяваща последователност.

На 5 април 1995 г. основателят на охранителната фирма „Клуб 777“ Георги Калапатиров - Жоро Италианеца се отбива в родния си дом в село Златитрап за малко. Той е без охраната и без шофьора си. Казва на майка си, че ще прескочи до Пловдив за малко, защото имал сделка и потегля на последната среща в живота си. Италианеца и съдружникът му Петър Петров-Патерицата са обявени за национално издирване, заради сбиване в дискотека. Известно време се крият в Гърция, а след това заминават за Боровец. В началото на април се връщат в Пловдив и по нищо не личи, че някой ги търси и те да са притеснени от това.

Най-близкият приятел на Жоро – Петър Петров – Патерицата, загива също от ръката на килър.

Към срещата на Гребната база Жоро тръгва посред нощ с куфарче, пълно с пари. По-късно познатите му твърдят, че той е имал среща с полицай, на когото да даде огромен рушвет, за да бъде снет от издирване и да бъде прекратено разследването срещу него. Дали е така, никой никога не разбира.

Италианеца е застрелян от упор с един куршум в сърцето в 2.30 ч. през нощта, когато е била мистериозната му среща, свидетели няма. След един час негови приятели отиват да го приберат, откриват трупа му. Пристигналите на място криминалисти са потресени – на ризата на жертвата няма дупка от куршум. Едва ли килърът я е дръпнал, преди да стреля, твърдят разследващи. Появяват се версията, че Калапатиров е застрелян на друго място и е преоблечен, преди да бъде занесено тялото му на Гребната база в града под тепетата. Криминалистите разпитват всички от неговия кръг, „преслушват“ и криминалния контингент в Пловдив, но от убиеца няма и следа.

Всяка година близки на Италианеца го почитат в родното му село и в Пловдив.

За разстрела е проверяван соченият за автокрадец №1 в страната по онова време Ганчо Въчков-Ганеца, но той има алиби и няма мотив да ликвидира боса на „Седмиците“. Някой обаче иска фирмата да изчезне. Три години по-късно с дъжд от куршуми е застрелян и съдружникът му Петър Петров-Патерицата. Двамата заедно са тренирали борба в Чепеларе, били неразделни и в спортните лагери в Троян, Тетевен и Белмекен. Животът ги разделя не за дълго. Веднага след спортното училище Калапатиров заминава за Италия, където играе футбол, степ танци и става детски треньор по борба в Милано. През 1992 г. се връща и влага спестяванията си в създаването на „Клуб 777“. Започват да се занимават с охранителна и модерната по това време застрахователна дейност. Отново са заедно с Патерицата, с когото заедно се борят с конкуренцията, с която има и сериозни сблъсъци. Двамата имат и друг бизнес. Заедно с приятеля им Николай Попов – Мартеницата регистрират сдружение, което е наречено на първите букви от имената им - „ Ж. Н. П. Корпорейшън “. Години по-късно и тримата съдружници загиват от ръката на убиец.

Приятелите и познатите на Италианеца твърдят, че той е бил мъжко момче, човек на думата и затова е бил обичан не само в средите, в които се движел, а е уважаван и от враговете си. До лятото на 1994 г. досието в полицията му е чисто. По онова време е първият инцидент с него. Една вечер участвал в престрелка с полицаи по пътя за село Граф Игнатиево, а двама от участниците в инцидента дават показания срещу него. По-късно се набърква в побой над бодигард в дискотека в Пловдив, което става повод да бъде обявен за издирване. Полицаи твърдят, че Италианеца има врагове, не не чак такива, че да бъде застрелян. Разследването зацикля и е прекратено.

След смъртта на Жоро, бизнесът на „Седмиците“ започва да запада. Те купуват фалирала банка, но не успяват да увеличат капитала. Липсва сърцето и душата на фирмата – Жоро Италианеца. На 24 март 1998 г. е застрелян и Петър Петров-Патерицата, докато се прибирал с джип към дома си. На метри от жилището в кв. „Кючук Париж“ чакала от засада кола. Когато джипът приближава, от колата слизат двама мъже с автомати. Патерицата е убит с шест куршума, а предното стъкло е пробито на 17 места от откосите. Шофьорът му оцелява като по чудо. И до днес не е ясно кой е дръпнал спусъка срещу Италианеца и кои са килърите на Патерицата.

Винаги звучи любимата му песен „Бедни и богати“

Близки и приятели се събират всяка година

Близките приятели на Жоро Италианеца се събират всяка година в Пловдив на панихида за годишнината от разстрела му. Те пристигат в началото на април в града под тепетата, като мястото на срещата обикновено се пази в тайна. Канят оркестър, който изпълнява любимите му песни, а в негова памет на масата стоят рози и рамка със снимката му. Те палят свещи на лобното място на Италианеца и на гроба му в родното му село Златитрап.

Любимата песен на Италианеца - „Бедни и богати“ и до днес звучи там. Авторката на текста – певицата Елена Чаушева, твърди след убийството му, че двамата са били много близки и дори му е била душеприказчик. „Жоро Италианеца беше красавец – всеки косъм на главата му беше нареден. Беше суетен. За мен лично те бяха много добри момчета. Аз бях и съм близка със семейството му“, си спомня певицата години по-късно.